Direct NOW

Филмовите новини около българското кино в последните дни ни дадоха един малък повод за радост, когато преди няколко дни стана ясно, че филмът "TILT" на режисьора Виктор Чучков - син ще се бори за Оскар в категорията за най-добър чуждоезичен филм.
Този тип новинарски публикации винаги съм избягвал в моя блог, но все пак този път си заслужава да се прежаля. За тези от вас, които вече са чели мнението ми за филма (Обратно в България - пълен блокаж) вероятно ще сметнат, че това ще бъде поредната гневна публикация от моя страна. Е, този път грешите!
С оглед на изминалата година "TILT" се оказва най-успешният български филми през 2011. Може би по-този начин категорично отричам предстоящите няколко премиери, които ще видим до края на годината, но все пак правилата за участие в конкурса, според които продукцията трябва да е разпространена в страната, която я предлага, не преди 1 октомври 2010 г. и не след 30 септември 2011 г., да е първоначално прожектирана публично в киносалон поне за седем последователни дни на 35 мм или 70 мм филмова лента или във формата “дигитално кино“ при 24 или 48-квадрата прогресивно сканиране.
Искам ясно да разграничите думите успешен и добър, това са две напълно различни неща и продължавам да държа на думите, които съм казал в първата ми публикация за филма. Може би сега не бих се изказал толкова гневно, но пък мина доста време и някак си преглътнах нещата. Ако тогава нарекох филма труден за преглъщане, сега по-скоро бих казал, че това е филм за който ще ви трябва време, за да го приемете. Както и да е, но още веднъж апелирам, че малките детайли са важни и трябва да им се обръща внимание. Надявам се, че малко по-незапознатите Американци няма да отбележат големи минуси по повод подробностите, стига да не ги забележат, разбира се. Но, мисля, че важното е да стигнем поне до номинация. Твърде рано е да се говори за каквото и да било все още, тъй като предварителните селекции те първа предстоят.
Като цяло решението "TILT"  да се бори за Оскар, със сигурност е достатъчно адекватно, като знаем за какво кино говорим в нашата родина. До колкото успях да проследя събитията из интернет основната дилема е била между "TILT" и "Подслон". Като за втория четох силни думи, които така и не можах да проверя до колко са истина. Това е от онези филми, които в повечето случаи не събират и две седмици по кината, но пък после с години се хвалят колко европейски конкурси са спечелили. И като се почнат фестивали, конкурси, фестивали, конкурси... и все някакви измислени. Може би ще кажете, че това са твърде силни думи, но до кога ще се заблуждаваме с трохите, когато някой друг обира всичко останало.
84-тото издание на церемонията по връчване на наградите “Оскар“ ще се проведе на 26 февруари 2012 г. в Лос Анджелис, а водещ на бляскавото събитие ще бъде комикът Еди Мърфи. Академията често взима малко странни решения, по-запознатите от вас могат да потвърдят думите ми. Често се оказва много трудно да предложим филмите, които влизат в номинация. Но ще се надяваме. И пак казвам, че дори номинация би било повод за гордост. Това, с което ще завърша е, че не съм сигурен дали "TILT" всъщност заслужава Оскар. Разбира се, първо трябва да видим и другите участници в категорията, но някак си... сещате се нали? Прекалено много грешки, поне за мен.

От няколко дни си мисля, че след като публикацията ми за Класиките на Disney е сред най-четените статии в моя блог, може би анимацията е нещо интересно за читателите. За това реших, че днес е време да обърнем внимание на другата водеща компания в света на анимацията, а именно PIXAR. Първо си мислех, да озаглавя статията Класиките на PIXAR, но някак си, все още не мога да нарека тези филми класика. Може би, защото Дисни са се съсредоточили върху екранизацията на приказки познати едва ли не от векове, докато Пиксар по-скоро ни показват лични интерпретации на своите филми.
След като се разрових, установих, няколко интересни неща. Пиксар тази година празнуват 25 години от създаването си със своя последен филм "Колите 2". Интересното, е че на своята 20 годишнина компанията пусна "Колите". Явно след 5 години ще чакаме трета част. Шегата на страна, по-запознатите от вас може би знаят, че от 2006 година насам, компанията е собственост на Disney.
Оказва се, че до момента Пиксар имат едва 12 филма. Тяхната тактика в последните е години е очевидна - само по един филм на година и то предимно в летните месеци. Очевидно печеливша тактика.
Ето и списък с филмите на PIXAR: "Играта на играчките" (1995), "Животът на буболечките" (1998), "Играта на играчките 2" (1999) "Таласъми ООД" (2001), "Търсенето на Немо" (2003), "Феноменалните" (2004), "Колите" (2006), "Рататуи" (2007), "WALL-E" (2008), "В небето" (2009), "Играта на играчките 3" (2010), "Колите 2" (2011)
Сигурен съм, че прочитайки този списък срещате едни от любимите си анимации. Поне за мен е така с най-любимите ми филми като "Таласъми ООД", "Рататуи" и "Феноменалните" . "Играта на играчките" например е една от любимите анимации на малки и големи години наред, а третата част от миналата година към момента държи рекорда за най-печелившата анимация на всички времена в световен мащаб.
Всъщност вече се питам защо тези филми да не са класика, само защото не са приказки ли? Може би да, но това няма значение, защото PIXAR се оказва една компания, която залага изключително много на качествено представените филми, без право на грешка. Е, за "Колите 2" ще им го простим, може би наистина беше грешка, но всеки има право, стига да не става навик. Докато Дисни често се връщат към рисувата анимация, с която все пак са започнали, всички филми на Пиксар са изцяло компютърна анимация. Анимацията на новото време. Въпреки, че компанията си е кажи речи нещо като Disney две, аз ги възприемам като две напълно различни неща. Освен, че логото и на двете седят върху филмите, не мисля че като стил имат нещо общо. Даже напротив. Както бях споменал и при публикацията ми за Дисни и тук ще кажа, че има още какво да видим от PIXAR, а с времето съм сигурен, че ще говорим за истински класики. Освен това Пиксар имат и няколко изключително забавни късометражни филмчета, навярно и вие сте гледали някои от тях преди прожекциите на основните им филми в кината.

