Понякога ми се струва, че твърде малко съм писал за филмите, които си заслужава да се гледат повече от веднъж. Онези заглавия, останали във времето, напомнящи ни защо киното е изкуство. Може би повлиян от комерсиалната вълна се стремях да пиша за онова, което вълнува зрителите в момента, но сега почти година след създаването на блога ми, може би е време да си поговорим за истинското кино, такова каквото го помним.
Със сигурност 2011 се оказа една от най-слабите филмови години от доста време насам и искрено се зарадвах, когато преди седмица имах възможност да си припомня нещо старо, но добро. БТВ излъчиха "Последният самурай" миналата неделя като ясно ни напомниха, че за такива филми дори и три часа ефирно време не са достатъчни.
С тази статия моята единствена цел е да ви напомня отново за този филм, а ако има някой който не го е чувал или пък не го е гледал, то нека поправи тази грешка.
"Последният самурай" е филм от вече далечната 2003 година. Той е от онези филми, които гледах на кино, точно когато откривах киносалоните. Моите първи посещения на кино и сега, когато си спомням това дори не мога да разбера как времето е отлетяло толкова бързо. Едни години в които кино салоните в България бяха абсолютно празни, а за българско кино и дума не можеше да става. Трудни години, които вече са забравени. Когато направих справка за годината на филма, останах леко изненадан, защото първо не очаквах, че е минало толкова много време, а след това си затвърдих мнението как един филм изглежда качествено и изключително модерно дори и 8 години след премиерата си. Като казвам модерно, не ме разбирайте погрешно, нямам предвид, че филмът е модерен с разни готини реплики или пък се говори за вампири, ни най-малко даже. Модерен е от към визия, начинът по който тази лента изглежда страшно актуална.
Това е един от онези истинските филми, филмите на които можеш да плачеш. Филм, който ще те трогне с историята си и начинът по който е разказана. Със сигурност са много нещата, които могат да се кажат за "Последният самурай", но на всеки един от вас, който е гледал филма е ясно, че това е история, която трябва да почувстваш, просто защото тя няма нужда от хубави думи, тя няма нужда да бъде препоръчана.
Ветеранът от Гражданската война в Америка капитан Нейтън Алгрен (Том Круз) обучава бойците на японския император Мейджи как да боравят с огнестрелно оръжие, докато се подготвят за битка с последния самурай в страната.
Но когато Алгрен се оказва в плен на самураите, той е впечатлен, объркан и... завладян от техните традиции и необикновения им кодекс на честта.


 Номиниран за 4 Оскара, носител на други 15 награди и 39 номинации. Том Круз в главната роля, повече от перфектен. Тук може би говорим за върхов момент в кариерата на актьора, защото съпоставено с това, в което се снима в момента може да ни накара да закрием очи от срам.
История, която ни показва Япония в един изключително труден момент, такава каквото не можем да я познаем. Император, който не е наясно с това, което иска и е готов да отхвърли всички традиции, градени с векове в името на модерното време.
Съвсем не искам да съм многословен. В заключение ще кажа, че се надявам филми като този да бъдат на мода отново. С нетърпение очаквам мига, в който комерсиалната вълна ще си отиде и отново ще гледаме на киното като изкуство. Сега за жалост имаме повече посещаемост в кино салоните от всякога, но и най-слабите филми правени някога с много, много малки изключения, които се оказват крайно недостатъчни. С интерес бих проследил вашите коментари за "Последният самурай", защото често моите вкусове се различават от тези на масата, но пък тук съм почти сигурен, че няма как да сте останали разочаровани от филм като този.

Несъмнено най-очакваната филмова премиера тази есен се оказа "Здрач: Зазоряване". Вампирската сага продължава да се радва на огромен успех сред феновете. Зазоряване е заглавието на последната книга на Стефани Майер, чиято екранизация е разделена в две части. Случайно или не това се случва съвсем скоро след като друг блокбастър - "Хари Потър и даровете на смъртта" също бе разделен в две части. Оправданието разбира се е това, че екипът, която работи по филмите иска да отрази максимално събитията от книгата. За мен обаче, това е по-скоро задна причина. Основното, което продуцентите имат на ум е повече приходи от продажбата на билети. Друго си е да спечелиш два пъти от един филм - просто трябва да го разделиш в две части.
Вече говорих надълго и нашироко за премиерата на Зазоряване, за това направо пристъпваме към филма. Няма да скрия, че чувствата и емоциите ми около заглавието са красноречиви. Един напълно обективен фен на сагата по никакъв начин не може да отрече, че филмите на Здрач са изключително посредствени и далеч от шедьоври. За първи път тази година, обаче видяхме един абсолютно сносен филм от сагата. Да, хареса ми. Определена ми хареса. За първи път виждаме истинският вампирски филм на "Здрач". Точно такъв, какъвто трябва да е. Това, обаче далеч не е достатъчно, тъй като съвсем очаквано актьорската игра във филма се оказа твърде НЕ добра, но по някакъв начин сме свикнали. Актьорите изпълняващи главните роли така и не се научиха как се изразяват емоции, но този път ще го простим. Този път имаме една чудесно направена режисура.
На всички, които са чели книгата е ясно, че това е по-спокойната част от историята. Въпреки драмите около забременяването на Бела, около сватбата - това е далеч от проблемите, които героите ще срещнат в част втора от Зазоряване. Там ще гледаме битки, повече адреналин и най-вече Бела като вампир.
Кусури винаги могат да се намерят, където и да било. Този път, обаче аз ще си позволя по-голямата част от публикацията ми да бъде положително настроена към заглавието, защото по някакъв начин го заслужава.
Най-голямо внимание ще обърна на края на филма, а именно частта в която Бела ражда и в последствие е превърната във вампир. Моите лични адмирации над режисьора и хората, които са се погрижили тази сцена да изглежда по този убийствен начин. Немощната Бела, която вероятно ще изплаши голяма част от по-малките фенчета на поредицата направо си заслужи поздравленията. А последните кадри, където Бела се превръщаше във вампир и отварянето на червените очи са си истинско постижение сред филмите на Здрач от към специални ефекти. Толкова внушителни кадри не сме виждали в нито един от трите филма преди това.

