4/27/2012

В очакване на "Здрач:Зазоряване" - част 2

Публикувано от Христо Василев |


Честно казано не мислех да пиша повече за популярната вампирска преди премиерата на последния филм тази година, но след като се оказа, че интересът е наистина голям, няма как да пропусна. Освен това в първата публикация В очакване на "Здрач:Зазоряване" (която към момента е най-четената публикация в блога) обсъдихме някои далеч не толкова положителни неща. Неща, които все още мисля и в никакъв случай не се отмятам от думите ми. Но сега смятам за много по-разумно да кажем няколко добри думи за поредицата. Всичко това се дължи на това, че с първата част на Зазоряване нещата изплуваха и вече можем да говорим за истински филм, а не за някаква тийн романтика. Тук може да прочетете повече по въпроса, какво беше мнението ми след като гледах първата част от финала на сагата - Здрач: Зазоряване истинският вампирски филм? Да, дори и сега месеци след премиерата отново мога да потвърдя мнението си, че четвъртата част на филма се оказа далеч по-добра от предходните. Много по изпипана и добре направено от към режисьорски възможности. Все пак, ако сте чели първата част по темата може би сте разбрали, че дори и да имаш най-добрата история не света, не е задължително, че ще направиш добър филм по нея. Феновете естествено не обръщат внимание на тези неща и не гледат толкова обективно на нещата. Но това вече няма никакво значение, защото след години именно последните части ще са тези, за които ще се говори най-много. Първата част от финала на филма натрупа приходи от над 700 милиона долара, което е най-доброто постижение на сагата до сега. Според очакванията Зазоряване - част 2 би трябвало не само да надхвърли тези приходи, но и да се нареди до най-успешните филми на всички времена. Дали това ще се случи към момента можем само да гадаем, но изглежда хората, които работят върху филма никак не седят със скръстени ръце. В интернет вече се разпространява първият официален тийзер на филма, а през идните месеци рекламната кампания ще набира все повече сила.


Както се казва от цялата работа остана развръзката. Най-сладкото. Тук виждаме Бела по един много различен начин. Тя вече е вампир. Освен това нов колорит в сагата ще внесе и детето на Бела и Едуард - Ренесме. Едва ли ще четете тази публикация, ако не сте фен на поредицата и най-малкото не сте чели книгите, но въпреки това не смятам да разказвам подробно какво още ще се случи. Едно е сигурно - предстоят да се случат много, много интересни неща. Един плюс на това, че двете части на финала бяха заснети едновременно е, че и тук ще видим един филм на нивото на част 1. За жалост едва ли можем да очакваме нещо различно от към режисьорска игра или пък монтаж, но въпреки това, съм сигурен, че резултата ще е добър.
След като преди няколко месеца, когато написах първата публикация по въпроса бях оплют доста жлъчно от някои явно доста запалени фенове на сагата, които не успяха да вникнат в смисъла на думата ми, тук поне това не мога да кажа, че ще очаквам. Някой дори би си помислил, че ми плащат да рекламирам филма. Е, това за жалост, не е така. Но пък когато нещо е хубаво, то си е хубаво. Както съм казвал вече - Най-интересното предстои. Аз лично очаквам филма с огромно нетърпение, защото сега наистина има какво да се очаква.

Може да видите всички публикувани до момента снимки от "Здрач: Зазоряване - част 2" в галерията на официалната страница на Direct NOW във Facebook.


"The Help" / "Южнячки"

Това беше един от филмите с множество номинации за тазгодишните Оскари, който да си призная изобщо не грабваше вниманието ми и не бях запознат с него по никакъв начин. След церемонията "Южнячки" грабна вниманието ми. За огромно съжаление нямах възможност да го гледам на кино, но това, което мога да кажа е, че филмът е почти перфектен по всички параграфи. Може би не всички харесват филмите със социална тематика, дори и аз самият, но тук не мога да си изкривя душата. Историята беше изключително трогателна и докосваща. В този случай, не знам до колко това, че филмът е правен по книга и истински герои в съвсем реални случки е положително, тъй като това, което разказва историята е нещо тежко и трудно може да остави човек безразличен. Мислех да пиша една подробна публикация за това заглавие, но истината е, че ми е трудно да говоря за него. Не мога да опиша с думи, това, което ще видите в него, за това просто гледайте го, сигурен съм, че няма да съжалявате. Оценка: 9/10

"War horse" / "Боен кон"

Ето тук, с ръка на сърцето ще ви кажа, че това за мен е най-добрият филм за изминалата година. Истината е, че това е най-добрият филм, който съм гледал след "Речта на краля", което се случи миналата година по същото време. Знам, че този филм заслужаваше една голяма и подробна публикация, но след като подбрах другите заглавия за тази публикация, мисля, че той перфектно пасва точно тук и сега. Няма да бъда многословен и да ви убеждавам колко невероятен е този филм. Той просто е истински, в най-чистия смисъл на тази дума. Няма по-трогателна история свързана с участието на животни във филм, която да ме е запленявала така. Същевременно много динамичен и разтърсващ. Хората, които говорят против заглавието, просто не са могли да вникнат в смисъла му. А и все пак говорим за Стивън Спилбърг, който и този път доказа колко е добър. Невероятен, трогващ, тъжен, радостен, уникален, истински-това са само част от думите, които мога да използвам, за да опиша чувствата, които ще изпитате докато гледате този филм. Оценка: 10/10

"Hugo" / "Хюго"

"Изобретението на Хюго", последният филм на Мартин Скорсезе беше едно заглавие от, което имах огромни очаквания, ама направо с главно "О". Трябва да си призная, че очакванията ми не се оправдаха. Да, наистина очаквах повече. Но това няма особено значение, защото филмът въпреки това е наистина добър. Не бих му дал максимална оценка, но има плюсове, които извеждат киното една стъпка напред. Визуалните ефекти и цялостната визия на лентата представляват нещо уникално и не си спомням кога преди съм гледал нещо подобно. Не случайно заглавието грабна няколко Оскара именно в така наречените технически категории. Е, заслужава си го. Този път дори съм съгласен с 3D формата на филма, който предлага един допълнителен ефект на цялата ефектност. Със сигурност едно незабравимо филмово изживяване. Но историята е нещото, от което очаквах повече. За жалост в повечето случаи винаги едното надделява. Или ще има добра история с посредствени ефекти, или ефектите ще са за сметка на другото. Баланса е нещо, което би направило един филм перфектен, без да можеш да имаш за какво да се захванеш. Но не мога да кажа кой знае колко негативни страни на "Хюго", защото дори това, което той разказва е свързано с любовта към киното в един много интерес аспект. Оценка: 7/10

4/24/2012

Традициите са, за да се спазват

Публикувано от Христо Василев |

Измина малко повече от година от създаването на Direct NOW и за това време успяхме да наложим някои стандарти, които правят този блог малко по-различен от другите. От самото създаване, до сега, успяхме заедно да наложим няколко рубрики, които все още се радват на интереса на читателите. През изминалата година една от тях се открои съществено и това бе "Седмица на сериалите", където за 7 дни ви представих няколко групи сериали. За това с нетърпение искам да ви кажа, че "Седмица на сериалите" ще се завърне и през тази година, но под малко по-различна форма. Естествено, с времето човек се връща и вижда грешките си като ги поправя и се опитва да не ги допуска повече. През месец Май тази година отново ще се радваме на цяла седмица сериали и само сериали, но ще се съсредоточим само върху седем от тях. По един на ден. Знаете, всеки от нас гледа сериали, вярно от различни жанрове, но пък има такива, които достигат до широк кръг от хора и остават в сърцата им дори след като приключат, някои от вас може и вече да се досещат за какво говоря, но до тук с това. Обещавам, че още в началото на Май ще публикувам подробна информация за това как ще се развие тази седмица, имайте още мъничко търпение.
С оглед на нещата, едни от най-четените публикации и до днес останаха "Филмите, на които плачем", "История - кръв, епос, любов", "Ужас, просто" и др. И в този късен, нощен час си казах "Защо пък не? Традициите са, за да се спазват!". След като това е, което читателската маса харесва не мисля, че ще е проблем през тази година да направим един втори тур на филмите от тези жанрове. Все пак филмовото изкуство е необятно - филми много. А съм сигурен, че този пък можем да подберем добри по-добри, от тези, за които вече съм писал.
Само след няколко дни пък ще можем да се похвалим с един нов проект, една колаборация с друг любим мой блог с цел разширяване на кръга от читатели, а и развитие като един все още прохождащ блогър.
Очертава се един топъл и наситен с емоции месец Май в Direct NOW и се надявам, че и вие ще станете част от него. До скоро!