Това, което предстои на Пиксар от тук нататък са продължения на някои от най-успешните им филми, както и няколко нови проекта: "Brave" (2012), "Monsters University" (2013) , "The Untitled Pixar Movie About Dinosaurs" (2013), "The Untitled Pixar Movie That Takes You Inside the Mind " (2014), а както "Феноменалните 2", който към този момент е едва идея, дали ще бъде реализирана предстои да разберем.

От доста дълго време ми препоръчват един филм от 2008 година, който носи заглавието "Момчето с раираната пижама" / "The Boy in the Striped Pyjamas". Сред морето от бозави филмчета, реших, че е време да се върна назад във времето и да видя нещо, което може би си заслужава. Трябва да призная, че след като изгледах филма, сега ми е малко трудно да говоря за него. Действието се развива по време на Втората световна война или по-точно за едно конкретно събитие познато като Холокоста, моментът когато Нацистка Германия изтребват евреите. Едно ужасно събитие според мен. Филмът е адаптация по едноименния роман на Джон Бойн, като според автора, режисьорът се е справил напълно със задачата и е успял да запази духа на книгата. И все пак от това, което успях да прочета из интернет, изглежда , че книгата ще е още по-добра дори от филма, но не това е темата на тази публикация.
Семейството на девет годишния Бруно се мести от Берлин в Аушвиц, където бащата е на чело на концлагер. Бруно, който е далеч от приятелите се чувства нещастен и скоро намира начин да се добере до лагера, който той лично смята за ферма, където хората носят пижами. Твърде млад и наивен, за да разбере какво всъщност се случва, той се сприятелява с малко момченце, което седи само зад електрическата ограда. С времето двамата стават приятели, без Бруно да различава евреите и съвсем не наясно със ситуацията. По-късно той самият решава да мине от другата страна на оградата, за да помогне на своя приятел да намери баща си, но се оказва на възможно най-грешното място в най-неподходящият момент. В крайна сметка нещата свършват много неблагополучно. Но не искам да ви издавам какво точно се случва, въпреки че предполагам се досещате. Само мога да ви препоръчам филмът горещо, ако имате нужда да гледате нещо сериозно и тежко.
Един филм, уникален сам по себе си със своята история и праволинейност. Един истински филм отразяващ едни черни времена от историята.
Филм, който ще ви покаже как детските желания и мечти са безгранични. За нелепите случки. Най-вече желанието за свобода. Всяко дете си мечтае за свобода, гледайки към широкият свят. Искайки да изследва всяко кътче, без да мисли за последствията.

Понякога има филми, които впечатляват именно с тази първичност и отражение на реалността. Без каквито и да било компютърни ефекти, екшън герои или каквото и да било друго. Представяйки си последните кадри от филма, които в интерес на истината най-вероятно или ще ви разплачат или ще ви накарат да седите с отворена уста пред мониторите. Аз лично още не мога да ги изчистя от главата си. Затваряйки очи, сякаш съм там. Много натоварващо, но в същото време това е една тръпка, която можете да изживеете с много малко филми.
Един много некомерсиален филм, който дори не си спомням да се е сдобивал с кино разпространение у нас или където и да било. Това е от онези филми, които не са направени, за да печелят пари, а за да ни напомнят защо киното е най-популярното съвременно изкуство. Точно така, изкуство. Така могат да се нарекат подобен тип филми. За това ако се чудите коя слаба американска продукция да гледате, ето ви един филм, с който времето ви няма да е загубено.
От онези малобройни филми, които след като изгледаш искаш да запазиш няколко минутки само за себе си, седейки сам в тъмното. Мислейки си. Размишлявайки. Адски тъжно. Ужасно, дори.
Не е ли свободата онова нещо, което всеки иска да има. А колко е трудно всъщност да я имаме истински.