"Здрач: Зазоряване" се оказва един филм, който си заслужаваше чакането и гледането. Много нежен от към цветове, изключително добре поднесен и всички тези хвалби със сигурност могат да бъдат изречени за първи път, тъй като както казах и в началото на публикацията, както писах и преди няколко месеца до този момент Здрач никога не е бил добър филм в нито едно отношение. Именно по този повод отнесох и заядливи подмятания, но онези от вас, които поне малко разбират от кино знаят, че съм напълно прав, за това не се сърдя и на никой. В крайна сметка, както имаше едно изказване, всеки има право да няма вкус.
Да оставим настрана тези неща, Зазоряване вече оглави американският и български бокс офис и натрупа завидни финансови постижения. До къде ще стигне ще разберем с времето.

 В следващите няколко седмици това ще си остане кино събитието, което ще се обсъжда най-много. До следващия филм, а именно "Здрач: Зазоряване" - част 2, който ще бъде и последен за поредицата остава една година. Съвсем нелепо според мен решение за този огромен период между двата филма, но е ясно, че тук става въпрос за фирмена политика. Ясно, е че интересът към продуктите на Здрач ще стихне изведнъж след края на последния филм, за това и продуцентите се опитват да удължат изкуствено живота на сагата. До колко е правилно, не мога да кажа, тъй като съм абсолютно против това решение, но едно е ясно - дори и след година филмът ще бъде очакван с нетърпение от феновете и отново ще натрупа огромни суми с много нули в сметките на продуцентите.
Мисля, че с това темата за мен се изчерпва, а накрая ще ви попитам - Наистина ли "Здрач: Зазоряване" изведнъж се оказа добър филм, очаквано ли беше това и какви са вашите впечатления?
П.С. Забравих да спомена, че и този път музиката към филма се оказа изключително приятна и както някои от вас вече знаят, а други може би не - една от песните към саундтрака е на Бруно Марс, което със сигурност ще се хареса на всички негови фенове.

11/22/2011

Световна премиера - "Здрач: Зазоряване" част 1

Публикувано от Христо Василев |

Края на лятото беляза и края на почивката ми като направо ме хвърли в една натоварена есен. Множеството ми задължения отново изместиха блога ми и така повече от месец той запустя без нищо ново. Сега се надявам, че нещата ще се променят. Чудя се за кой ли път се извинявам вече като това е може би третата доста голяма пауза, която правя от създаването на блога ми. Но не това е поводът да ви ангажирам с моите писаници.
Преди няколко дни се състоя световната премиера на най-очаквания филм тази есен. Четвъртата част от сагата Здрач, която носи заглавието Зазоряване. Естествено сега ще се шуми много около филма и аз напълно съзнателно ще тръгна по пътя на комерсиалното като няколко дни също ще ви говоря за това. Какво имам да ви кажа за филма, може да прочетете в следващата ми публикация, тук обаче ще ви разкажа накратко за суетата около червения килим или иначе казано световната премиера на филма.
Като казах червен килим, може би трябва да бъда малко по-точен и да кажа черен. Пред Nokia Theatre в Los Angeles беше постлан черен килим, по който звездите от филма минаваха, позирайки и поздравявайки феновете.
Що се отнася до феновете - на премиера като на премиера. Отново много запалени почитатели на сагата бяха окупирали театъра няколко по-рано само и само да успеят да зърнат любимците си. Е, някои се оказаха и късметлии да получат автограф, че дори и снимка.
Съвсем очаквано, повечето от актьорите бяха съобразили поводът и изглеждаха строго официално. Не липсваха и някои изключения, които бих предпочел да не коментирам.
За Американската суета можем да си говорим много, но нека се върнем в родната България, където популярната вампирска сага също се сдоби с премиера. А+ Синема и IMAX/Cinema City предоставиха на феновете огромна възможност със среднощната премиера на Зазоряване. Събитието бе пищно украсено със сватбени мотиви, с идеята да подготви зрителите за един от най-важните моменти от сагата – дългоочакваното бракосъчетание между безсмъртния Едуард и неговата любима, Бела.


На галапремиерата присъстваха много от младите звезди на българския шоу бизнес, сред които актьорът от „Под прикритие“ Александър Сано, актьорът, сценарист и режисьор Ники Илиев, любимците от X Factor Моисей Стойчев, Александра Апостолова, Константин Иванов, Недислав Драгнев, Михаела Филева, Богомил Бонев и Jeason Brad Lewis и други.
Аз не присъствах на така наречената гала премиера осеяна с рози и сватбени мотиви, но пък се насладих на събитието в Синема Сити Пловдив, където нещата също бяха доста празнични. Дори ме почерпиха със сватбена торта, но това не е от значение. Това, което ми достави истински удоволствие бяха опашките от хора, дошли да гледат филма за първи път. Пет зали бяха препълнени, а толкова хора в киното не бях виждал може би от Аватар насам, да не кажа, че дори бяха повече. 
Съвсем очаквано дни след премиерата му филмът вече оглави американският бокс офис, а съвсем очаквано и българският. Със сигурност това ще е безспорният лидер в идните седмици, но ще постави ли рекорди в натрупаните суми и посещения - предстои да разберем.