Ще обърна внимание на един мой много любим жанр в киното, а именно историческите филми. И аз като повечето от вас не обичам историята, в училище ми беше един от най-отблъскващите предмети, но пък за сметка на това да гледам филм с исторически препратки ми доставя истинско удоволствие. Дали защото Холивуд добре знаят как да направят един филм епичен и грабващ , не знам, но със сигурност има какво да ви предложа в тази категория. За жалост не мога да ги номерирам в личен топ, просто защото наистина не знам кой да сложа на първо място. За това, ето и любимите ми филми в този жанр, които със сигурност трябва да гледате поне веднъж, а и от културна гледна точка, де. :)
Продължавам с "300". Един филм, който не оцених подобаващо, може би заради това, че преди 4 години, когато излезе определено не можех да се похваля с кой знае какви познания за киното. Сега обаче мога да го опиша като дързък, драматичен и изключително реалистичен. Филмът пресъзадава титаничния сблъсък, при който цар Леонид (Джерард Бътлър) и 300 спартанци се бият до смърт срещу безбройната персийска армия на Ксеркс. Изключителни ефекти, страшно интересен начин на заснемане и епична битка, особено на края. Още от началото, филмът те грабва и те кара да присвиваш очи на всеки момент, в който дори ще изпитваш болка от това да гледаш сцената на екрана. А краят на филма те изкарва извън релси, казвайки си "Защо това трябваше да се случи?"и в същия момент те вдъхновява от героизма на спартанците, които се борят до края. Чух за продължение и се чудя има ли смисъл? Почти съм сигурен, че няма да бъде толкова добро колкото първия филм, а за по-добро дори не може да се говори. Все пак филмът отнесе една поголовна критика, която аз лично не мога да си обясня.
"Троя" - тук вече дори човек, който грам не знае история е чувал за хубавата Елена. Ах, Елена, Елена, какво направи...
Филмът е изпълнен с изключителна романтика, нежна любов и в същото време драма и епичност. Тук говорим и за Брад Пит и то в най-добрите му години, който нямаше как да бъде по-подходящ за ролята на Ахил.
Филмът не е кръв и насилие през цялото време, разбира се и това го има, но нежните половинки биха се впечатлили повече от добре поднесената история за любовта, за невъзможната любов, която става причината за цяла една война. Една от най-епичните войни водени някога, която поставя края на едно царство.
И нелепата смърт на Ахил, очаквано представена в края на филма, точно когато самият той открива любов и нежност те кара да се замислиш какъв трябва да бъдеш? Дързък, прям и решителен или любящ и обичащ? Или пък може би няма как да оцелееш дори да съчетаеш и двете?
През вековете в историята се е разказвало за безброй велики любови, всяка различна от предходната и всяка една носеща ти различни емоции. В крайна сметка винаги става дума за любов, нали така? Дори да си крал, няма как да се отървеш...
5 коментара:
Май нямаш много уважение към Ридли Скот.
Ако става въпрос за "Гладиатор" със сигурност ще обърна подобаващо внимание и на него, но по-нататък. В тази публикация не обръщам внимание на всички филми от този жанр, а само на част от тях. А за "Гладиатор" има какво да се каже и ще бъде казано :)
Да, Гладиатор имах предвид. И още повече - Небесно царство, който май никой за нищо го няма, но пък на мен ми е един от най-любимите филми от този род. Всъщност силна дума е да се нарече исторически, защото историческите факти са по-скоро за рамка и фон, но пък със сигурност е доста епичен.
Що се отнася до "Небесно царство" много се чудих дали да го включа тук или да го оставя за по-нататък, но именно това, че там не говорим толкова за история, колкото за самия епос, реших да сложа "Троя" на негово място.
Според мен и Александър, и 300 са си провал отвсякъде... Особено първия. Троя е вълнуващ филм, но пък е доста далеч от класата на Гладиатор.
Публикуване на коментар