"The Vow" / "Сватбен обет"

Честно казано си падам по драматичните романтики, които в повечето случай завършват не особено сладникаво, дори бих казал доста тъжно. Този филм ми се стори интерес още от трейлърите, в крайна сметка не успях да го гледам на кино, защото беше свален доста бързо. Мога да кажа, че очаквах малко повече от самият филм, след драматичното начало сякаш средата на филма или иначе казано развръзката беше лишена от идея и там по-скоро на човек може да му доскучае. Актьорската игра не мога да кажа, че е нещо великолепно, но пък виждаме двама доста симпатични главни герои. Със сигурност на женската част от аудиторията заглавието ще се хареса, но в никакъв случай то няма да се нареди до еталони в жанра на романтиката. Признавам, че очаквах дори сълзи накрая, но това не се оказа така. Но пък във всички случаи това е един приятен филм, който е лек и разтоварващ (въпреки, че началото говори друго) и става, ако имате време за губене. Оценка: 6 / 10

"Project X" / "Проектът Х"

Първи си мислех дали да не напиша една разширена публикация само за този филм, но в крайна сметка изобщо не си струва. Скоро не ми се беше отдала възможност да гледам подобен "шедьовър". Глупостта на този филм може да ви удиви. Но аз напълно разбирам, не е лесно да измислиш филм, в който час и половина действие се развива на купон, който няма край. Признавам, трудно е да успееш да запълниш толкова много време с толкова много глупости. Сценаристите получават адмирациите ми за своите идеи да потопят колата в басейна и да вържат кучето за балони. WTF?? Ако някой се е заблудил, че това са истински похвали, мога да ви уверя, че пиша това с най-големия сарказъм, който мога да вложа в думите си. А когато се сетя, че имах "уникалната възможност" да гледам това нещо на кино, направо ми иде да заплача. Но пък филмът ще е един от сигурните фаворити за Златна Малинка 2013, така че пожелаваме му успех и стискаме палци да вземе "престижните" награди в колкото се може повече категории. Не си спомням дали съм давал по-ниска оценка за филм някога преди. Оценка: 2/10

 "Anonymous" / "Анонимен"

Очакванията ми за това заглавие бяха огромни. По принцип си падам по подобен тип филм, а и историята ми изглеждаше чудесна. За огромно съжаление не получих дори и половината от това, което очаквах. Дори искам да ви призная, че още не съм догледал края на филма. Сега дори не мога да кажа какво точно съм очаквал от филма. Със сигурност има неща, които си заслужават като например пресъздаването на самата епоха и костюмите. Това наистина е добре свършена работа. Може би не ми допадна начинът по който е разказана самата история. Участват страшно много персонажи, някои от които напълно излишни. През няколко минути се сменя годината, в която се развива действието като ту се връща назад, ту пак напред. По едно време вече не знаеш в кое време си всъщност и можеш да се ориентираш единствено по това дали кралицата е стара или млада. В крайна сметка аз се предадох, дори не знам дали ще го догледам, но въпреки това филмът може и да намери своите почитатели. Актьорската игра е на ниво, което не е толкова изумително за британски филми. Оценка: 4/10

4/21/2012

3D филмите - нова ера в модерното кино? Или напротив...

Публикувано от Христо Василев |


Информацията за първите 3D филми е малко красноречива, из интернет могат да се намерят различни факти за това, която е годината на създаването на 3D филмите. Естествено, има сведения, че това се е случило в далечното минало, но доколко това е било 3D такова, каквото го познаваме, не можем да кажем. Истинската еуфория по 3D филмите дойде след 2009 година, когато Джеймс Камерън създаде "Аватар" - филм сниман изцяло в 3D, с камери специално създадени за тази цел. "Аватар" промени представата ни за модерно кино, там видяхме една крачка напред отстрана на Камерън, който сякаш създаде една нова епоха във филмовото производство. Още тогава масовото мнение беше, че именно 3D-то ще бъде новата модна тенденция. И не само, някои дори го определиха като бъдещето в развитието на филмовата индустрия подобно на създаването на първите цветни филми преди години, които изцяло променят представата на хората за модерното изкуство. Да, истината е, че много от тези твърдения се оказаха верни. Какво обаче се случва през 2012?
Сега, 3D филмите не са бъдеще, те са настояще. Оказа се, че тази модерна технология е машина за пари. Към настояще една огромна част от новите филми се разпространяват в триизмерен формат. Носи ли това дивиденти на публиката? Ако вие сте фен на 3D - сега е момента да спрете да четете тази публикация, защото не мисля, че бих могъл да кажа нещо добро по този въпрос.
Първо - филмите в триизмерен формат се продават с доста по-високи цени на билетите. Това, вероятно не е проблем за Холивуд, но конкретно тук в България, това са едни доста високи цени на билети. Второ - през годините филмовата индустрия се промени като залитна повече към комерса и ефектите, за да достига до по-широк кръг от публика.Това носи известен риск, защото филмите започват да се снимат и обработват във все по-кратки срокове. 3D ефектите са скъпи и може би се чудите как някои ниско бюджетни филми могат да си го позволят. Ами много е просто, към този момент списъкът с филмите, които са снимани изцяло с 3D филми е много, много кратък. Повечето от филмите разпространявани в този формат се снимат по съвсем нормален начин, след което при монтажа се пост-конвертират като се добавят 3D ефекти. Това, обаче води само до негативи, или поне според мен. Един човек, който е поне малко запознат с филмовите технологии може да направи разликата между реалното и конвертираното 3D. При второто картината често е доста неясна, на моменти дори размазана (последен пример за това бе "Титаник 3D"). Негативите са много и на мен лично подобни филми не ми доставят удоволствие, дори напротив. Замислете се колко често вашите приятели, след посещение на кино салона, където сте гледали последният касов 3D хит се оплакват от главоболие? Да, знам, че е така, защото и на мен ми се случва доста често. Това не толкова качествено форматиране е тежко за очите и изключително дразнещо за нервите. Накрая можем да добавим и страшно неудобните 3D очила, които трябва да носим през цялото време, докато гледаме филма и по които можем да изградим цяла база данни с пръстови отпечатъци.
Виж ти, колко негативи само. Интересно кои са плюсовете? Да, реално погледнато има такива. Говоря само за филмите снимани изцяло с 3D камери, които носят наистина едно страхотно филмово преживяване. Тук е момента да споменем и IMAX, където въпреки краткото си времетраене виждаме филми наситени с ефекти, носещи една по-различна емоция. Но за жалост въпреки високите цени, главоболието и другите неудобства, по всичко изглежда, че тенденцията филмите да се разпространяват в триизмерен формат ще се засилва все повече, просто защото това за Америка е златна мина и докато не изчерпат целия потенциал, който се крие зад това или не намерят нещо, по което публиката да се запали още повече те няма да спрат.
Вече на пазара се появиха 3D телевизори, 3D игри и още какви ли не неща, струващи цяло състояние.

4/19/2012

"Титаник" 3D - петнадесет години по-късно

Публикувано от Христо Василев |


Една от най-смелите ми мечти като запален киноман винаги е била да имам възможността да гледам "Титаник" на голям кино екран. Никога не съм предполагам, че тази мечта може да стане реалност. И преди съм ви разказвал, за емоционалното удоволствие, което получавам от пълните кино салони придружени с един добър филм, каквито рядко гледаме напоследък. След като само преди седмица се навършиха 100 години от потъването на легендарния кораб Титаник имаме възможност да видим и легендарния филм - 15 години след своята премиера. Хората, които определят "Титаник" като любим филм не са никак малко, за това и съвсем очаквано филмът се радва на интерес от страна на зрителите, естествено никой не е очаквал някакви огромни суми (въпреки, че в Америка и това се случи). Но стига сухи факти, време е да си поговорим за истинско преживяване.
Тъй като никак не ми се иска да съм критичен към този филм, само накратко смятам да отбележа, че дори Джеймс Камерън не е способен да конвертира този филм в идеално 3D, просто защото тогава той не е бил сниман по начин позволяващ нещо повече. Истинските 3D ефекти липсваха оставяйки ни само по-различната картина на целият филм и ужасно много размазани и зацапани кадри в края на филма, където както знаете се случват изключително динамични неща. И до тук със забележките, просто със или без 3D (никому нужно) това си остава един от най-добрите филми на всички времена.

