Direct NOW

За повечето от нас историята е просто един скучен предмет в училище, който изисква прочит на огромни учебници и запаметяване на безброй дати и събития. Но всичко би било различно, ако добавим малко фантазия и доста сполучливи компютърни ефекти. Точно тази интересна комбинация е и заложена в новата продукция на FOX и Marvel- „Х-мен:първата вълна”, която ни представя значими събития в световната история като Студената война и Кубинската криза през очите на съвремието.
За мен Х-мен е неоспоримо една от най-добрите и успешни продукции на Marvel и като идея, и като изпълнение. Всяка от първите 3 части е едно вълнуващо приключение рамо до рамо с невероятните професор Ксавие, Магнито, Мистик, Сторм, Върколакът, Звяр, Цикоп и други от нашите любими герои мутанти, всеки необикновен по своему. Проследихме историята на един от най-отличимите герои на Х-мен екипа, а именно Върколака. Следващата крачка бе да разберем как е започнало всичко...
Всъщност в мен тази поредица винаги е будила много емоции, винаги ми е допадала идеята да се почувствам за миг истински могъща и специална, както...е, поне предполагам, би се чувствал всеки супергерой. Затова нямах търпение да видя зараждането на една от най-любимите ми фентъзи истории. Ако трябва да съм честна...очаквах нещо много по-различно. Уважавам факта, че този път Marvel са решили да заложат на нещо по-необичайно и по принцип несъвместимо- реалност и фантазия. Интересна е идеята да съчетаят исторически събития и фентъзи. Добър е подборът и на актьорския състав, макар да няма звездния блясък на предишните части от поредицата. Но.. за съжаление не им се получи този път. Първата половина на филма ми беше наистина доста скучна. Мисля, че е прекалено недостъпна за по-голяма част от публиката, която не е запозната напълно със събитията по време на Студената война. Интересна бе срещата на Ксавие и Магнито и развитието в отношенията им и как постепенно разбраха, че истинската сила изисква увереност и вяра. Всъщност най-впечатляващото в целия филм не беше свързано с невиждани компютърни ефекти (макар да бяха на ниво) или неочаквани събития, които ти грабват дъха, а беше нещо съвсем неочаквано. Това бяха именно посланията, предадени чрез филма. Например – Мистик, която, както знаем, има доста необичаен външен вид. Доста ярко бе изобразена нейната вътрешна борба със самата себе си и как се учи на това, че да си специален,да си различен е най-ценното качество на всеки, че най-хубавото у човек е това, което таи в себе си- вътрешната сила и красота. Най-вече- че трябва да се приемаме такива, каквито сме. За мен това беше най-впечатляващата идея във филма. Но наистина съм разочарована. Очаквах една от онези вълнуващи истории, в които героите се борят и със себе си, и с общ враг, в които непрекъснато сме в напрежение, дори да знаем, че доброто ще победи. Но не беше така- е, да, щастлив финал имаше, макар предвидим за тези, по-подробно запознати с историята, но нямаше нищо за тези, които като мен копнеят да изживеят един неповторим момент, да са рамо до рамо с любимите си супергерои и невероятните им премеждия. Но наистина има нещо изумително във филма, заради което си заслужава- начинът, по който ни учи, че това да си специален е най-голямото достойнство на човека.

Много ми е приятно да ви съобщя, че Direct NOW вече си има редактор. Тя е една прекрасна млада госпожица. Нейното име е Анастасия Монева. Една от мечтите й е един ден да пише кино критика. Може би нямаше да намеря по-подходящ човек от нея. Ася е точно това, което търсих. Изключително емоционална и много сериозна. Оказа се, че мненията ни съвпадат почти напълно, за това което пиша в блога ми. Тя е от онези хора, които възприемат киното като изкуство. Обича да ходи на кино и гледа всеки филм не само с очите си, но и със сърцето си.
Съвсем скоро ще ви зарадва с първата си публикация, а вие лесно може да следите кой от двата е написал дадена статия. Под заглавието на всяка публикация ще намерите от кой всъщност е публикувана тя.
Аз съм сигурен, че Ася, ще успее да ви завладее и да ви представи нещата по най-интересен начин. Пожелавам й успех и се надявам начинът й на писане да ви допадне, същото както впечатли и мен.

