2/06/2012

Масова Мъпетизация или The End?

Публикувано от Христо Василев |

Вече цял месец по родните кино екрани имаме шанса да гледаме най-новият филм за Мъпетите. Всъщност има ли някой, който да не е чувал за популярните герои от близкото минало. Истината е, че мина доста време от както Мъпетите са били по кино екраните. Да направиш филм за Мъпети, доста време след като вече не са хит си е истински риск, но в крайна сметка колко са поколенията, които израснаха с тези герои. В България сякаш те никога не са били чак толкова популярни, но в никакъв случай съвсем неизвестни. Може би по примера на "Смърфовете" от минатала години, филмът за Мъпетите съчетава игрално кино и в този случай.. хм, куклено? Комбинацията не е никак лоша и в крайна сметка се получава един доста свеж филм предназначен предимно за по-малките зрители. Да, ама не, истината е, че хората, които израснаха с Мъпетите никак не са деца вече, за това заглавието успя да привлече в кината доста по широк кръг от хора.  И аз съвсем наивно по детски се запътих към киното, за да гледам филмовото предложение, като трябва да отбележа, че никога през живота си не съм бил фен на героите, както вече споменах и по-рано Мъпет Шоу никога не е имало тази голяма популярност в България. Още по-забавното е, че на влизане в киното си купих детско меню с чаша с фигурка на Мис Пиги. Налегна ме една такава носталгия само докато влизах в киното, всъщност сега, когато го разказвам осъзнавам колко смешно звучи наистина. Филмът, в първия си час се оказа изключително скучен, точно както и предполагах, докато не си дойдохме на думата. Краят на филма ме накара да се замисля, дали не представя всъщност края на една епоха. Знаете как, когато бяхме малки с времето се минаха много моди, то не бяха покемони, миришещи листчета и още какви ли не простотии. Мъпетите със сигурност са имали своя момент и успеха им е бил изключително голям. Въпреки, че както вече казах, филмът ми се стори по-скоро скучен през по-голямата част от времето, начина по който бяха представени всеки един от героите беше изключителен. В един момент вече тотално си забравил, че гледаш кукли и сякаш гледаш съвсем истински герои, които толкова добре представят чувствата си, че направо оставаш изумен. Още сега ще отбележа, че вече съм истински фен на Мис Пиги и Кърмит , колкото и смешно да ви звучи.
Обаче какво следва от тук нататък? Истината е, че филмът намери своята публика в България, въпреки, че за един месец успя да събере едва 100 000 лв. в родния бокс офис, това се оказва един напълно приличен резултат. Но това ли беше краят? Краят на една изминала епоха, която просто намина, за да напомни за себе си един последен път? Или пък съвсем обратното това означава една масова Мъпетизация (както се опитваха да ни втълпят хората отговарящи за рекламата на филма в България) и едва ли не едно ново начало за популярните герои. За огромно съжаление едва ли можем да говорим за ново началото и съвсем искрено съм убеден, че тук следва надписа THE END, който едва ли ще видим повече.


Е, това е едно съвсем емоционално мнение от моя страна провокирано от тъгата, която изпитах за отминалото си детство може би, а и за времена, които няма да се върнат, когато безгрижието и забавленията бяха всичко. Но пък, ако попитате Американските продуценти за тях дори след 10 години ще има хляб в Мъпетите и още пари, които ще могат да спечелят. Но аз съм напълно убеден, че това беше краят и не би следвало да се продължи тенденцията на този пълнометражен филм, просто защото това беше един достоен завършек на нещо отдавна минало и всякакви следващи опити за вдигането му от гроба биха били жалки и дори грозни. Но пък мога да препоръчам филмът на онези, които или имат деца или които просто искат да се върнат доста назад във времето, при мен подейства - повярвайте ми, мисля, че и при вас ще се получи. В крайна сметка още малко усмивки и приятни емоции не биха били излишни никому.



Четвъртата част на поредицата "Подземен свят", която носи заглавието "Пробуждане" бе едно от премиерните заглавия през изминалия месец. Сюжетът отново разказва за борбата на Селин (Кейт Бекинсейл) срещу върколаците, но този път залозите ще са много по-високи. След като е държана в състояние на кома в продължение на 12 години, Селин се събужда и открива че има 11-годишна дъщеря, която е полу-вампир и полу-върколак.Името на детето е Ниса и с нейна помощ Селин ще се изправи срещу компанията BioCom, която планира да създаде безпощадна армия от супер-върколаци.
Винаги съм харесвал поредицата, но за огромно съжаление миналата (трета) част, която излезе през 2009 година ми се стори далеч от това, което бяхме свикнали да получаваме от тази поредица. Доста разводнен и бозав филм, но това вече няма значение.
След като тотално бях разочарован от предходната част, нямах грам тръпка да гледам новото предложение. Напълно случайно обаче се окача, че имах шанса да го гледам на голям екран. Както почти винаги става, когато не очаквате нищо от даден филм, той ви харесва. Да, хареса ми. И то много ми хареса. За пореден път се убеждавам каква е разликата един филм да е сниман с 3D камери от това да бъде конвентиран в 3D след заснемането. В тази случай, първата 3D представена част от поредицата не е постконвентирана и е изцяло заснета така, както трябва да бъде. Много хора се опитвам да ме убеждават, че не намират разлика, но за мен разликата е очевидна. Преживяването е съвсем различно. Това, което ме впечатли във филма е естествено Кейт Бекинсейл, която е невероятно страхотна. Повярвайте ми, мога да сипя суперлативи по нейн адрес цял ден, но мисля, че всички схванахте какво се опитвам да кажа.

Освен страхотната Кейт зрителите имат шанса да се насладят на една изключително чиста картина и много добре подбрани ефекти. Точно там, където трябва да бъдат поставени ефектите, много майсторски направени, без да се натрапват, но в същото време да ви осигурят максимално преживяване. А и не само, освен това за първи път виждам продължение на филм, който да е с толкова стегнат сценарии (продължителността на филма е по-малко от час и половина [88 мин.]) без капка излишен екшън и дори сцена, която да кажеш, че не е трябвало да бъде там. Като направим равносметката се оказва, че "Подземен свят 4" ни показва, това, което трябва да видим, без да изпада в излишни подробности и с точната доза ефекти на точно премереното място. Учуден съм как така сценаристите не са дали воля на думите си и не са удължили филма с поне още 30 минути отгоре само и само да гледаме екшън.

Някои от вас могат да останат разочаровани, че всъщност филмът кажи-режи няма особено конкретен финал, но всичко това е с цел. Сценаристите си оставят вратичка с отворения финал, защото при добри приходи ще могат да направят още един филм с цел печелене на пари. Това е доста честа практика при американското филмопроизводство. В момента дори се сещам за конкретен пример с филма "Заразно зло", който от няколко години продължава да се представя добре в бокс офиса и често феновете му се радват на нова част от поредицата. В крайна сметка важното е да знаят кога да спрат. Едно е ясно, при "Подземен свят" все още има какво да се покаже, след като именно четвъртата част се оказва една от най-добрите до сега. Изглежда популярността на филма в България никак не е малка, тъй като вече втора седмица заглавието оглавява родната бокс офис класация и се представя напълно задоволително. Дали ще видим още един филм от поредицата "Подземен свят" предстои да разберем, но едно и сигурно - това няма да е скоро.