 Аз лично не си спомням някога да съм гледал филм с продължителност над 3 часа в кино салон и то без да скучаеш нито за миг. Сякаш го гледах за първи път. Все пак преди 15 години съм бил твърде малък да осъзная драмата в цялата работа, но това не ми попречи да сънувам доста кофти кошмари навремето. Естествено през годините съм гледал филма многократно, но сега за първи път и може би за последен имах възможността да го гледам на кино. Хората, които оценяват и подкрепят ходенето на кино ще ме разберат най-добре. Е, няма такова преживяване! Вълнуващо, емоционално и все така трагично. Филм, който не може да остарее. Изключително тежък и дори натоварващ. Е, надеждите на някои хора, които пускаха множество шеги из интернет пространството, че този път те ще видят айзберга се оказаха напразни, корабът си потъна все така драматично и впечатляващо.


Чудих се изобщо дали е нужно да пиша каквото и да било за филма, тъй като нито има нужда да ви убеждавам колко е добър, нито пък да ви казвам какво се случва, но може би след подобно филмово преживяване, което се случва веднъж не е лошо да споделиш тези емоции.
Сега Джеймс Камерън вероятно ще подобри собствения си рекорд, той и без това си ги подобрява сам, защото няма грам конкуренция по филмови приходи за всички времена, но може да му е малко досадно да го прави през няколко години. Това разбира се в кръга на шегата, защото просто няма филм, който да заслужава първото място сред най-печелившите филми на всички времена повече от "Титаник".
Да, истина е, "Титаник" по кината, ама както се казва "Limited Edition"!

4/11/2012

Красотата в "Моята седмица с Мерилин"

Публикувано от Христо Василев |


 Филмът "Моята седмица с Мерилин" представя отношенията между сър Лорънс Оливие и Мерилин Монро по време на филма “The Prince and the Showgirl” от 1957-ма, в който Мерилин участва, а Оливие е режисьор и изпълнител на една от ролите.
Признавам, че доста дълго време отлагах този филм, защото по една или друга причина имах известни колебания дали ще ми хареса. Около мен доста хора се изразиха критично, и в крайна сметка изпуснах шанса си да го гледам на голям екран.
Оказа се, че опасенията ми са били напразни, защото съвсем искрено мога да ви призная, че филмът е много, много добър. Около суетата за Оскарите и всички други престижни награди, филмът сякаш остана в сянката на победителите. Дали обаче защото е една идея по-слаб от "големите" победители. Всъщност не мога да кажа, защото имаше филми, които се оказаха абсолютна  глупост, но имената им бяха спрягани във всяка втора статия свързана с някакви награди.
В крайна сметка това няма значение, защото на мен филмът ми хареса изключително много и го нареждам сред най-добрите заглавия за изминалата година. Мишел Уилямс, която играе Монро се оказва изключително подходяща за ролята, въпреки, че на пръв поглед изглежда приликата с Монро не е много близка, когато започнете да гледате филма, ще си мислите, че именно Монро играе в него. Толкова добре пресъздаден образ, дори възхитителен.
Филмът ми даде и една доста по-ясна представа за това каква е била Монро като характер, нещо, което не знаех до сега. Леко надута, винаги закъсняваща, една идея над другите, несъобразителна... с една дума звезда. Звезда, каквато друга по онова време няма, въпреки нейното отвратително държание всички са длъжни да я търпят, защото иначе рискуват да я загубят.
Какво става обаче, когато Монро прелъстява третият асистент режисьор? "Третият", който няма право да разговаря със звездите, той е почти никой там, просто момче за всичко, но се влюбва в голямата звезда и единствено той е способен да я смири.
Да се влюбиш в жена, с три брака зад гърба си, която е известна като сърцеразбивачка е пълна глупост, но пък това е една любов, която за момент може да повярвате, че е истинска. Кой какво спечели от това не може да се каже много сигурно, но пък със сигурност ще видите доста интересни моменти, които ще изтълкувате сами.
Аз лично ви препоръчвам филма като бих му поставил доста висока оценка, защото това е от онези филми, които пораждат различни чувства у всекиго. Дали ще бъдете ядосани, нервни, вдъхновени, развълнувани или разчустване не може да се каже, защото на момент може да изпитате от всичко по малко. И въпреки това, филмът е една красива история, все пак отново става дума за любов, но не само.

4/02/2012

"Игрите на глада" - дали светът вече гледа?

Публикувано от Христо Василев |


След като едно от най-очакваните заглавия за първото тримесечие на 2012 оглави и българския и американския бокс офис е време за равносметка. Аз като един голям фен на поредицата очаквах филма с огромно нетърпение. Тези от вас, които са чели книгите много добре знаят за какво става въпрос и колко добри са всъщност те. "Светът ще гледа" - гласеше мотото на рекламната кампания около филма. Дали? Гледа ли наистина светът? В България приходите на филма за първите две седмици са направо трагични за заглавие спрягано за най-очаквано и прочие. Признавам, че очаквах доста по-голям интерес на българската публика към филма и съм леко изненадан, вярно в Америка филмът се представя добре, но през втората седмица бележи спад над 50%, което е наистина много. Въпреки моя интерес, очаквах, че филмът може да обърне представа ми за историята напълно. И то в един негативен аспект. Е, така и се оказа. Обективно погледнато филмът е изключително слаб.
Нека първо отбележим слабата операторска работа, особено в началото на филма направо ме заболя главата от тресящата ръка на оператора. Не знам дали беше търсен ефект, но е факт, че срещнах много подобни коментари. Като реализация филмът се оказва далеч от това, което сме очаквали. Освен слабата операторска работа, виждаме един не особено впечатляващ монтаж и нищо особено като обработка на филма. Твърде далеч от визията на един качествено направен филм. Но хората едва ли ще обърнат внимание на това, въпреки всичко обаче аз няма как да не го отбележа.
Връщаме се към историята, която както вече споменах, ако сте чели книгите, то сте напълно наясно за какво става въпрос. Какво става обаче, ако не сте? Нима хората, които са работели по този филм очакват хората да седнат и да прочетат книгите само и само, за да отидат да го гледат? Или може би очакват, че само фенове на филма трябва да присъстват в кино салоните? Поне в началото на филма нищо не им пречеше да има един зад кадърен глас, който да обяснява на кратко какво точно се случва, поне аз поставяйки се на мястото на човек, който си няма идея за какво става въпрос в тези книги ще ми е много трудно да разбера смисъла им. Продължаваме с негативите и отбелязваме един, който е от жизнена важност за адаптацията на една книга на големия екран. Никога, ама никога не променяй историята! Много филми обраха сума негативи точно заради тази причина като разгневиха феновете. Е, защо и тук трябваше да става така? Какво им пречи да го представят така, както е.
Наблягането на частта преди трибутите да бъдат пуснати на арената, за сметка на самите битки на арената беше изключително глупаво решение. Времето от филма, което представляваше действията на арената беше претупано, развиваше се страшно бързо и много глупаво. Да не говорим изобщо за края на филма, който всъщност е ключа към следващите два филма и няколко момента, които се случват след излизането им от арената, та някои от тях дори не бяха загатнати.
Не виждам смисъл да продължавам с негативната ми оценка, но очаквах повече, наистина много повече. Не отписвам филма напълно, защото съм свикнал при филмите, правени по хитова книга, първата част да бъде винаги най-слаба. Сякаш опипват почвата. Но след като напоследък такива филми са често срещано явление поне могат да се учат един от друг. Не е нужно да гледаме едни и същи грешки всеки път.
Ако сте чели книгите съм сигурен, че вече сте посетили кино салоните, ако пък не сте - дайте шанс на филма, може и да ви хареса.