Ако и вие искате да станете част от екипа на Direct NOW пишете на directnow@abv.bg . Въпреки, че за сега един редактор ми се струва напълно достатъчно, никога няма да пренебрегна някой, който наистина пише добре и има амбицията и желанието да пише кино критика. Ако имате коментари, мнения и забележки ще се радвам да чуя всеки един от вас. Благодаря на всички онези, които останаха редовни и продължават да влизат в блога всекидневно. Надявам се, че и за напред ще има какво да ви кажем и покажем.

Много рядко ми се случва да гледам филм по телевизията. Може би, защото съм почитател на ходенето на кино и повечето от филмите съм ги гледал вече или може би заради адски дразнещите реклами, не знам. Този уикенд от БТВ ни предложиха за пореден път едно изживяване, което се казва "Годзила". Това е филм, който е излъчван десетки пъти по телевизията. Правен през далечната 1998 година, филмът сега може да не ви се струва правилно определен в категорията ужаси, може би защото като свидетели на модерното кино сме свикнали да виждаме един друг тип ужаси. Това, което ме провокира да напиша публикацията е факта, колко добре всъщност изглежда този филм през 2011 година. Изключително актуален и много добре направен, сякаш изпреварил годината, в която е трябвало да излезе. Доста филми от 90-те сега биха изглеждали дори смешно направени, но "Годзила" до някъде прави голямо изключение. Е, със сигурност си личи, че не е правен вчера, но общо погледнато той изглежда страшно добре дори на фона на филмите, които се правят днес. Изненадва ме ниската му оценка в IMDb, която е едва 4.9/10. За мен това е един добър филм и едва ли са много тези от вас, които не са го гледали.
Освен това, преди може би повече от година се говореше усилено за нова адаптация на филма. Това е също една от причините, които ме подтикнаха към публикацията, защото на много от вас би се сторило интересно да прочетат нещо повече по въпроса. Признавам, че отдавна нищо не бях чувал за римейк-а и днес с изненада открих, че нещата вече са кажи речи сигурни. "Годзила" е едно от най-популярните чудовища в света на киното и филмът от 1998 година, далеч не е първата разходка на Годзила по големите екрани. Оригиналната история е японска класика, а първият филм за Годзила е правен далеч преди 1998 г, но пък това за което говорим тук е може би една от най-известните адаптации, въпреки ниските оценки, които има и множеството критики.
Ако се разровите, ще видите, че през годините са правени десетки филми за чудовището, някои от които дори не си заслужава да споменем.
Сега студията Legendary Pictures и Warner Bros ни подготвят нещо съвсем ново. Това, което има като информация към момента е, че лентата се очаква да тръгне по кината през лятото на 2012 г. и най-вероятно ще се разпространява в така популярния 3D формат. За сега обаче - нищо повече. Дали изобщо лентата ще види бял свят , няма как да сме 100% сигурни все още. Но пък аз лично се надявам, със сигурност е време за един нов поглед към историята.

Едно от популярните заглавия по българските кина в момента е "Палавата класна" със звезди като Камерън Диас и Джъстън Тимбърлейк. По принцип рядко гледам подобен тип филми на кино и посещението ми този път беше съвсем случайно. Елизабет Халси е учителка, която не пише „слаб”. Тя е абсолютно неподходяща за работата си, никому не прощава и има хаплив език. Тя пие, взима наркотици и няма търпение да се омъжи и да загърби работата си в средното училище. Когато годеникът й я зарязва, тя задейства план за покоряване на богат и красив заместник, за чиято любов си съперничи с енергичната си колежка Ейми. Междувременно трябва да отбива и настъпленията на грубия учител по физкултура. Възмутителните интриги на Елизабет и безумните им последствия ще шокират нейните ученици и колеги, а дори и нея самата.
Ако търсите малко смях и разтоварване след работен ден, то "Палавата класна" би бил един подходящ филм за вас. Не, че блести с кой знае какви качества, но пък със сигурност има дори и малка доза смях. В повечето моменти хуморът е малко посредствен, но пък има и моменти, които си заслужават. Всъщност не мога да си изградя ясно мнение дали филмът ми хареса или не? Със сигурност финалът беше клиширан и това не ми допадна особено. Иначе, ако искате да видите още веднъж страхотната Камерън Диас, която въпреки, че вече не може да скрие ЕГН-то си, изглежда зашеметяващо за годините си. Джъстин Тимбърлейк, който пък напоследък е повече актьор, от колкото певец, също играе една забавна роля, която ще провокира във вас много смях, особено в някои моменти. Като цяло един съвсем обикновен филм с цел разпускане и забавление. Няма смисъл да търсим някакви особени качества като велик сценарий или пък ефекти или кой знае какъв дълбок смисъл. И все пак може би звездният състав спомогна за успешното представяне на "Палавата класна" по българските кина. Ако ви остане време, гледайте го, ако ли пък не - със сигурност нищо не губите. Личната ми оценка за филма, би била 5/10, просто защото не съм най-запаления фен на този жанр.