 Тази неделя (11.09.2011) БТВ за първи излъчиха в телевизионен ефир един от най-популярните български филми на новото време - "Мисия Лондон". За мен лично, "Мисия Лондон" събуди искрата на надеждата за успех в българското кино. След близо 400 000 зрители в кино салоните и над 2.5 млн. лева в родния бокс офис, филмът бе излъчен и по малките екрани. За мен беше много интересно да проверя рейтинга като се има предвид, че в същия ден и часове време по Нова Телевизия стартира едно от най-успешните реалити формати в света - X Factor. Е статистиката сочи, че в късната неделна вечер "Мисия Лондон" е събрал малко под 1 млн. зрители. Поздравления! Естествено, това беше нещо очаквано. Именно "Мисия Лондон" върна зрителите за български филми в кино салоните. След това последваха още два успешни филма като "Love.net" и "TILT", които също събраха огромни приходи. Няма значение дали тези филми са успели да възвърнат вложеното в тях, важното е, че те ни върнаха надеждата. Как ще продължат нещата, обаче за сега още не ясно. Ако чакате хубав български филм до края на годината - чакайте си! Но нека не съм черноглед все пак.
Срамота е, да нямам нищичко написано за "Мисия Лондон", така че каква по-подходяща причина за това от телевизионната му премиера.
Въпреки, че на мен филмът ми е интересен, това в никакъв случай не го прави добър. Даже е доста далеч от добър. Но пък за първи път видяхме нещо малко по-професионално направено, нещо добре изглеждащо. В крайна сметка, това си е комедия, така че едва ли трябва да търсим кой знае какъв замисъл, но определено има моменти в които ще се забавлявате.
За мен важното е амбицията да се правят хубави български филми. Време беше да се вложи нещо повече като сума, защото виждаме резултатите са много по-добри.
Типично по български, нашите филми са почти винаги свързани със комедия, веселие и нелепи ситуации. Както гласи и анонса на филма - "Комедия за малки грешки и големи проблеми". Откровено казано аз грешки в самия филм не видях. Нещата бяха добре изпипани и направени. Съвсем лек филм. Но какво ли ви говоря, вярвам, че повечето от вас са го гледали вече, ако не на кино, то по друг начин. За това и не искам да съм прекалено многословен. С времето каквото имаше да се каже за този филм, се каза. Едни го оплюха тотално, заклеймявайки го. Но пък какво толкова търсите в подобен тип филми? Дълбок замисъл ли? Няма да го намерите. Ще се потретя най-вероятно като кажа, важно е, че именно "Мисия Лондон" постави началото на поредица обещаващи и този път добри български филми.
Сега очакваме продължението, което най-вероятно ще носи заглавието "Мисия Москва". Аз лично очаквам повече от тази втора част. Още повече успех и този път може би по-добър филм. Но ще поживеем и ще видим. Може и да ви лъжа, но това май ще е първият български филм с продължение. Можем само да се радваме. Преди няколко години би звучало комично български филм с милиони приходи, че дори и продължение. Сега е реалност. С тенденцията нещата да се оправят и да вървим към една градация в родното кино. Само, моля ви, спрете да се връщате към социализма. Казвал съм го и преди, но това вече не е оригинално. Това е натоварващо.
А ако ти си някой, който още не е гледал най-успешният ни български филм, бързо влизай в торентите да теглиш, че направо си е за срам.

Въпреки, че минаха месеци от премиерата на "Sucker Punch: Измислен свят" няма как да подмина това заглавие без да кажа и аз някоя друга лоша дума за филма. Естествено повечето от вас вече знаят, че това е най-голямата безумица тази година. Абсолютна глупост. Без вложен грам замисъл и предварителна идея.
Най-интересното е, че този филм има такива ефекти, за които някоя фантастика може само да си мечтае. Както беше писал моят приятел Влади Неколов от подобен тип блог, този филм притежава ефекти правени по учебник. И това е точно така, седиш и гледаш как всичко е перфектно изработено до най-малкият детайл.Един наистина напълно нов и измислен свят, перфектно създаден чрез компютърна технология. А аз винаги съм си мислел, има ли един филм страхотни ефекти то няма как да не е добър. Това само ми доказва колко много имам да уча още като режисьор. И това, че в тези два реда хваля нещо по този филм нека не ви заблуждава. Аз не хваля филма, а изказвам адмирации към човекът, който е правил ефектите и до тук.
На мен лично ми отне цели 2 месеца, за да докарам този филм до края. На седмица издържах не повече от 15 минути. Беше трудно. Истински трудно. Гледаш, гледаш... ама то грам смисъл няма в това, което гледаш? И се питаш какви са тези глупости. Най-много се радвам, че не отидох на кино. Чак съм доволен, че не го направих. Някакви действия без никаква логика през цялото време. Не знам дали ще успея да опиша този филм с толкова много различни негативни думи, но вероятно ще се повторя, защото ако вземете та решите да го гледате, да не правите тази грешка.
Безспорно оглави класацията за най-лош филм тази година, дори предполагам ще си вземе и Златната Малинка, но това ще видим.
По принцип още снощи щях да пиша, за да си излея мъката. Обаче, след като успешно му видях края, взе че ми хареса. Цялата работа за последните десет минути от филма, които по някакъв странен и нелогичен начин ми харесаха. Чак ме изпълниха. Тогава, когато вече нещата има някаква логика и едва ли не хората разбраха какво се е случвало през цялото време.
Ами господа сценаристи, така ли се мисли филм да му се невиди. С тези ефекти можехте да направите нещо велико, което щеше да остане в историята, ама вие тц, вие решихте да ни покажете един ефектен филм без капка смисъл и накрая едни десет приятни минути, в които че чак и да ни хареса. Та, за това не писах снощи де. Рискувах да кажа нещо добро, повече от колкото трябва.
За това се връщам пак към негативизма. Главната актриса Емили Браунинг в ролята на Бейби Дол, която трудно ще познаете играе в един от най-любимите ми филми "Лемъни Сникет: Поредица от злополучия". Щях да се изкажа доста грубо по адрес на Бейби Дол, докато не разбрах кой всъщност играе ролята и само заради този мой любим филм ще се въздържа.
И така, пак да кажа, че"Sucker Punch: Измислен свят" е филм еталон по отношение на визуалните ефекти и филм провал по отношение на какъвто и да било смисъл в него. За огромно съжаление това ни показва как лъскавата опаковка не гарантира качеството в кутията.