3/31/2012

Мерил Стрийп очарова в "Желязната лейди"

Публикувано от Христо Василев |

Маргарет Тачър, позната още като Желязната Лейди е първата жена, изпълнявала функциите на министър-председател в Обединеното кралство. Тя е една от най-влиятелните жени на ХХ век. Мерил Стрийп пък от друга страна е една от най-великите актриси на нашето време. Истинска гранддама на Холивуд. Нейното последно превъплъщение, именно това на Желязната лейди й донесе престижната награда Оскар за най-добра женска роля.
Както може да се очаква, "Желязната лейди" не се сдоби с кино разпространение в България. Тук почти никой не обръща внимание на сериозните филми, онези, които не са изпълнени с екшън и визуални ефекти, а онази, които те докосват и те карат да се замислиш. Аз пък съм голям привърженик на така наречените сериозни филми, за това с нетърпение очаквах появата на филмът в мрежата, това поне няма как да не се случи.
Въпреки, че Мерил Стрийп е любимката на публиката вече повече от три десетилетия, мен лично ме очарова до живот съвсем наскоро, преди няколко години с нейната роля на Джулия Чайлд в "Джули и Джулия", за който вече съм говорил в моя блог. Естествено от тогава следя кариерата на Стрийп с огромен интерес. Не, че това е актриса, която може да се гледа във всеки втори филм, но пък всяка нейна роля носи истинска наслада и то за много дълго време напред.
Точно както и предполагах "Желязната лейди" се оказа филм надхвърлящ очакванията. Не случайно очарова критиката още с появата си, това е доста показателно. Маргарет Тачър е личност, за която просто бях чел в учебниците по история, но не мога да кажа, че бях запозната подробно с нейния живот. След като изгледах филма се оказа, че съм загубил много. Всъщност нещата стоят по следния начин - или одобряваш това, което Тачър е направила или си твърдо против нея. Среден вариант нея. Само, че аз съм влюбен в начинът по който Мерил играе тази роля.
Първите 20 минути от филма са леко мудни, нещата, които се случват изглаждат странно, защото всеки има един идеалистичен образ на Тачър в главата си и се оказва трудно да я видиш вече доста възрастна и немощна, при това с изключително лабилна психика. От там нататък обаче, нещата се преплитат по един изключителен начин като зрителите виждат Тачър още като млада девойка, виждат пътят, който тя извървява, решенията, които взима, за да стигне до целта си. А за нея целта е била само една - да бъде лидер. Дали решенията, които е взела са правилни в случая нас не ни засяга, защото това са едни прекалено политически въпроси, но определено няма да останете безучастни при взимането на тези решения и сами ще се запитате: "А, сега, това така ли трябва да бъде? Права ли е тя?"

Въпреки, че дължината на филма е напълно задоволителна със сигурност ще ви се стори, че има още какво да се види. Всъщност това не е така, моментът в който филмът свършва е точно този момент, в който виждаме как един лидер е сломен, но запазва достойнството си. Там трябва да бъде сложена точката иначе рискуваме да загубим този идеалистичен образ в главата си, за който споменах по-горе. От друга страната играта на Мерил никога няма ви бъде достатъчна и е съвсем нормално да искате още и не само защото това е тя. Не мога дори да се сетя за човек, който може да изглежда толкова правдодоподобно в тази роля повече от Стрийп. В един момент вече си мислиш, че това е Тачър, която играе себе си. Актьорската й игра е перфектна, дори на моменти граничи с това да бъде надхвърлена всякаква граница на перфектността, но дали това е възможно?
Мисля, че това, което ви споделих е напълно достатъчно. Не ми остава друго освен да ви препоръчам горещо този филм. Това е филм, който бих гледал повече от веднъж. Просто за да си припомня какво е добър филм и да видя Мерил още веднъж със своята перфектност.

Както някои вече се досещат тази публикация е породена от истински повод за радост. Да, ако не сте разбрали в България вече си имаме Кино списание. След години затишие, това е ФАКТ!
Преди малко повече от две седмици на пазара се появи първи брой на c3DBDp (Cinema and Blu-Ray Picures). Съвсем случайно разбрах за списанието от Facebook. Естествено няма нищо чудно във факта, че тръгнах да го търся като гламав, защото кино списание за мен е като да дадеш бонбон на малко дете. Истината е, че първи брой си намерих много трудно. Цената му е напълно достъпна, само 1,99 лв. а вътре освен това може да намерите и въпроси, чийто правилни отговори ще ви донесат доста атрактивни награди. Обемът на първи брой беше много малък. Като махнах плаката направо си останаха няма и 10 страници, което беше малко кофти, дето се вика изчетох го на един дъх. Но въпреки това, началото на всяко нещо е трудно, за това и писах писмо до редакторите, в което споделих моите чувства и мисли относно списанието.
Та.. днес си купих втори брой, който искам да отбележа, че намерих много лесно, въпреки, че минаха 2-3 дни след официалното му излизане той си беше практически на всяка бутка.
Много изненадан останах от факта, че още на първа страница беше публикувано моето писмо като редакторите специално ми бяха благодарили за подкрепата. Е, очарован съм от тези хора. Използвам момента да им благодаря (по-късно ще го направя й лично на мейла им). Много голям жест, не че е нещо кой знае какво, но това ми показва, че тези хора зачитат мнението на своите читатели и това ще им донесе успех, сигурен съм в това. Още веднъж много благодаря за този жест, наистина ме трогнахте.
Освен това, втори брой идва с обем от 32 страници. Сега вече това наистина прилича на списание. А и има неща, които си заслужава да прочетете. Другото наистина готино нещо е, че в списанието статии пишат някои доста известни сред нас кино блогъри, което е още един страхотен жест от редакторите. Абе какво да ви кажа освен ИМАМЕ СИ КИНО СПИСАНИЕ! По-голям кеф от това ще е само ако български филм вземе Оскар.
Списанието излиза веднъж на две седмици и ако случайно още не сте си го взели тичайте, изпуснали сте само два броя.
Това е само малка част от нещата, които мога да кажа за това списание. По-големите кино маниаци си спомнят списание "Кино", което за жалост вече не излиза от години и това беше една дупка, която сега е адекватно запълнена. Много, много успех на списанието и повече такива поводи за кино радости.

2/06/2012

Масова Мъпетизация или The End?

Публикувано от Христо Василев |

Вече цял месец по родните кино екрани имаме шанса да гледаме най-новият филм за Мъпетите. Всъщност има ли някой, който да не е чувал за популярните герои от близкото минало. Истината е, че мина доста време от както Мъпетите са били по кино екраните. Да направиш филм за Мъпети, доста време след като вече не са хит си е истински риск, но в крайна сметка колко са поколенията, които израснаха с тези герои. В България сякаш те никога не са били чак толкова популярни, но в никакъв случай съвсем неизвестни. Може би по примера на "Смърфовете" от минатала години, филмът за Мъпетите съчетава игрално кино и в този случай.. хм, куклено? Комбинацията не е никак лоша и в крайна сметка се получава един доста свеж филм предназначен предимно за по-малките зрители. Да, ама не, истината е, че хората, които израснаха с Мъпетите никак не са деца вече, за това заглавието успя да привлече в кината доста по широк кръг от хора.  И аз съвсем наивно по детски се запътих към киното, за да гледам филмовото предложение, като трябва да отбележа, че никога през живота си не съм бил фен на героите, както вече споменах и по-рано Мъпет Шоу никога не е имало тази голяма популярност в България. Още по-забавното е, че на влизане в киното си купих детско меню с чаша с фигурка на Мис Пиги. Налегна ме една такава носталгия само докато влизах в киното, всъщност сега, когато го разказвам осъзнавам колко смешно звучи наистина. Филмът, в първия си час се оказа изключително скучен, точно както и предполагах, докато не си дойдохме на думата. Краят на филма ме накара да се замисля, дали не представя всъщност края на една епоха. Знаете как, когато бяхме малки с времето се минаха много моди, то не бяха покемони, миришещи листчета и още какви ли не простотии. Мъпетите със сигурност са имали своя момент и успеха им е бил изключително голям. Въпреки, че както вече казах, филмът ми се стори по-скоро скучен през по-голямата част от времето, начина по който бяха представени всеки един от героите беше изключителен. В един момент вече тотално си забравил, че гледаш кукли и сякаш гледаш съвсем истински герои, които толкова добре представят чувствата си, че направо оставаш изумен. Още сега ще отбележа, че вече съм истински фен на Мис Пиги и Кърмит , колкото и смешно да ви звучи.
Обаче какво следва от тук нататък? Истината е, че филмът намери своята публика в България, въпреки, че за един месец успя да събере едва 100 000 лв. в родния бокс офис, това се оказва един напълно приличен резултат. Но това ли беше краят? Краят на една изминала епоха, която просто намина, за да напомни за себе си един последен път? Или пък съвсем обратното това означава една масова Мъпетизация (както се опитваха да ни втълпят хората отговарящи за рекламата на филма в България) и едва ли не едно ново начало за популярните герои. За огромно съжаление едва ли можем да говорим за ново началото и съвсем искрено съм убеден, че тук следва надписа THE END, който едва ли ще видим повече.