Иска ми се да започна публикацията с новината, че към този момент минахме 10 000 човека посещаемост, което се случи за малко повече от 6 месеца (3 от които напълно неактивни от към публикации). Не, че цифрата е кой знае какво, но все пак тук е момента да благодаря на редовните ми читатели, които продължават да се връщат и да следят това, което пиша. Благодаря ви!
За това време като най-популярни се откроиха публикациите "Класиките на Disney" и "Филмите, на които плачем", които вече надхвърлиха няколко стотин преглеждания и всекидневно са едни от най-четените в блога.
Може би, заради голямата пауза, която направих новите ми публикации доста трудно се изкачват в топ 10, но пък една от последните - "Смешни филми-комедиите на нашето време", която е в блога само от няколко дни е на крачка от топ 10 на най-четените.
И така, сега да минем и на главната причина за това, което четете в момента. От няколко дни си мисля за идеята да намеря един или двама потребители, които да бъдат редактори в блога. Тяхната задача, също като мен ще бъде да пускат публикации съвсем в духа на Direct-NOW, тоест търся хора със сходно мислене и интереси, които да се опитват да покажат своето мнение и емоции около даден филм или филмово събитие. Ако вие сте киноманиак, имате малко повечко свободно време, съгласни сте с мнението ми за повечето от филмите, за които съм писал и отдавна се чудите не е ли време и вие да си направите блог, сега е момента да си помогнем взаимно. За всеки, който се интересува от това да бъде редактор в Direct-NOW нека пише на directnow@abv.bg .Ако има интерес ще подбера, хората които наистина смятам, че са подходящи чрез няколко рецензии, които ще ви накарам да напишите. Ако имате въпроси, пишете на мейла, готов съм да отговоря на всяко запитване. :)

Най-новото заглавие в което участва нашумялата напоследък звезда Робърт Патинсън вече приключва своята разходка по българските кина с почти никакъв успех. Най-странното е, че доста хора направо се побъркаха от нерви, правейки какви ли не групи, форуми и подписки против изместването на премиерната дата с близо два месеца по-късно. Резултат сякаш имаше, но в крайна сметка колко хора отидоха да гледат филма на кино? Дори аз самият, не успях да го сторя, за това пък реших да не го пропускам, когато го мернах в един торент тракер. За което наистина не съжалявам. И така...
"Вода за слонове" / "Water for Elephants" всъщност е един филм, който си заслужава вниманието ви. Един изключително тъжен и смислен филм, какъвто не бях гледал от месеци. Толкова изчистен, че би могъл да граничи с брилянтен. Очаквах доста по-голям интерес от феновете на "Здрач" и на самия Робърт Патинсън и останах малко изненадан от факта, че доста малко хора гледаха филма на кино. Освен Патинсън във филма участва една актриса, която аз страшно много харесвам. Рийз Уидърспун, позната на повечето от вас от филма "Професия блондинка". И въпреки малко несериозния образ, който Уидърспун си създаде през годините, аз не само я харесвам, аз я обожавам. Тя е една изключителна актриса, която заслужава адмирации.Може би малко хора оценяват таланта й, за това този филм със сигурност ще ви покаже една малка част от това какво представлява Уидърспун като актриса.
"Вода за слонове" отразява трудната любов и показва, че нищо не може да спре двама човека, които са родени един за друг, да бъдат заедно. Но това всъщност е много повече от една обикновена романтична история. Във филма се показват и други проблеми. Става въпрос за насилието над животните, въпреки че тук е по един малко по-различен начин. Историята показва жестоката реалност (поне за времето,в което се развива филма) за това как се държат хората с животните в цирковете. Как ги държат гладни, как ги бият, за да успеят да ги дресират, а накрая се оказва, че трябва да се прояви само малко повече търпение и внимание към едно животно, за да може то да бъде дресирано и да изпълнява това, което ни се иска.

