Direct NOW

Маргарет Тачър, позната още като Желязната Лейди е първата жена, изпълнявала функциите на министър-председател в Обединеното кралство. Тя е една от най-влиятелните жени на ХХ век. Мерил Стрийп пък от друга страна е една от най-великите актриси на нашето време. Истинска гранддама на Холивуд. Нейното последно превъплъщение, именно това на Желязната лейди й донесе престижната награда Оскар за най-добра женска роля.
Както може да се очаква, "Желязната лейди" не се сдоби с кино разпространение в България. Тук почти никой не обръща внимание на сериозните филми, онези, които не са изпълнени с екшън и визуални ефекти, а онази, които те докосват и те карат да се замислиш. Аз пък съм голям привърженик на така наречените сериозни филми, за това с нетърпение очаквах появата на филмът в мрежата, това поне няма как да не се случи.
Въпреки, че Мерил Стрийп е любимката на публиката вече повече от три десетилетия, мен лично ме очарова до живот съвсем наскоро, преди няколко години с нейната роля на Джулия Чайлд в "Джули и Джулия", за който вече съм говорил в моя блог. Естествено от тогава следя кариерата на Стрийп с огромен интерес. Не, че това е актриса, която може да се гледа във всеки втори филм, но пък всяка нейна роля носи истинска наслада и то за много дълго време напред.
Точно както и предполагах "Желязната лейди" се оказа филм надхвърлящ очакванията. Не случайно очарова критиката още с появата си, това е доста показателно. Маргарет Тачър е личност, за която просто бях чел в учебниците по история, но не мога да кажа, че бях запозната подробно с нейния живот. След като изгледах филма се оказа, че съм загубил много. Всъщност нещата стоят по следния начин - или одобряваш това, което Тачър е направила или си твърдо против нея. Среден вариант нея. Само, че аз съм влюбен в начинът по който Мерил играе тази роля.
Първите 20 минути от филма са леко мудни, нещата, които се случват изглаждат странно, защото всеки има един идеалистичен образ на Тачър в главата си и се оказва трудно да я видиш вече доста възрастна и немощна, при това с изключително лабилна психика. От там нататък обаче, нещата се преплитат по един изключителен начин като зрителите виждат Тачър още като млада девойка, виждат пътят, който тя извървява, решенията, които взима, за да стигне до целта си. А за нея целта е била само една - да бъде лидер. Дали решенията, които е взела са правилни в случая нас не ни засяга, защото това са едни прекалено политически въпроси, но определено няма да останете безучастни при взимането на тези решения и сами ще се запитате: "А, сега, това така ли трябва да бъде? Права ли е тя?"

Въпреки, че дължината на филма е напълно задоволителна със сигурност ще ви се стори, че има още какво да се види. Всъщност това не е така, моментът в който филмът свършва е точно този момент, в който виждаме как един лидер е сломен, но запазва достойнството си. Там трябва да бъде сложена точката иначе рискуваме да загубим този идеалистичен образ в главата си, за който споменах по-горе. От друга страната играта на Мерил никога няма ви бъде достатъчна и е съвсем нормално да искате още и не само защото това е тя. Не мога дори да се сетя за човек, който може да изглежда толкова правдодоподобно в тази роля повече от Стрийп. В един момент вече си мислиш, че това е Тачър, която играе себе си. Актьорската й игра е перфектна, дори на моменти граничи с това да бъде надхвърлена всякаква граница на перфектността, но дали това е възможно?
Мисля, че това, което ви споделих е напълно достатъчно. Не ми остава друго освен да ви препоръчам горещо този филм. Това е филм, който бих гледал повече от веднъж. Просто за да си припомня какво е добър филм и да видя Мерил още веднъж със своята перфектност.