Ах, ах, черен ден за моя блог. Не си мислете, че аз съм в кофти настроение с тези негативни публикации. Просто отчайващо искам да гледам хубав филм. Ама май, няма да е скоро. Едно от премиерните заглавия тази седмица - "Zookeeper" с нелепото си българско заглавие "Опашати сватовници". Ама, кой ги мисли тези?
Естествено, не си дадох парите за кино, така че може да се радвате за мен. Още от рекламата този филм изглеждаше нелеп и глупав. А и все пак всички сме гледали "Доктор Дулитъл". Всъщност идеята, която ни представят в "Zookeeper" си беше интересна и забавна ... преди 10 години. Говорещи животни, не е никак странно, в киното всичко може да говори, но все пак кой реши, че това нещо би било интересно?
Вярно, че бях решил да загубя безвъзвратно два часа от ежедневието си, още когато тръгнах да свалям този филм, но все се надявах да ми грабне интереса. Истината, е че ми трябваха два дни, за да го изгледам, тъй като вярвайте ми не е лесно. При мен ли е проблема, не знам, но аз забавни моменти не видях, а накрая бях до болка отегчен от несполучливо говорещите животни, които бяха решили да дават любовни съвети на главният герой, който сляпа беше тръгнал да се влюбва във възможно най-неподходящата за него жена.
Дори в момента се чудя какво толкова искам да ви кажа, че тръгнах да пиша тази публикация, защото с една дума, този филм дори не става за губене на време, той си е само губене на време. Въпреки, че срещам твърде свежи и ведри коментари относно "Опашати сватовници", ако щете ме убийте с камъни, но това за мен е някаква пародия и не разбирам хората, които биха предпочели това пред нещо друго от кино афиша. Дори твърде безинтересните романтични комедии за мен са класи над подобни филмови нещастия.
Лишен от всякакъв смисъл и предварителна идея, филма както вече казах, ще ви отегчи. Може и да ви разсмее на моменти от мъката с, която сценаристите са се опитали да направят нещо забавно. Ако друг път бих подминал подобен тип филми без да ми прави впечатление, през отчайващата 2011 година може би трябва да възхищавам, или не знам?  Май наистина трябва да взема да напиша нещо за тази така "велика" филмова година. И ако си мислите, че иронията ми е прекалена, то аз си мисля, кой ли ще е следващия филм, за който ще трябва да си затворя очите и да се правя, че никога не е съществувал. Защото за един се направих, за два също, за пет леко трудно, ама при положение, че това сигурно е десетият тази година наистина започвам да си мисля, дали не е по-добре да се откажа от киното.
Ако си мислете, че тази публикация е прекалено посредствена и къса, защото в интерес на истината не ви казах нищо съществено - скъпи приятели, вината не е в мен, а във филмът, който съжалявам, че гледах. Ако пък вие сте от онези с ведрите коментарчета от рода на "супер филмче" - искрено се радвам за вас, значи 2011 е вашата година, моля обадете ми се, ще ви препоръчам още доста филми, които явно биха ви заинтригували. Боже, никога не съм бил така саркастичен. Но съм сигурен, че ще има такива които ще ме разберат напълно. Амин!

