Direct NOW

Ах, ах, черен ден за моя блог. Не си мислете, че аз съм в кофти настроение с тези негативни публикации. Просто отчайващо искам да гледам хубав филм. Ама май, няма да е скоро. Едно от премиерните заглавия тази седмица - "Zookeeper" с нелепото си българско заглавие "Опашати сватовници". Ама, кой ги мисли тези?
Естествено, не си дадох парите за кино, така че може да се радвате за мен. Още от рекламата този филм изглеждаше нелеп и глупав. А и все пак всички сме гледали "Доктор Дулитъл". Всъщност идеята, която ни представят в "Zookeeper" си беше интересна и забавна ... преди 10 години. Говорещи животни, не е никак странно, в киното всичко може да говори, но все пак кой реши, че това нещо би било интересно?
Вярно, че бях решил да загубя безвъзвратно два часа от ежедневието си, още когато тръгнах да свалям този филм, но все се надявах да ми грабне интереса. Истината, е че ми трябваха два дни, за да го изгледам, тъй като вярвайте ми не е лесно. При мен ли е проблема, не знам, но аз забавни моменти не видях, а накрая бях до болка отегчен от несполучливо говорещите животни, които бяха решили да дават любовни съвети на главният герой, който сляпа беше тръгнал да се влюбва във възможно най-неподходящата за него жена.
Дори в момента се чудя какво толкова искам да ви кажа, че тръгнах да пиша тази публикация, защото с една дума, този филм дори не става за губене на време, той си е само губене на време. Въпреки, че срещам твърде свежи и ведри коментари относно "Опашати сватовници", ако щете ме убийте с камъни, но това за мен е някаква пародия и не разбирам хората, които биха предпочели това пред нещо друго от кино афиша. Дори твърде безинтересните романтични комедии за мен са класи над подобни филмови нещастия.
Лишен от всякакъв смисъл и предварителна идея, филма както вече казах, ще ви отегчи. Може и да ви разсмее на моменти от мъката с, която сценаристите са се опитали да направят нещо забавно. Ако друг път бих подминал подобен тип филми без да ми прави впечатление, през отчайващата 2011 година може би трябва да възхищавам, или не знам?  Май наистина трябва да взема да напиша нещо за тази така "велика" филмова година. И ако си мислите, че иронията ми е прекалена, то аз си мисля, кой ли ще е следващия филм, за който ще трябва да си затворя очите и да се правя, че никога не е съществувал. Защото за един се направих, за два също, за пет леко трудно, ама при положение, че това сигурно е десетият тази година наистина започвам да си мисля, дали не е по-добре да се откажа от киното.
Ако си мислете, че тази публикация е прекалено посредствена и къса, защото в интерес на истината не ви казах нищо съществено - скъпи приятели, вината не е в мен, а във филмът, който съжалявам, че гледах. Ако пък вие сте от онези с ведрите коментарчета от рода на "супер филмче" - искрено се радвам за вас, значи 2011 е вашата година, моля обадете ми се, ще ви препоръчам още доста филми, които явно биха ви заинтригували. Боже, никога не съм бил така саркастичен. Но съм сигурен, че ще има такива които ще ме разберат напълно. Амин!