Е, това е едно съвсем емоционално мнение от моя страна провокирано от тъгата, която изпитах за отминалото си детство може би, а и за времена, които няма да се върнат, когато безгрижието и забавленията бяха всичко. Но пък, ако попитате Американските продуценти за тях дори след 10 години ще има хляб в Мъпетите и още пари, които ще могат да спечелят. Но аз съм напълно убеден, че това беше краят и не би следвало да се продължи тенденцията на този пълнометражен филм, просто защото това беше един достоен завършек на нещо отдавна минало и всякакви следващи опити за вдигането му от гроба биха били жалки и дори грозни. Но пък мога да препоръчам филмът на онези, които или имат деца или които просто искат да се върнат доста назад във времето, при мен подейства - повярвайте ми, мисля, че и при вас ще се получи. В крайна сметка още малко усмивки и приятни емоции не биха били излишни никому.



Четвъртата част на поредицата "Подземен свят", която носи заглавието "Пробуждане" бе едно от премиерните заглавия през изминалия месец. Сюжетът отново разказва за борбата на Селин (Кейт Бекинсейл) срещу върколаците, но този път залозите ще са много по-високи. След като е държана в състояние на кома в продължение на 12 години, Селин се събужда и открива че има 11-годишна дъщеря, която е полу-вампир и полу-върколак.Името на детето е Ниса и с нейна помощ Селин ще се изправи срещу компанията BioCom, която планира да създаде безпощадна армия от супер-върколаци.
Винаги съм харесвал поредицата, но за огромно съжаление миналата (трета) част, която излезе през 2009 година ми се стори далеч от това, което бяхме свикнали да получаваме от тази поредица. Доста разводнен и бозав филм, но това вече няма значение.
След като тотално бях разочарован от предходната част, нямах грам тръпка да гледам новото предложение. Напълно случайно обаче се окача, че имах шанса да го гледам на голям екран. Както почти винаги става, когато не очаквате нищо от даден филм, той ви харесва. Да, хареса ми. И то много ми хареса. За пореден път се убеждавам каква е разликата един филм да е сниман с 3D камери от това да бъде конвентиран в 3D след заснемането. В тази случай, първата 3D представена част от поредицата не е постконвентирана и е изцяло заснета така, както трябва да бъде. Много хора се опитвам да ме убеждават, че не намират разлика, но за мен разликата е очевидна. Преживяването е съвсем различно. Това, което ме впечатли във филма е естествено Кейт Бекинсейл, която е невероятно страхотна. Повярвайте ми, мога да сипя суперлативи по нейн адрес цял ден, но мисля, че всички схванахте какво се опитвам да кажа.

Освен страхотната Кейт зрителите имат шанса да се насладят на една изключително чиста картина и много добре подбрани ефекти. Точно там, където трябва да бъдат поставени ефектите, много майсторски направени, без да се натрапват, но в същото време да ви осигурят максимално преживяване. А и не само, освен това за първи път виждам продължение на филм, който да е с толкова стегнат сценарии (продължителността на филма е по-малко от час и половина [88 мин.]) без капка излишен екшън и дори сцена, която да кажеш, че не е трябвало да бъде там. Като направим равносметката се оказва, че "Подземен свят 4" ни показва, това, което трябва да видим, без да изпада в излишни подробности и с точната доза ефекти на точно премереното място. Учуден съм как така сценаристите не са дали воля на думите си и не са удължили филма с поне още 30 минути отгоре само и само да гледаме екшън.

Някои от вас могат да останат разочаровани, че всъщност филмът кажи-режи няма особено конкретен финал, но всичко това е с цел. Сценаристите си оставят вратичка с отворения финал, защото при добри приходи ще могат да направят още един филм с цел печелене на пари. Това е доста честа практика при американското филмопроизводство. В момента дори се сещам за конкретен пример с филма "Заразно зло", който от няколко години продължава да се представя добре в бокс офиса и често феновете му се радват на нова част от поредицата. В крайна сметка важното е да знаят кога да спрат. Едно е ясно, при "Подземен свят" все още има какво да се покаже, след като именно четвъртата част се оказва една от най-добрите до сега. Изглежда популярността на филма в България никак не е малка, тъй като вече втора седмица заглавието оглавява родната бокс офис класация и се представя напълно задоволително. Дали ще видим още един филм от поредицата "Подземен свят" предстои да разберем, но едно и сигурно - това няма да е скоро.

                                      
                                       
"Real Steel" / "Жива Стомана"

Това със сигурност беше филм, който грабна вниманието и очаквах от него доста. Така и не намерих възможност да го гледам на кино, но пък истински се зарадвах, когато изтече по торент тракерите. Трудно ми е да кажа, че филмът покри очакванията миСъс сигурност това е една интересна история, въпреки, че ми се върти в главата, че вече сме гледали нещо подобно, но сега не се сещам за конкретно заглавие. Филмът изобщо не блести с нещо кой знае какво, сякаш изглежда малко недовършен. Точно, когато се появява тръпка от това, което се случва, хоп всичко свършва. Сякаш през цялото време се случват толкова незначителни неща и точно накрая истинската тръпка, но само за кратко. Много зле написан сценарий, къде точно е грешката не мога да кажа, но със сигурност имах много по-големи очаквания от това заглавие, което просто мина и замина. Оценка: 5 / 10


"In time" / "Дилъри на време"

Идея си нямах за какво иде реч в този филм, нито бях гледал трейлър, нито пък ме беше заинтригувал, още щом прочетох българското заглавие, реших че става въпрос за поредния екшън и бля, бля, изобщо не мой тип филми. Да, ама не. Истински изненадан останах след края на филма. Оказва се, че това е един от най-добрите филми за изминалата година. Да, със сигурност влиза в Топ 10. Първо, Джъстин Тимбърлейк започва да ми харесва все повече като актьор. Може би добре подбира филмите, в които участва, но съм впечатлен от него със всяко следващо заглавие. Горещо мога да ви препоръчам филмът, ако вече не е сред любимите ви, то най-вероятно ще стане. Рядко се случва да видим нещо наистина оригинално като замисъл и това е точно един от тези редки случаи. Освен това, историята изключително много напомня за това, което се случва в модерното време, в което живеем. Не искам да издавам сюжета, за това просто ще подметна, замисляли ли сте се някога, колко време ви остава всъщност и какво щяхте да направите? Оценка: 9 / 10

"Fright Night" / "Нощта на ужасите"

Ужасите изобщо не са в моя топ жанр, но странното е, че напоследък все повече започват да ми харесват. Вътрешно в себе си, винаги съм знаел, че когато стана режисьор ще правя филми на ужасите. Истински парадокс, но това не е важното в момента. За жалост "Нощта на ужасите" няма да се нареди сред любимите ми филми. Първо, ако си мислите, че ще се уплашите, жестоко се лъжете. Второ, ако харесвате Колин Фаръл, то направо не гледайте този филм, защото може да се разочаровате истински. Не, че Колин е зле, той винаги си е добре и няма да крия симпатиите си към него като актьор, но напоследък се забелязва тенденцията успешни и утвърдени актьори да се снимат във все по-слаби продукции. Или може би напоследък можем да гледаме единствено слаби продукции с изключение на три заглавия и то ако имаме късмет. Римейкът на това заглавие, доста по известно в близкото или вече далечно минало не би могло да ви зарадва особено, ако сте фен на поредицата. За огромно съжаление това е нещо, което почти можем да наречем патетично слаба продукция, лишена от смисъл, правена ей така, за комерсиалното. Оценка: 5 / 10

1/26/2012

Номинации за Оскари 2012

Публикувано от Христо Василев |


Вече е ясен и пълният списък с номинираните заглавия, които ще се борят за престижните статуетки на 26 февруари. Оказа се, че повечето от слуховете са верни и много от кино маниаците вече успяха да предположат успешно, кои точно са тези заглавия. Ето и кратко обобщение на фаворитите на академията тази година според броя на номинации: „Хюго“ (11), „Артистът“ (10),  „Боен кон“ (6), „Кешбол“ (6),  „Потомците“ (5).
Какво обаче се случва във века на модерните технологии? Черно-бял филм ("Артистът") срещу 3D продукция ("Хюго"). Много, много интересно. Всеки знае, че от академията изненади може да очакваме, така че може би трябва да приемам този факт за нещо напълно обичайно, но истината е, че драма няма да липсва. Но пък евала, факт е, че през 2012 трудно ще гледаш черно-бял филм по кината, но виж 3D-то например преобладава в кино афиша. За огромно съжаление, българското предложение за категорията най-добър чуждоезичен филм (ТИЛТ) не успя да се пребори и да влезе в списъка с номинациите. По-долу може да видите, кои са номинираните в основните категории, а ако се интересувате от пълният списък на отличените, може да го намерите ТУК