Дами и господа, скъпи гости искам да ви съобщя, че официално съм отчаян. Понякога се чудя, аз ли съм мазохист или съм прекалено наивен да вярвам, че филм получил масово неодобрение, граничещо с провал във всеки аспект би ме впечатлил и би ми харесал. Всъщност, да , ако трябва да съм честен наистина съм наивен, давайки шанс на всичко по което се плюе из интернет. Е, най-после се реших да гледам Конан, като разбира се предпочетох киното. По принцип има филми, които съм си казвал, че ако ги гледам на кино биха ми харесали много повече, от колкото пред малкия екран на компютъра ми и съм сигурен, че това е така, но тук, ако ще и в космоса да бях гледал този "летен блокбъстър" нямаше да ми хареса.
Първо - ако се чудите на заглавието и още не сте разбрали "Конан Варварина" / "Conan The Barbarian" е сниман изцяло в България. Това е първата масова и високо бюджетна продукция, която се снима изцяло на родна земя. Ние като български зрители може да се радваме, то и без това ще е единствено, което би ви зарадвало в този филм. Искам само да кажа на господа режисьорите и продуцентите, скъпите сънародници - Ето така се снима филм. Как пък един български филм не можахте да снимате нормално, че да изглежда красиво и да се изкефим на природата ни. И това го казвам аз, който по принцип съм толкова добре настроен към българското кино с постоянната ми надежда за прогрес, ама нали говорихме вече съм наивник, ето още едно доказателство. Та след това лирично отклонение да се върнем към острия тон и убийствената ми критика, която искам да споделя в тази публикация.
Абе изобщо кой реши да изкарва готови пари от класика като Конан, че на кой му трябваше нова версия, при наличието на една достатъчно добра оригинална версия от далечното минало. То лесни пари лесно се изкарват, ама провалихте ли се сега? Провалихте се, не че ще спрете да ни заливате с глупави римейк филми, ама айде.
Това сигурно е най-големият провал тази година и не се чудете защо съм толкова гневен. Не може да се харчат милиони долари за подобни глупости.
Второ - кой я определи тази категория, забранено за под 12 г. при положение, че филма направо трябва да си е забранен за под 16 г. Сигурно дори любителите на кървавите бани се отчаяха. То бива прекаляване, ама тук направо се насраха, с извинение. То не бяха ръце, крака, че чак орязан нос и ухо. Глави се размятаха по полетата нейде из Родопите като топки боулинг.
А сценарият, майко! Лишен от всякаква оригиналност и сюжетна линия. По предвидим и от тъпа американска романтика. Никаква тръпка, нищо, този филм е едно голямо нищо. То поне битките да бяха битки, ами то и там нищо. Дори накрая, дето се вика пак не се бяха постарали като хората. Обикаляха и се гониха из едни пещери, които оприличих като Чудните мостове, но може би греша, като шантави. Каквото и да очаквате от този филм, еми няма да го получите. И кой реши, че този актьор е подходящ за Конан, не знам. Ама все пак след Арнолд Шварценегер хората малко или много очакват достоен заместник, а не просто напомпан грозник.
Дори не си заслужава да коментирам повече. За мен тази година няма по-голям провал. Толкова съм ядосан, че този филм ще ме провокира да напиша едно още по-гневна публикация за слабата филмова 2011 година. Наистина отчайващо слаби филми видяхме тази година, а дето се вика Оскари ни чакат. Ама, какви Оскари, бе. Направо да ги отменят.

"Възходът на планетата на маймуните" е един филм, който много дълго време отлагах да гледам. И не защото не предизвикваше интерес за мен, а защото трудно успях да склоня някой от приятелите ми да ме придружат до киното. Не знам защо, филмът получи неодобрението на българската публика, въпреки че за малко повече от месец успя да събере над 200 000 лв. в родния бокс офис. Хората масово си мислят, че това е някаква върховна измислица, която не заслужава вниманието им. Всъщност, филмът както и предполагах, се оказа доста добър и оправда очакванията ми. Заглавието няма нищо общо с "Планетата на маймуните", който преди години се превърна в безспорен хит.
Често гледаме филми, в които главните герои се изпълняват от животни. Някои от тях се получават доста сполучливи. Тук, маймуните като главни действащи лица са изцяло компютърно направени, за жалост, но въпреки това внушението е максимално реално.
Тук историята се върти около опитите на учен да намери лек за Алцхаймер, който прави своите опити върху шимпанзета. Когато опитът се проваля с гръм и трясък и проектът е прекратен, Уил Родман (Джеймс Франко) се оказва горд собственик на новородено шимпанзе, което носи генетично наследен от майка си интелект, в следствие на опитите на учените върху нея. С времето малката маймуна на име Цезар развива интелекта си с изключителна бързина. След редица проблеми обаче Цезар се озовава затворен в клетка, но благодарение на уникалният си ум се превръща във водач на дозина себеподобни, устремени към свободата.
Хората често се отнасят с животните по един изключително жесток начин и в този филм за пореден път се показва, че едно животно може да бъде дори по-добро от човекът, който със всеки следващ ден става все по-жесток към всичко и всеки. Обичта и предаността, която едно животно може да даде на стопанина си са незаменими. Може би няма друго нещо, което може да замени тази връзка.
В края на филма ставаме свидетели на едно малко зрелище. На една напълно излишна битка. Излишна не за самият филм, а заради причината поради която се налага. Маймуните, които просто се борят за свободата си. Както е правилно, та това е в тяхната природа. В крайна сметка това е един поучителен филм, премесен с фантастиката, екшъна и специалните ефекти. Един филм, който не търси комерсиалното, а показва нещата с един реален поглед. Но в никакъв случай не е от онзи тип филм, който ви натоварва. Ще си кажете какво ли пък толкова съществено и дълбоко съм намерил, че да ме кара да се замислям. Не, няма нищо дълбокосмислено, има просто една праволинейност, която е толкова откровена и искрена, че нищо повече не е нужно. Един от най-добрите филми на лятото. Ако ви се струва някаква си там измислица, ами да ви кажа лъжете се. 
Човекът винаги си мисли, че може да има контрол над всичко. За това понякога е добре да се осъзнаем и да се огледаме. Ние не сме господари на тази планета и не трябва да се мислим за безгрешни и недостижими. 

