Direct NOW

Чудих се за някакво грабващо заглавие на публикацията ми, но в крайна сметка реших, че дума като "епичен" ще отрази поне малко от това, което виждаме в последната част от поредицата за момчето магьосник. Какво може да каже човек, чак се чудя от къде да започна. Макар, че първо смятах малко да се осъзная преди да пусна публикацията, просто не се стърпях и въпреки късния час трябва да споделя емоцията. Върнах се от киното едва преди час. Тъй като тази година ни лишиха от среднощтна премиера, а на мен късното кино ми носи една особена емоция, реших че ще гледам филма още в първия ден, но на най-късната възможно прожекция. За първи път залата беше толкова празна, но разбираемо, все пак филма е на предпремиера и цените на билетите са малко по-скъпи. В крайна сметка със сигурност ще видя пълна зала при второто ми посещение в киното, което ще се случи скоро. Не ми беше достатъчно, че на кой би му било? Да се разделя с Хари Потър, е съжалявам , но не съм готов.
Да започна с някои неща, които ще си позволя да изкритикувам. Продължавам да не съм съгласен с 3D формата на филма, в крайна сметка това според мен беше най-малко впечатляващото от цялата работа, разбирам че са го направили за пари, но все тая. Може би просто , защото не съм фен на 3D-то, но те си знаят. Още само две неща неободрих, първото от които е измененията от книгата. Беше ясно, че ще кривнат, този път поне са кривнали малко, за разлика от някои от другите филми. И второ смъртта на Белатрикс и Волдемор не ми допадна. Може би са го направили за повече ефектност, но бих се израдвал, ако просто бяха дали мъртвите им тела. За първи път виждаме магьосник да умира по такъв странен начин, та ако ще това да е и самият Волдемор. Ноо.. преглъщаме и се връщаме към останалото.
Много точни реплики. Изпълних се. Най-вече след смъртта на Хари при срещата му с Дълбълдор беше сякаш както в книгата. Евала! Думата "кучка", сигурен съм сещате се къде точно също не липсваше, за мене беше важно. По-горе може би забравих да добавя, че въпреки обещанието не видяхме погребението на Дъмбълдор, ноо...преглъщаме отново...
Картината беше потресаваща, това го казвам в напълно добър смисъл. Гледката на разпадащия се Хогуортс ме караше да настръхна. Страхотно, епично... какви ли не още думи мога да добавя. Битката също неотстъпваше. Професор Макгонагъл, която винаги ме е изпълвала, във вихара си. Страхотна е тази жена. Трябва да ви призная, че колкото и гадно да звучи аз истински се притеснявах, че актрисата няма да доживее края на поредицата, много се радвам че страховете ми са били неоснователни, защото кой друг би могъл да изиграе Макгонагъл по-добре от Маги Смит. Страхотна, страхотна.

Хелена Бонъм Картър отново невероятна. Не е истина колко й отива тази роля. Като цяло актьорската игра беше на ниво. Целувката между Рон и Хърмаяни един от моменти, в които се усмихваш на фона на цялата тъга. Снейп най-после разкриващ истинската си същност. Мъртвите тела на Лупин и Тонкс. Изключителни моменти. Тук е момента да изкажа впечатлението си и от майката на Хари, която седеше страшно адекватно в картинка.
Страхотната музика, отново много подходяща на това, което се случваше. Точно на края видяхме неща, които не очаквах да видя. Видяхме повечето от професорите в Хогуортс. Зарадвах се да видя професор Спраут, която макар и без реплика просто беше там, защото трябваше да бъде. Зарадвах се да видя отново Стаята на тайните, все така мрачна и зловеща. Зарадвах се да видя Корнуолски Феи за един последен път.

В Хари Потър и Даровете на смъртта - част 2, получихме това, което чакахме. Един епичен финал. Изключително тежък, но точно такъв какъвто трябва да бъде.Не мога да не спомена и голямата разходка из Хогуортс, която са ни подготвили от екипа. Със сигурност ни бяха показани доста места, въпреки че си мечтаех за един последен поглед в общата стая на Грифиндор, но уви. И накрая, когато видях черният екран, който седеше безумно дълго си казах "Не, може да бъде. Не ми казвайте, че ще свърши така!" И точно тогава надписа "19 години по-късно" ме накара да се усмихна. Последните няколко минути от филма, в които просто седиш и се усмихваш. Последните няколко минути в които осъзнаваш, че това наистина е краят. Всичко свърши. Завесата е спусната завинаги.
Предполагах, че ще приема края някак си по-тъжно. Но, не аз просто гледах с усмивка, знаеки че Хари Потър изигра важна част в живота ми. Нямах сили да съм тъжен, явно бях подготвен по някакъв начин. Вътрешно съм знаел, че трябва да го приема. Все пак "Хогуортс ще бъде винаги там, когато някой има нужда от помощ."


От тук нататък остава да следя представянето на филма в Бокс Офиса, радвайки се на големите суми. Може би още едно, две посещения в киното, преди да си кажа истинското "Сбогом". А след това, сигурен съм че всеки фен на Хари Потър, знае че историята остава вечна в сърцата ни. Завинаги!