Най-добър филм:
The Artist
The Descendants
Extremely Loud & Incredibly Close
The Help
Hugo
Midnight in Paris
Moneyball
The Tree of Life
War Horse


Най-добър актьор в главна роля:
Demián Bichir в „A Better Life“
George Clooney в „The Descendants“
Jean Dujardin в „The Artist“
Gary Oldman в „Tinker Tailor Soldier Spy“
Brad Pitt в „Moneyball“

Най-добра актриса в главна роля:
Glenn Close в „Albert Nobbs“
Viola Davis в „The Help“
Rooney Mara в „The Girl with the Dragon Tattoo“
Meryl Streep в „The Iron Lady“
Michelle Williams в „My Week with Marilyn“

Най-добър актьор в поддържаща роля:
Kenneth Branagh в „My Week with Marilyn“
Jonah Hill в „Moneyball“
Nick Nolte в „Warrior“
Christopher Plummer в „Beginners“
Max von Sydow в „Extremely Loud & Incredibly Close“

Най-добра актриса в поддържаща роля:
Bérénice Bejo в „The Artist“
Jessica Chastain в „The Help“
Melissa McCarthy в „Bridesmaids“
Janet McTeer в „Albert Nobbs“
Octavia Spencer в „The Help“

Най-добър режисьор:
Michel Hazanavicius за „The Artist“
Alexander Payne за „The Descendants“
Martin Scorsese за „Hugo“
Woody Allen за „Midnight in Paris“
Terrence Malick за „The Tree of Life“

Най-добър оригинален сценарий:
„The Artist“ на Michel Hazanavicius
„Bridesmaids“ на Annie Mumolo & Kristen Wiig
„Margin Call“ на J.C. Chandor
„Midnight in Paris“ на Woody Allen
„A Separation“ на Asghar Farhadi

Най-добър адаптиран сценарий:
„The Descendants“ на Alexander Payne, Nat Faxon и Jim Rash
„Hugo“ на John Logan
„The Ides of March“ на George Clooney, Grant Heslov и Beau Willimon
„Moneyball“ на Steven Zaillian и Aaron Sorkin
„Tinker Tailor Soldier Spy“ на Bridget O’Connor и Peter Straughan

Награда за операторско майсторство:
Guillaume Schiffman за „The Artist“
Jeff Cronenweth за „The Girl with the Dragon Tattoo“
Robert Richardson за „Hugo“
Emmanuel Lubezki за „The Tree of Life“
Janusz Kaminski за „War Horse“

Най-добър саундтрак:
„The Adventures of Tintin“ на John Williams
„The Artist“ на Ludovic Bource
„Hugo“ на Howard Shore
„Tinker Tailor Soldier Spy“ на Alberto Iglesias
„War Horse“ на John Williams

Най-добър анимационен филм:
A Cat in Paris
Chico & Rita
Kung Fu Panda 2
Puss in Boots
Rango


Най-добър чуждоезичен филм:
Bullhead, Белгия
Footnote, Израел
In Darkness, Полша
Monsieur Lazhar, Канада
A Separation, Иран

1/26/2012

Честит Рожден Ден "Direct NOW"

Публикувано от Христо Василев |


 Ехее, ето че дойде и денят за който си мисля вече цял месец. Първият рожден ден на моя блог. Кога измина цяла една година? Сякаш беше вчера, когато на шега започнах. Няколко пъти съм започвал блог, но успехът се е равнявал на две публикации и четири посещения, а ето ни сега тук, една година след началото на Direct NOW. Чудя се от къде да започна, но смятам, че е редно първо да благодаря на моята приятелка Ginger без която нямаше да започна. Да, именно тя ме насърчи за това нещо. Истината е, че не вярвах, че това ще продължи повече от няколко месеца. Друга истина е, че често ми писва съвсем искрено и в продължение на месец не публикувам нищо, но това няма значение. Точно преди една година, в точно такава студена и снежна вечер си казах "Защо пък да не опитам". Благодаря и на всички, които влизат и четат моите объркани мисли на самопризнал се кино критик. Тази публикация се оказва под номер 70, точно 70 публикации за 12 месеца. Освен това, този месец бележа и точно 22 000 посещения. Истината е, че не вярвах да мина дори 2000. Уау! За някои може би това не означава нищо, но 22 000 си е една голяма цифра за мен. Един личен успех, колкото и скромен да е той. Въпреки непостоянството ми, въпреки това, че от месеци се опитвам да намеря редактор, който да ми помага без никакъв успех, въпреки конкуренцията се оказва, че и за Direct NOW се намериха читатели. Истината е, че да имаш блог е изключително досадно, особено ако се опитваш да популяризираш блога си. Освен това е много трудно да събереш читатели в началото или изобщо да накараш хората да влязат и да прочетат това, за което си отделил час време. Е, понякога наистина излиза, че все едно говориш на стената, но пък друг път виждаш как хората коментират и се вълнуват от това, за което пишеш. Всеки, който има блог би ме разбрал, но смятам, че първата година е най-трудната. Никога не съм твърдял, че тук може да прочетете нещо качествено или пък крайно полезно, но истински се радвам, когато хората четат нещо, което съм споделил.
Радвам се за това, че успях да изградя собствен стил с някои от рубриките и публикациите. Радвам се, че всеки следващ месец посещаемостта е по-голяма от предходния и се надявам това да продължи. Пожелавам си през следващите 12 месеца двойно повече посещения, още много публикации, които надявам се, да продължат да ви бъдат интересни и повече постоянство от моя страна. Още веднъж благодаря на всички, които са били дори малка част от Direct NOW било то и ако просто са минали случайно веднъж от тук, а ако някои си помислиха, че ви дръпнах реч, сякаш взех Оскар, то значи може би вие нямате блог и изобщо не сте изпитвали тази емоция. Честит Рожден Ден "Direct NOW"! Йей!

 
"Spy Kids 4: All the Time in the World" / "Деца шпиони: Краят на времето" 

 "Деца шпиони" беше един много любим мой филм, когато бях малък. За това и бях леко развълнуван, когато излезе новата част, толкова години по-късно. За някои от вас може би е странно, защо изобщо коментирам филми като този, тъй като откровено казано наистина те не представляват нищо особено, но за мен има по-скоро сантиментална стойност. Всъщност, ако трябва да съм честен "Деца Шпиони 4: Краят на времето" се оказа далеч над моите очаквания, което беше изненада за мен. Въпреки, че наистина харесвах филмите, към този подходих с леки съмнения, първо защото вече не съм малко дете, което да се кефи на подобен тип филми и второ, защото толкова години по-късно, знаейки че главните герои далеч не са деца предполагах един напълно нов каст. Да, обаче се оказа, че порасналите деца от предните филми също участват и историята е добре продължена. Беше ми интересно да ги видя вече в малко по-различна светлина. Ако сте гледали първите три части на поредицата и те са ви харесали препоръчвам ви да отделите малко внимание и на този филм, мисля, че няма да ви разочарова. Оценка: 7,5/10

"Drive" / "Drive: Живот на скорост"

Този филм май не заслужаваше да бъде споменат просто в една обща публикация, редом до съвсем обикновени други филми. Първо, това може би е абсолютен претендент за Оскар, но причината, че го споменавам тук и сега и просто защото аз не мога да реша за себе си дали това е добър филм. Или пък може би е много повече от добър, доближаващ се до шедьовър, но е възможно да бъде и изключително скучен филми, който се чудя защо гледах. Признавам, не мога да реша. И това е така, защото такива филми не се срещат често. Самата история се движи изключително бавно като през цялото време не се случва нещо съществено, но пък начина по-който е режисиран, да може би това го прави уникален. Погледите, върху които камерата се задържа дълго време, движенията - просто всичко. Рано е да се каже, дали филмът ще получи отличие. В крайна сметка, ако сте запален кино маниак, вече е време да подхващате набедените за най-добри заглавия през изминалата година и да ги изгледате. Дори и да не ви харесат. Или пък, дори ако ви оставят безмълвни. Дори и да не може да поставите оценка след това. Оценка: ??/10 