"Зеленият фенер" е едно от новите 3D предложения, които се завъртяха по кината тази седмица. Въпреки, че лентата не оправда очакванията в Америка, аз бях сигурен, че това е филм точно като за мен. Приходите от премиерния уикенд в България едва нахвърлят 40 000 лв., но все пак историята за "Зеления фенер" е напълно непозната за българските зрители.
Жанра на фантастиката е голяма моя слабост и съвсем очаквано филмът ми хареса. По-точно - хареса ми и то много. Точно това, което исках да гледам. Често ставаме свидетели на борбата между доброто и злото, но рядко това е показано по един добър начин.
В необятната и мистериозна вселена, малка, но могъща сила е съществувала през вековете. Закрилници на мира и справедливостта, наречени Зелените Фенери. Братство от войни, заклели се да пазят междугалактическия ред. Всеки Зелен Фенер носи пръстен, който му дава суперсили. Когато нов враг на име Паралакс заплашва да наруши баланса във Вселената, съдбата на Земята и Фенерите попада е в ръцете на един новобранец, първия човек в редиците им – Хал Джордън.но Зелените Фенери не таят уважение към хората, които никога не са изпитвали безмерната сила на пръстена. Вписвайки се като липсващата част от пъзела, непоколебимия Хал притежава нещо, което нито един от братството не притежава – човечност.
Смятам, че "Зеленият фенер" ще се хареса на феновете на фантастиката. Страхотни ефекти, интересни създания и какво ли още не може да се види в лентата. Със сигурност нещо, което си заслужава парите. Ако се чудите дали филмът си заслужава, само защото не сте запознати с историята може да решите да ми се доверите. Харесвате ли подобен тип филми, няма как да останете разочаровани.
Въпреки слабите приходи на филма, вече е взето решение, че ще се снима продължение. Всъщност за тези от вас, които вече са гледали лентата, но не са изчакали надписите може би ще се стори интересно, няколко кадъра които следват именно след надписите, където един от зелените фенери сложи пръстена изкован от жълтата сила и по всичко си личеше, че в евентуално продължение именно това ще е новият злодей. Продуцентите обещават един много по-мрачен и наситен с екшън филм в продължението на "Зеленият фенер" и трябва да призная, че това може би ще е една по-печеливша формула. Един по-мрачен вид на подобен тип филми винаги седи добре, дори малко плашещо, докато сега е дори шарено.
Сигурен съм, че с времето хората ще приемат "Зеленият фенер" като един от любимите герои, просто все още не са толкова запознати с историята, но едно продължение със сигурност ще привлече доста по-широк кръг зрители. Скоро по кината не бяхме имали възможност да гледаме качествена и добре направена фантастика, така че това е вашият шанс, след посредствени филми от началото на лятото като "Тор: Богът на гръмотевиците" това ще ви се стори шедьовър. Най-подходящ завършех на тази публикация би бил цитат от клетвата на "Зеленият фенер", който гласи:

Едно от премиерните заглавия тази седмица беше "Стръв 3D" / "Shark Night 3D". История, в която уикендът на седем ентусиасти се превръща в ад, след като са нападнати от сладководни акули, които обитават езерото, в което отдъхващите се къпят. Филмите на ужасите, които се излъчват по българските кина не са много често явление. Този месец ще имаме удоволствието да се насладим освен на "Стръв 3D", така и на един от най-любимите филми на ужасите за българските зрители - "Последен изход 5".
Лично аз от "Стръв" не очаквах кой знае какво, но все пак отидох в препълнената зала в празничния вторник, недоволен от факта, че отново ще се налага да търпя крайно неудобните 3D очила в продължение на два часа. В повечето случаи, 3D филмите изобщо не си заслужават парите, но тук пък останах доволен от това, което видях. Този път се бяха постарали и нещата изглеждаха реалистични, дори на моменти плашещо реалистични.
След десетата минути на филма, вече знаех какво ще се случи и започнах да залагам, кой ще оцелее до края на филми и разбира се, оказах се прав. Това е от онзи тип филми на ужасите, в които група млади хора излизат извън града, било то във вилата на богаташче от компания, разположена край езеро, потопена в лукс или пък стара постройка, където могат да се изгъзарят и да покажал, че не се страхуват от нищо, но накрая нещата винаги свършват по един и същи начин, оцеляват само един или най-много двама от компанията. И тук нещата са точно такива. Ако търсите интерес замисъл от към сценарии едва ли ще го получите. Единственото, което може да видите в "Стръв" е едно сравнително добро 3D и малко зрелище. Коронният номер на филма беше, когато на няколко пъти акулите правеха олимпийски скок и зрителите се озоваваха право в устата им. Да, признавам това беше един от плюсовете на филма.
Кратката справка сред героите от филма сочи следното - имаме зубър, който се оказва герой, атрактивна красавица, самовлюбен плейбой и две влюбени гълъбчета... мда, клише! Така или иначе вече ви стана ясно, че сценаристите не са търсили нещо различно, а по-скоро нещо с което да хванат окото на зрителите. Да, успешни филми с акули има много. Дори имаме акулски класики през годините. "Стръв" едва ли ще се запомни с нещо. Особено, имайки предвид факта, че ужасите не са любимите филми на българските кино зрители, може би не сме свикнали, но много рядко филм на ужасите бележи добри резултати в родния бокс офис. Но, ако обичате ужаси и се радвате всеки път когато срещнете такъв в кино афиша, няма да съжалявате чак толкова, ако дадете някой лев и за този. Може и да се погнусите на моменти, и то повече от колкото ще се уплашете от каквото и да било в този филм, но докато чакаме нещо по-познато като "Последен изход 5", не ни остава друго освен да се опитаме да познаем колко вида акули съществуват и с колко от тях ще се срещнем лице в уста, така де или иначе казано през 3D очилата в най-близкия кино салон.

