Direct NOW

Информацията за първите 3D филми е малко красноречива, из интернет могат да се намерят различни факти за това, която е годината на създаването на 3D филмите. Естествено, има сведения, че това се е случило в далечното минало, но доколко това е било 3D такова, каквото го познаваме, не можем да кажем. Истинската еуфория по 3D филмите дойде след 2009 година, когато Джеймс Камерън създаде "Аватар" - филм сниман изцяло в 3D, с камери специално създадени за тази цел. "Аватар" промени представата ни за модерно кино, там видяхме една крачка напред отстрана на Камерън, който сякаш създаде една нова епоха във филмовото производство. Още тогава масовото мнение беше, че именно 3D-то ще бъде новата модна тенденция. И не само, някои дори го определиха като бъдещето в развитието на филмовата индустрия подобно на създаването на първите цветни филми преди години, които изцяло променят представата на хората за модерното изкуство. Да, истината е, че много от тези твърдения се оказаха верни. Какво обаче се случва през 2012?
Сега, 3D филмите не са бъдеще, те са настояще. Оказа се, че тази модерна технология е машина за пари. Към настояще една огромна част от новите филми се разпространяват в триизмерен формат. Носи ли това дивиденти на публиката? Ако вие сте фен на 3D - сега е момента да спрете да четете тази публикация, защото не мисля, че бих могъл да кажа нещо добро по този въпрос.
Първо - филмите в триизмерен формат се продават с доста по-високи цени на билетите. Това, вероятно не е проблем за Холивуд, но конкретно тук в България, това са едни доста високи цени на билети. Второ - през годините филмовата индустрия се промени като залитна повече към комерса и ефектите, за да достига до по-широк кръг от публика.Това носи известен риск, защото филмите започват да се снимат и обработват във все по-кратки срокове. 3D ефектите са скъпи и може би се чудите как някои ниско бюджетни филми могат да си го позволят. Ами много е просто, към този момент списъкът с филмите, които са снимани изцяло с 3D филми е много, много кратък. Повечето от филмите разпространявани в този формат се снимат по съвсем нормален начин, след което при монтажа се пост-конвертират като се добавят 3D ефекти. Това, обаче води само до негативи, или поне според мен. Един човек, който е поне малко запознат с филмовите технологии може да направи разликата между реалното и конвертираното 3D. При второто картината често е доста неясна, на моменти дори размазана (последен пример за това бе "Титаник 3D"). Негативите са много и на мен лично подобни филми не ми доставят удоволствие, дори напротив. Замислете се колко често вашите приятели, след посещение на кино салона, където сте гледали последният касов 3D хит се оплакват от главоболие? Да, знам, че е така, защото и на мен ми се случва доста често. Това не толкова качествено форматиране е тежко за очите и изключително дразнещо за нервите. Накрая можем да добавим и страшно неудобните 3D очила, които трябва да носим през цялото време, докато гледаме филма и по които можем да изградим цяла база данни с пръстови отпечатъци.
Виж ти, колко негативи само. Интересно кои са плюсовете? Да, реално погледнато има такива. Говоря само за филмите снимани изцяло с 3D камери, които носят наистина едно страхотно филмово преживяване. Тук е момента да споменем и IMAX, където въпреки краткото си времетраене виждаме филми наситени с ефекти, носещи една по-различна емоция. Но за жалост въпреки високите цени, главоболието и другите неудобства, по всичко изглежда, че тенденцията филмите да се разпространяват в триизмерен формат ще се засилва все повече, просто защото това за Америка е златна мина и докато не изчерпат целия потенциал, който се крие зад това или не намерят нещо, по което публиката да се запали още повече те няма да спрат.
Вече на пазара се появиха 3D телевизори, 3D игри и още какви ли не неща, струващи цяло състояние.