Direct NOW

 Филмът "Моята седмица с Мерилин" представя отношенията между сър Лорънс Оливие и Мерилин Монро по време на филма “The Prince and the Showgirl” от 1957-ма, в който Мерилин участва, а Оливие е режисьор и изпълнител на една от ролите.
Признавам, че доста дълго време отлагах този филм, защото по една или друга причина имах известни колебания дали ще ми хареса. Около мен доста хора се изразиха критично, и в крайна сметка изпуснах шанса си да го гледам на голям екран.
Оказа се, че опасенията ми са били напразни, защото съвсем искрено мога да ви призная, че филмът е много, много добър. Около суетата за Оскарите и всички други престижни награди, филмът сякаш остана в сянката на победителите. Дали обаче защото е една идея по-слаб от "големите" победители. Всъщност не мога да кажа, защото имаше филми, които се оказаха абсолютна  глупост, но имената им бяха спрягани във всяка втора статия свързана с някакви награди.
В крайна сметка това няма значение, защото на мен филмът ми хареса изключително много и го нареждам сред най-добрите заглавия за изминалата година. Мишел Уилямс, която играе Монро се оказва изключително подходяща за ролята, въпреки, че на пръв поглед изглежда приликата с Монро не е много близка, когато започнете да гледате филма, ще си мислите, че именно Монро играе в него. Толкова добре пресъздаден образ, дори възхитителен.
Филмът ми даде и една доста по-ясна представа за това каква е била Монро като характер, нещо, което не знаех до сега. Леко надута, винаги закъсняваща, една идея над другите, несъобразителна... с една дума звезда. Звезда, каквато друга по онова време няма, въпреки нейното отвратително държание всички са длъжни да я търпят, защото иначе рискуват да я загубят.
Какво става обаче, когато Монро прелъстява третият асистент режисьор? "Третият", който няма право да разговаря със звездите, той е почти никой там, просто момче за всичко, но се влюбва в голямата звезда и единствено той е способен да я смири.
Да се влюбиш в жена, с три брака зад гърба си, която е известна като сърцеразбивачка е пълна глупост, но пък това е една любов, която за момент може да повярвате, че е истинска. Кой какво спечели от това не може да се каже много сигурно, но пък със сигурност ще видите доста интересни моменти, които ще изтълкувате сами.
Аз лично ви препоръчвам филма като бих му поставил доста висока оценка, защото това е от онези филми, които пораждат различни чувства у всекиго. Дали ще бъдете ядосани, нервни, вдъхновени, развълнувани или разчустване не може да се каже, защото на момент може да изпитате от всичко по малко. И въпреки това, филмът е една красива история, все пак отново става дума за любов, но не само.