Лятото вече е към своя край, вече може да си починем от горещините и да се радваме на топли дни с прохладни нощи. Септември вече настъпи, а с него идва и един дълъг списък от филми в кино афишите. Както бях обещал, още с първия ден от новия месец стартираме и новата ни рубрика "На кино през....", която всеки месец ще ви информира за пълният списък премиерни заглавия и най-отличаващите се от тях.
Септември по традиция е времето, когато хората се връщат от почивки и кино салоните отново започват да се пълнят. Този месец ни очакват повече от 15 премиерни заглавия, които ще проследим по българските кина. Само няколко от тях обаче, ще привлекат по-голям кръг от хора.

"Зеленият фенер" / "Green Lantern" 3D
В необятната и мистериозна вселена, малка, но могъща сила е съществувала през вековете. Закрилници на мира и справедливостта, наречени Зелените Фенери.
Братство от войни, заклели се да пазят междугалактическия ред. Всеки Зелен Фенер носи пръстен, който му дава суперсили. Когато нов враг на име Паралакс заплашва да наруши баланса във Вселената, съдбата на Земята и Фенерите попада е в ръцете на един новобранец, първия човек в редиците им – Хал Джордън

"Колумбиана" / "Colombian"  
Като дете, Кат (Зои Салдана) вижда убийството на родителите си в Богота. Тя израства, превръщайки се в хладнокръвен убиец. През деня работи като наемник за чичо си, а останалото време ангажира с отмъстителни убийства, които се надява да я доведат до крайната й цел – виновниците за смъртта на нейните родители.

"Дивачета" / "Born to Be Wild" IMAX
Taзи история е като приказка, само че е напълно реална и още не знаем как ще завърши. „Дивачета 3D” е филм за необикновено силна връзка между хора и животни. Това е история за  любов и себеотдаване. Бебета слонове и орангутани са загубили своите семейства и  оцеляването им на Земята е застрашено.

"Стръв" / "Shark Night" 3D
Лентата СТРЪВ е поредната история с акули, която ще се опита да накара зрителите да се страхуват. Основното предимство в случая е, че филмът е в 3D формат, което със сигурност ще помогне въздействието да бъде по-внушително.
Уикендът на седем ентусиасти се превръща в ад, след като са нападнати от сладководни акули, които обитават езерото, в което отдъхващите се къпят.


"Опашати сватовници" / "Zookeeper"
Във филма Опашати сватовници Грифин Кейес (Кевин Джеймс) е сърдечен и внимателен работник в Зоологическа градина. Той е самотен и смята, че единствения начин да си намери приятелка е като напусне работата си.
Животните в градината научават за плановете му и панически решават да нарушат най-голямото им правило – да не говорят с хора.  

"Лешникотрошачката" / "The Nutcracker" 3D
Виена през 20-те. Деветгодишната Мери живее в образцов дом, не й липсва нищо близка човешка душа. Въпреки, че е заобиколена от прекрасни играчки, Мери копнее за топлотата на своите родители, които са доста резервирани към хлапето. В коледната нощ момиченцето получава дървена кукла от своя вуйчо. Мери няма търпние да вдъхне живот на играчката. А на Коледа стават чудеса и куклата наистина оживява.

"Деца шпиони: Краят на времето" / "Spy Kids 4: All the Time in the World" 3DСветът на г-жа Уилсън се преобръща, когато маниакалният Пазител на времето (Джеръми Пивън) заплашва да завладее света. Тя се завръща към екшъна, когато е повикана от OSS – шпионски щаб, създал вече нефункциониращия отдел „Деца шпиони”. С приближаването на Армагедон, Ребека и Сесил ентусиазирано се впускат в екшъна, научили, че скучната им мащеха някога е била таен агент.


"Drive: Живот на скорост" / "Drive"
“Drive: Живот на скорост” е екранизация на едноименната книга на автора Джеймс Салис, а сюжетът разказва за “безименен” холивудски каскадьор (Райън Гослинг), който освен това работи и на свободна практика като шофьор на различни банди специализирани в банкови обири. Въпреки това, той никога не участва директно в обирите, a мотото му е: “Не вземам участие, не познавам никого, не нося оръжие. Аз карам.”

"Последен изход 5" / "Final Destination 5" 3D
След като голям мост се срутва, оцелелите с облекчение си отдъхват, че са се разминали със смъртта. Но никой не може да избяга от съдбата си. Смъртта дебне тези, които за предопределени да попаднат в обятията й.Петата част на „Последен изход” е дебют на голям екран за режисьора Стивън Куейл. Ветеранът сред актьорския състав съставен предимно от млади актьори е Кортни Ванс.