"Gnomeo and Juliet" / "Гномео и Жулиета"

Доста глупав завършек на тази публикация. Това е един филм, който излезе преди година и който ми изглеждаше изключително глупав още тогава. Когато, преди няколко месеца се появи по торент тракерите, реших, че трябва поне да се опитам да го изгледам преди да го отхвърля категорично. Е, може би беше малко по-добър от колкото очаквах. Почти винаги се случва филм, от който не сте очаквали кой знае какво, да надмине очакванията. Ами, нормално, все пак вие общо взето нищо не сте очаквали от него. Въпреки, че отдавна не съм малко дете, анимациите искрено ми харесват и ме забавляват. Не мисля, че има нещо лошо в това, стига да са наистина добри анимации. Тази обаче си е анимация, която няма как да се хареса на някое пораснало дете. Анимация предназначена само и единствено за малките зрители. Те в крайна сметка няма навика да се правят на кино критици, тъй че всяко анимирано човече е истинско забавление за тях. Трудно ще кажа, че ви препоръчвам филма, но на драго сърце го препоръчвам на тези от вас, които са заобиколени от малчугани по един или друг начин. Оценка: 4/10

1/10/2012

В очакване на "Игрите на глада"

Публикувано от Христо Василев |

"Игрите на глада" е едно от най-очакваните заглавия за първото полугодие на 2012 година. Не сте чували за него? Е, тогава четете внимателно следващите редове, защото не може да пропуснете това кино събитие.
"Игрите на глада" е първата част от романа на Сюзан Колинс, който се превърна в световен бестселър. Следват го и другите две книги, които носят заглавието "Възпламеняване" и "Сойка-Присмехулка". Лично аз се запознах с книгите съвсем на скоро, тоест буквално преди дни, когато изчетох и трите тома на един дъх, бяха ми нужни само няколко дни, защото започнеш ли да четеш нещо подобно, то не можеш да мислиш за нищо друго - нито спиш, нито ядеш, само четеш и изживяваш вълнуващата история. Ако обичате да четете книги и особено такива, които предстои да бъдат екранизирани, излишно ще е да кажа колко сърдечно ви препоръчвам трилогията на Колинс. За какво става въпрос в "Игрите на глада"?
Действието на “Игрите на глада” се развива в недалечното бъдеще, а сюжета се фокусира върху младата Катнис Евърдийн (Дженифър Лоурънс), която заедно с майка си и по-малката си сестра, живее в най-бедния от дванадесетте окръга на Панем – малка държава, образувана от неунищожените градове на вече бившите Съединени Американски Щати. Всяка година чрез лотария, която се провежда във всеки един от районите, управниците на Панем избират по едно момче и по едно момиче от всеки окръг, които трябва да се състезават в смъртоносното телевизионно предаване “Игри на глада”. Когато сестрата й на Катнис е избрана чрез лотарията, тя решава да заеме мястото й. Разчитаща единствено на помощта на съотборника си Пийта Меларк (Джош Хътчерсън), Катнис попада в жесток свят, в който човешкия живот не значи нищо. "Игрите на глада" са въведени от столицата на Панем - Копитолът, за да напомнят на обикновените граждани на окръзите за това, че Копитолът диктува правилата. Всички участници излизат на специално направена арена, от където излиза само един оцелял.
Премиерата на филма е насрочена за 23.03.2012 и със сигурност се очаква да предизвика интерес у публиката. Освен всичко останало изглежда, че ще видим един наистина добър филм. От трейъра, който може да видите в края на публикацията си личи, че са се опитали да пресъздадат историята доста правдоподобно и се надявам, че не са изпуснали нито един малък детайл.
Предвиждам, че "Игрите на глада" е нещо като нова мания подобна на Хари Потър или пък Здрач. Е, факт е, че няма как да бъде истерия, но пък книгите се радват на голям успех, а въпрос на време е в България да научат за поредицата. Филмът доста ще помогне за популяризирането на историята у нас и наистина се надявам това да се случи, защото не всеки ден може да попаднете на нещо толкова добро.


Това, което още веднъж горещо ще ви препоръчам е, докато чакате премиерната дата може да хвърлите едно око на книгите. Ако ли пък не, първо гледайте филмът, защото след това няма да имате никакво търпение да чакате продължения, просто защото наистина рядко има добри истории като тази и със сигурност любопитството ви ще надделее.

1/09/2012

Оскари 2012 - първи спекулации!?

Публикувано от Христо Василев |

Съвсем традиционно, всяка година през февруари се раздават най-престижните награди в областта на киното, а именно наградите Оскар. Тази година филмовата академия ще раздаде наградите за 84 път. Церемонията е насрочена за 26 февруари 2012. Още по традиционно, наградите Оскар винаги се раздават в "Кодак тиътър", Лос Анджелис, но тази година академия обмисля дали пък не е време за промяна на мястото. Това за сега са само слухове, но предстои да разберем. Водещ на 84-тата церемония по връчването на Оскари-те ще бъде комикът Били Кристъл, за който подобна тръпка няма да е нищо ново, тъй като към този момент актьорът е раздавал Оскари цели осем пъти.
На 24 януари официално ще бъдат обявени номинациите във всички категории. Докато чакаме, обаче из интернет вече върлуват какви ли не спекулации, кои ще бъдат претендентите. Преди да хвърлим един поглед над това е редно да споменем, че 24 януари може да се окаже голям ден за българското кино, тъй като филмът "Тилт" на Виктор Чучков ще се бори за номинация в категорията за чуждоезичен филм, дали това ще се случи ще разберем само след две седмици. Лично аз, тази година съм оптимистично настроен и вярвам, че имаме шанс. За пределите на родното кино една номинация за Оскар, означава почти колкото това да бъде спечелен Оскар. Пожелаваме късмет на лентата и дано видим заглавието сред избраните. 
 А ние отлитаме отново зад океана, за да видим кои са основните претенденти за Оскар тази година. Повечето от заглавията, които ще проследим, напълно естествено не сте чували освен, ако не сте запален киноман. Ако очаквате да видите популярните филми на изминалата година в списъците с номинации, ще бъдете разочаровани, тъй като академията обича да дава наградите на малко по-различен тип филми.
Разрових се из интернет, тъй като личните ми предположения са почти невъзможни към този момент, поради малкия брой филми, които съм гледал от предположените. Но не се притеснявайте, българските кина ще побързат да напускат набързо номинираните филми, както става всяка година, така че с малко късмет ще може да ги гледате дори преди връчването на наградите. 
Ще започна с категорията за най-добра режисура, където най-вероятно ще попаднат следните имена: Woody Allen – Midnight In Paris; Michel Hazanavicius – The Artist ;Bennett Miller – Moneyball; Alexander Payne – The Descendants; Martin Scorsese – Hugo
Изключително трудно ми е да направя предположение за евентуален победител, но лично залагам на  Michel Hazanavicius и Martin Scorsese.
Продължаваме с категорията за най-добра актриса, където може да предположим следните претендентки: Viola Davis – The Help; Rooney Mara – The Girl With The Dragon Tattoo; Meryl Streep – The Iron Lady; Tilda Swinton – We Need To Talk About KevinMichelle Williams – My Week With Marilyn
Още от сега стискам палци за Мерил Стрийп, чиято предполагаема номинация се коментира от лятото, което ми се струва доста показателно.
В категорията за най-добър актьор: George Clooney – The Descendants; Leonardo DiCaprio – J. EdgarJean Dujardin – The Artist ; Michael Fassbender – ShameBrad Pitt – Moneyball
Почти съм убеден за номинацията на Брад Пит и дори мога да заложа евентуалната му статуетка. 
И накрая кой ще бъде най-добрият филм за изминалата година: The Artist (The Weinstein Company); Hugo (Paramount Pictures); The Descendants (Fox Searchlight); The Help (Walt Disney Pictures); Midnight In Paris (Sony Pictures Classics); Moneyball (Columbia Pictures); Drive (FilmDistrict); War Horse (Walt Disney Studios); Extremely Loud and Incredibly Close (Paramount Pictures); The Tree Of Life (Fox Searchlight)
Доста солиден списък, не мислите ли? Да предположа победител все още ми се струва невъзможно, но е факт, че това е може би най-доброто сред най-доброто за 2011. Въпреки слабата филмова година, ето че се намериха претенденти за Оскар-и.
--------------------------------------------
Битката, както винаги ще бъде жестока, а изненадите ще са както се казва "зад всеки ъгъл". Академия обожава да си играе със зрителите и се оказва все по-трудно да предполагаме победителите.
Малко преди церемонията вече се разнасят какви ли не слухове. Една от последните новини около таз годишните Оскар-и е, че екипът на "Хари Потър и Даровете на смъртта - част 2" настоява за номинации в повечето от основните категории като най-добър актьор, актриса, режисьор, че дори филм. През последните 10 години академията категорично е отхвърляла сагата, която е лишена от престижната статуетка. Това обаче не е толкова странно, защото големи филмови саги много рядко са се сдобивали с отличието, като изключение прави "Властелинът на пръстените". Последната част на Хари Потър ни показа съвсем различен филм от предходните, филм достоен за Оскар. Може би съм твърде пристрастен, но съм убеден, че много хора ще се съгласят с мен. Едно е сигурно, в следващия месец ще видим доста интересни неща за това ще продължим да следим събитията от близо. На 24 този месец очаквайте пълен списък с номинираните и още подробности за 84th Annual Academy Awards.

