Direct NOW

"Възходът на планетата на маймуните" е един филм, който много дълго време отлагах да гледам. И не защото не предизвикваше интерес за мен, а защото трудно успях да склоня някой от приятелите ми да ме придружат до киното. Не знам защо, филмът получи неодобрението на българската публика, въпреки че за малко повече от месец успя да събере над 200 000 лв. в родния бокс офис. Хората масово си мислят, че това е някаква върховна измислица, която не заслужава вниманието им. Всъщност, филмът както и предполагах, се оказа доста добър и оправда очакванията ми. Заглавието няма нищо общо с "Планетата на маймуните", който преди години се превърна в безспорен хит.
Често гледаме филми, в които главните герои се изпълняват от животни. Някои от тях се получават доста сполучливи. Тук, маймуните като главни действащи лица са изцяло компютърно направени, за жалост, но въпреки това внушението е максимално реално.
Тук историята се върти около опитите на учен да намери лек за Алцхаймер, който прави своите опити върху шимпанзета. Когато опитът се проваля с гръм и трясък и проектът е прекратен, Уил Родман (Джеймс Франко) се оказва горд собственик на новородено шимпанзе, което носи генетично наследен от майка си интелект, в следствие на опитите на учените върху нея. С времето малката маймуна на име Цезар развива интелекта си с изключителна бързина. След редица проблеми обаче Цезар се озовава затворен в клетка, но благодарение на уникалният си ум се превръща във водач на дозина себеподобни, устремени към свободата.
Хората често се отнасят с животните по един изключително жесток начин и в този филм за пореден път се показва, че едно животно може да бъде дори по-добро от човекът, който със всеки следващ ден става все по-жесток към всичко и всеки. Обичта и предаността, която едно животно може да даде на стопанина си са незаменими. Може би няма друго нещо, което може да замени тази връзка.
В края на филма ставаме свидетели на едно малко зрелище. На една напълно излишна битка. Излишна не за самият филм, а заради причината поради която се налага. Маймуните, които просто се борят за свободата си. Както е правилно, та това е в тяхната природа. В крайна сметка това е един поучителен филм, премесен с фантастиката, екшъна и специалните ефекти. Един филм, който не търси комерсиалното, а показва нещата с един реален поглед. Но в никакъв случай не е от онзи тип филм, който ви натоварва. Ще си кажете какво ли пък толкова съществено и дълбоко съм намерил, че да ме кара да се замислям. Не, няма нищо дълбокосмислено, има просто една праволинейност, която е толкова откровена и искрена, че нищо повече не е нужно. Един от най-добрите филми на лятото. Ако ви се струва някаква си там измислица, ами да ви кажа лъжете се. 
Човекът винаги си мисли, че може да има контрол над всичко. За това понякога е добре да се осъзнаем и да се огледаме. Ние не сме господари на тази планета и не трябва да се мислим за безгрешни и недостижими.