"Джони Инглиш се завръща" / "Johnny English Rebor"
Джони Инглиш е скромен и обикновен бюрократ, извикан да служи на кралицата и страната, след като всички други агенти са убити, като му е поверена сигурността на съкровищата на британската корона. Сега към задълженията на агента се добавя и грижата за китайския премиер, който е отвлечен от международни терористи. 


"KYLIE 3D: Aphrodite Les Folies"
Концертът от турнето на Кайли Миноуг е заснет в зала О2 в Лондон.  Ефектът от внушителната сценография, изпълнена перфектно до най-малкия детайл, е подсилен и от триизмерното заснемане.
Благодарение на 3D технологията феновете в залата могат да бъдат пренесени на сцената, където златни колесници, летящи ангели, уникални костюми, дело на гениалното дизайнерско дуо Долче и Габана и наелектрезиращи танци спират дъха в продължение на 2 часа до самия финал. Концерът включва хитове като Can't Get You Out Of My Head,  Spinning Around, Slow заедно с парчетата от последния платинен албум на певицата  Aphrodite

"Полунощ в Париж" / "Midnight in Paris"
Филмът проследява историята за едно семейство, отправило се на пътешествие към града на любовта ... по работа. В групата има току-що сгодена двойка, чийто живот се преобразява по време на пътуването.Филмът прославя любовта на младия човек към Париж, като същевременно хвърля дълбок поглед върху илюзиите, които хората си правят, мислейки си, че различният от техния живот е по-добър.

"Отвлечен" / "Abduction"
Напрегнат трилър за млад мъж, който решава да разкрие истината за своя живот, след като се натъква на своя снимка в сайт за издирвани хора.В главната роля – звездата от трилогията „Здрач” Тейлър Лаутнър.


"Муминтрол и преследването на кометата" / "Moomins and the Comet Chase" 3D
Среща с любимите Муминтроли на финландската писателка Туве Янсон. Бели, закръглени, с малки уши и лапички, с големи глави, муминтролите много наподобяват хипопотами, но всъщност са нов вид мили животинки. Семейството живее в своята къща в Муминската долина. Временно обитават морски фар и театър. Татко Мумин, Мама Муминка и техният син Муминтрол съжителстват с много чудновати същества. 

"Точната бройка" / "What's Your Number?"
Изискана дама преосмисля връзките си с последните 20 мъже и започва да си задава въпроса, дали някой от тях всъщност не е голямата любов в живота й.
Британецът Марк Майлод кани цяло съзвездие талантливи младежи за поредната си комедия. 

"Елитни убийци" / "The Killer Elite"
Създаден по действителен случай, сюжетът на "Елитни убийци" препуска по цялото земно кълбо от Австралия до Париж, Лондон и Близкия Изток в наситения с екшън разказ на бивш агент от Специални операции /Джейсън Стейтъм/, когото убеждават да се върне към активна служба, за да спаси своя наставник /Робърт Де Ниро/.
За тази цел той трябва да изпълни почти невъзможна мисия - да убие трима сурови убийци с хитър водач /Клайв Оуен/.

"Цахес"
Сюжетът разказва историята на малка антикварна книжарничка, оцеляла между железобетона на съвременния град и нейните посетители, като действието прескача между миналото и настоящето

"Оглупели от любов" / "Crazy, Stupid, Love."
Животът на един баща коренно се променя след проблем в семейството му, след който той полага неимоверни усилия, за да възобнови добрите отношения с децата си.

-----------------------------------------------------

Въпреки многобройните премиери този месец, малко са онези заглавия, които ще грабват вниманието на зрителите. Многобройни комедийни филми, което не е толкова странно. Тази година бяхме заляти с еднотипни и често слаби продукции от жанра на романтиката и комедията, въпреки това съм забелязал, че българската публика приема повечето от тях с отворени обятия. Едно от най-силните заглавия този месец със сигурност е "Зеленият фенер", чийто реклами бяха повече от впечатляващи, а срещам и доста добри отзиви, че това е може би най-добрия филм за тази година, но това ще разберем скоро. Два ужаса ще ни плашат през Септември в лицето на "Стръв" и "Последен изход 5", вторият от които е може би един от най-любимите ужаси на българските зрители, които приемат всяка следваща част с изключителен интерес. Очакванията разбира се са за добри приходи в бокс офис-а, като се има предвид, че и двата ужаса ще се разпространяват в 3D формат. Друго интересно заглавие този месец е "Отвлечен", където главната роля изпълнява звездата от "Здрач" - Тейлър Лаутнър и поне според мен това ще привлече голям поток от зрители в киносалоните. През Септември имаме и премиера на българския филм "Цахес" на което за жалост, не залагам много. Почти никаква рекламна кампания и от това, което може да видим изглежда нещо доста слабо. Българските зрители ще бъдат заинтригувани още и от продължението на "Деца шпиони: Краят на времето". Е, толкова много премиери, сигурен съм, че ще има за всекиго по нещо, ако ли пък не тогава ви остава да очаквате октомври с нетърпение.