Едит: Вижте списъка с номинираните ТУК

С настъпването на новата година идва време за размишления, класации и равносметки. Би било много жалко да си затворя очите и да ви лиша от шанса, заедно да преминем още веднъж през филмовата 2011. След като през лятото отметнахме първото полугодие, сега ще видим какво се случи в остатъка от годината. За тези от вас, които искат да направят цялостен преглед - Прочети тук Най-доброто от 2011 - част 1 (Януари - Юни) . А, сега нека продължим с периода Юли - Декември 2011

                                       Юли 2011

Лятото по традиция имаме доста слаби филми и няколко блокбастъра, които въпреки отпускарските месеци, събират доста добри приходи. Още с настъпването на Юли беше ясно едно нещо и това е, че безспорният лидер тук ще е "Хари Потър и Даровете на смъртта - част 2" , който не само, че е най-чаканото заглавие на годината, но е и най-очакваният финал на сагата. Дето се вика от както започнаха да излизат филми за Хари Потър всички чакаха точно този момент. Предварителните прогнози се оказаха напълно верни и филмът направо си разби всичко. В световен мащаб, финалната част се превърна и в най-печелившата счупвайки всякакви рекорди по приходи, освен това критиката направо миропомаза филма, с над 95% положителни отзиви. През Юли друго очаквано заглавие беше и "Капитан Америка: Първият отмъстител", който за жалост се оказа доста постен филм и просто затвърди тезата, че историите за Капитан Америка са крайно непопулярни в България. Типично за лятото са и комедиите като тук е мястото да споменем "По приятелски", един наистина добър филм от този жанр.

Август 2011

Август направо вдигна температурата не само навън, но и в кино салоните, където пристигнаха цял куп нови заглавия, повечето от които набедени за касови хитове, типично по американски. Лидерът през горещия месец се оказа "Смърфовете 3D", който направо изби рибата, както се казва. Освен добрите приходи и множеството зрители от всякакви възрасти, филмът наистина очарова като си осигури продължение. Тук обаче е редно да споменем и още няколко заглавия. "Възходът на планетата на маймуните" беше интересното заглавие, което също привлече публиката, а и както вече споменах, филмът наистина беше добър. "Конан Варварина" - филмът сниман в България успя да привлече българските зрители, но за огромно съжаление се оказа далеч от това, което хората очакваха да видят и критиката напълно смаза заглавието. Връщайки се назад сега, виждаме, че Август е бил наистина разнообразен месец. Имаме си ужас в лицето на "Нощта на ужасите", имаме си традиционните комедии като "Шефове гадняри", който се оказа голям хит зад океана и "Размяната". Не може да пропуснем и "Каубои и извънземни", който въпреки, че не се оказа голям хит събра своята публика.

                                              Септември 2011

Септември се оказа месец с множество премиери, но голям и касов хит сякаш нямаше. За сметка на това пък всеки от филмите намери своята публика. Лично за мен, фаворит от септемврийския кино афиш се оказа "Последен изход 5", не че беше кой знае какво, но лично за този месец наистина ми е трудно да определя имаше ли изобщо нещо добро. Несъмнено ще спомена още няколко заглавия като "Зеленият фенер", в който аз успях да намеря нещо добро, но за огромно съжаление критиката беше смазваща и заглавието със сигурност попадна сред черния лист на зрителите, въпреки приличните приходи. "Стръв 3D" беше другото предложение за почитателите на жанра ужаси. Множество комедии също завладяха кината, но повечето от тях преминаха тихо и спокойно, без да им бъде обърнато особено внимание. Някои от тях като "Опашати сватовници" отново ми показаха защо не харесвам този жанр, но имаше и някои свежи неща като "Оглупели от любов" и "Джони Инглиш се завръща". Едно от любопитните заглавия се оказа "Drive: Живот на скорост", нещо напълно не традиционно, което беше прието или като крайно скучен филм или като истински шедьовър, аз така и не можах да определя какво точно е този филм.

                                                    Октомври 2011

Разнообразните филми продължиха и през Октомври, но за мен безсъмнено най-доброто се оказа "Дилъри на време", който ме впечатли с интересната идея и интересен сюжет. Един много добре направен филм, с поука. Но вниманието на публиката беше приковано в други заглавия и ми се стори, че филмът не успя да получи това, което заслужаваше. Два трилъра в лицето на "Къщата на сенките" и "Заразяване". Три премиери на български филми, нещо което отдавна не се беше случвало - "Операция Шменти-капели", "Кецове" и "Островът", но само първият от тях успя да впечатли публиката, защото към края на годината приходите му надминаха 1 милион лева. През октомври най-после имахме късмета да видим премиерно "Заешка дупка" - един от основните претенденти за миналогодишните оскари, това за жалост се случи само в някои салони в столицата и беше крайно недостатъчно. "Жива стомана" се оказа един доста приличен филм, който за кратко задържа вниманието на публиката.


                   Ноември 2011

След множеството премиери през изминалите два месеца, Ноември беше спокоен, но пък тук всички знаехме какво точно очакваме и това беше следващата лента от вампирската сага - "Здрач: Зазоряване - част 1". Този път това се оказа нещо наистина добро и за разлика от предходните части, за първи път видяхме истински вампирски филми, и като цяло за първи път видяхме добър филм от сагата. Въпреки това, бума от продажба на билети отмина сравнително бързо, всеки се надпреварваше да гледа филма още в премиерните дни. "Война на боговете" наистина впечатли българските зрители като бързо натрупа солидни приходи, но това може би не е толкова изненадващо, защото се очакваше точно такъв резултат. "Приключенията на Тинтин" беше нещо свежо и интересно, за което ще се говори още, въпреки, че българските зрители не му дадоха особен шанс. "Тайните служби на Дядо Коледа" ни подготви за предстоящите празници, а "Кожата, в която живея" пък впечатляваше любителите на малко по-стряскащите филми.

               Декември 2011

Празничният декември донесе няколко очаквани заглавия, най-впечатляващо от които се оказа анимация. Въпреки касови екшъни и разнообразни комедии, публиката предпочете като безспорен лидер историята на "Котаракът в чизми", който за отрицателно време започна да трупа доста добри приходи. Изглежда, че подобно на "Шрек" и този филм се радва на голяма популярност или иначе казано, хората доста са заобичали котаракът Пух и неговите премеждия. "Мисията невъзможно: Режим фантом" беше другото заглавие, което събра хора в кината. Това не е толкова изненадващо, тъй като типично за продълженията на касови заглавия е, че винаги събират вниманието на българските зрители. "Шерлок Холмс: Игра на сенки" беше другото премиерно продължение, което въпреки, че не се пребори с конкуренцията, лека полека събра почитателите си обратно в залите. Доста добре се прие и празничната комедия "Новогодишна нощ", което в духа на празниците ни донесе още малко усмивки и поводи за радост.

------------------------------------------------------

Накрая можем да обобщим, че въпреки някои изключения и попадения 2011 година се оказа най-слабата филмова година в историята на киното. Освен, че трудно ще се сетим за истински претенденти за Оскар от първия път, като цяло липсваха филми с тежест и значение. За сметка на това пък бяха подобрени няколко рекорда по приходи, а българското кино отбеляза ръст и отново привлече публиката в кината. Пожелаваме си през следващата година да имаме много по-добри филми, още повече касови заглавия и дано комерсиалното и пошлото е останало назад и да гледаме истински филмови шедьоври.