И тъй като тези дни гледах доста филми от жанр драма, ще направя един личен топ 3 на тези, които могат да ме разчустват най-много. Разбира се не мога да ви ангажирам с тази класация, но това са моите наблюдения според това колко самият аз съм почуствал филмите в нея, както и когато съм ги препоръчвал на приятели.
Младото семейство Гроган решава да си вземе домашен любимец - малък лабрадор на име Марли, за да внесе допълнително разнообразие в живота си.
Кучето се превръща в много повече от домашен любимец за двамата и те успяват да научат важни житейски уроци именно от непослушния и невротичен Марли.
Кучето се превръща в много повече от домашен любимец за двамата и те успяват да научат важни житейски уроци именно от непослушния и невротичен Марли.
Дженифър Анистън е повече от страхотна в тази комедия, която в последствие не се оказва точно комедия...
Този филм е просто известен с името си "A walk to remember" (2002)
Предполагам, че повечето от вас биха постави дори на първо място в категорията "Филмите, на които плачем" и би било заслужено. Изключително нежната история за едно влюбване с така трагичен край. Тъжно.. Самият филм не блести с кой знае какви ефекти, нито пък с изключителна режисура или заснемане, това се дължи може би на времето по което излиза, въпреки че в тези години имаше изключителни филми от към ефекти и прочие. Но тук не е важно, защото дори съвсем семпло изглеждат, историята те докосва дълбоко и можеш да преживееш тъжната истина на "Незабравимата".
Въпреки, че може да ви звучи малко фантастично "The Time Traveler's Wife" / "Жената на пътешественика във времето" (2009) не се заблуждавайте. Фантастичното в този филм е само за привкус на изключителната любовна история, която по никакъв начин не е клиширана. Един нов поглед през очите на героите.
Ерик Бана със сигурност има доста фенове и в този филм също е изключителен. Готови ли сте да преживеете историята, защото накрая ще е тъжно и наистина ще плачете. Бих определил филма като малко популярен. Наблюденията са ми, че доста малко хора знаят за него, въпреки че беше завъртян по българските кина. Тук говорим вече за филм за ценители. Само ако си готов да оцениш изкуството на киното, само тогава си готов за този филм.
Още може да се говори за драмите като цяло, но много малко са онези филми, които са ни накарали да се просълзим накрая. Колко са? Може би повече от 5, но по-малко от 10? В този личен топ 3 класирах филмите на които не само ти става тъжно, а на които плачеш от сърце и то много. Няма как да не спомена обаче още няколко заглавия, които може би ще ви грабнат интереса, ако сте се доверили на личното ми мнение и филмите по горе са ви харесали : "The Notebook" / "Тетрадката" (2004); "Titanic" / "Титаник" (1997) [клише, знам, но съм забелязал , че доста хора го определят като филм на който се плаче, за мен е повече ефектен]; "Pearl Harbor" / "Пърл Харбър" (2001); "Remember Me" / "Не ме забравяй" (2010)
.png "English"){kind=small}
4 коментара:
Няма нужда от сълзи.В работата е едно.ДРуго е в личен план.Тогава наистина е тежко.Но пак има решение.Стига да има доверие и силна привързаност към другия, времето минава по-леко и достигането до събирането е по-бързо .
Винаги като видя филм с Дженифър Анистън се разплаквам от отвращение.
Преди много често съм плакала на филми, но вече все по-рядко ми се случва. В повечето филми, (визирам най-вече по новите заглавия), не могат да уловят точният смисъл и да ни накарат да се разплачем, поне при мен вече не е така. Има и някои филими, които ще си останат вечна класика и вечно ще запазят една идея в себе си, с която ние ще запомним този филм и ще знаем, че има някакъв истински смисъл в него. Някои от тези филми ти си посочил като пример за моите думи, в тази публикация. Това са: "Тетрадката", "Незабравимата", "Титаник","Пърл Харбър" и още много други. Понеже това ми е любимият жанр, ще очаквам още такава информация за него. :) Успех.
Изброил си 3 патетично слаби масови драмички с комерсиален потенциал и лесна, посредствена, елементарна емоционална насоченост. Манипулативни филмчета за 5-класници, които нямат място в блог за кино критика, означени с положителен знак. Сори. А структурата на текста, стилово и граматически, по-добре да не коментирам, че много ще ми се разсърдиш.
Публикуване на коментар