Но накрая се оказва, че животните всъщност са изключително умни създания, в този случай става въпрос за слоницата Роузи, която защити тези, които се държаха добре с нея и си отмъсти жестоко на онези, които я биеха.С отношението, с което подходим към едно животно, точно с това ще ни отвърне то . Ако се държим добре, то ще ни бъде верен приятел до гроб. Точно както се случва и тук. "Вода за слонове" е филм, който ще ви покаже и други страни на живота, такива каквито ние не познаваме. Филмът е изключително подходящ, за всеки, който оценява киното като изкуство и харесва филми, които показват нещата такива, каквито са.

Преди да се запитате що за тъпо заглавие съм избрал за новата си публикация, искам да ви кажа, че всъщност в думата "смешни" има двусмислица. В тази публикация ще си говорим за жанра на комедията, както и за това колко смешни са комедийте днес всъщност? Дали те по-скоро не са една смешна пародия на опит да се направи нещо забавно. Преди години нещата седяха доста по-различно. Днешните комедии забавляват публиката с простотия. Може би такова е мисленето на хората в момента, но извинете филми като "Последния ергенски запой" за мен не са смешни, а трагични. Глупоста ли ни забавлява днес? Само това ли могат да измислят сценаристите? Сигурен съм, че не е така. Ако отворите каталога на някой торент тракер и изберете най-сваляните филми от жанр комедия сами ще видите, че най-сваляните заглавия са изключително странни филми, в чието заглавие присъства най-вече думата "секс". Може би точно заради това са най-сваляни, но хора наистина ли това ви забавлява? Разбира се, ще кажете, че за да има смешен елемент в един филм то трябва да е свързан с някаква глупост. Ок, признавам, наистина е така донякъде. Но тези "глупости" сега според мен далеч преминават границата на разумното. На какви ли не работи съм попадал и по-скоро ме карат да се замисля, защо днешното поколение котира най-много филми за секс и алкохол. И сам си отговарям, че това просто е жестоката реалност, начинът на живот на много от младите хора.  Комедията сякаш съвсем се изкриви като жанр и никога няма да бъде това, което беше.
На вашето внимание няколко филма, които не са смешни, защото ще ви представят неща за които мама и тати не ви дават да говорите, докато сте още малки, а са забавни с някаква съвсем невинна глупост, която наистина ще ви накара да се смеете от сърце.

"Сам в къщи" - сигурно са малко тези, които не са гледали този филм и всеки който го е гледал се е смял много, сигурен съм в това. Вярно, може да ви се стори малко детски, но премеждията на крадците в къщата на Макалистър са си незабравими. Начинът по който хлапето успява да предпази къщата със сигурност може да ви даде някоя и друга идея. Шегувам се, разбира се.


Още едно заглавие, което навремето наистина харесах е "Бели мадами". Как двама негри стават русокоси мацки, само за да запазят прикритието си. Премеждията през, които трябва да преминат със сигурност може да ви забавлядат доста. В този дух бих споменал и филм като "Мъже с токчета" например, който подобно на първия отново забавлява истински. И накрая се връщам в далечната 1993 година с филма "Мисис Даутфайър". Една класика в жанра на комедията. Ето там вече смехът ви е гарантиран, сигурен съм в това. Много са примерите по които може да бъде направена една комедия без да преминава границата на смешното с грозното. Ако се върнем дори още повече назад, могат да бъдат дадени примери за все по-качествени комедии, та чак дори до черно-бели филми, които са еталон. Сигурен съм, че може би много от вас ще бъдат категорично против тази публикация, но в крайна сметка това е само моето лично мнение и не задължавам никого с него.

Съвсем неусетно първото полугодие на 2011 вече мина. Време е да обърнем внимание на това какво се случи до тук. Какви филми гледахме през първата част на годината и кои от тях ще останат като заглавия и занапред. Кое от това, което видяхме ще бъде бъдещ претендент за Оскар. Моя лична класация за най-добрите филми в периода януари - юни 2011.


Съвсем нормално, в началото на годината българските зрители се радват на премиери на филми, наизлезли преди няколко месеца. Но както винаги ние имаме възможност да ги гледаме с малко, друг път с доста голямо закъснение.
Януари месец започна малко плахо, с доста малък брой премиери. Тук мога да отбележа един от провалите на годината, които ще влезе в личната ми класация за най-тъп филм и това е именно "Зеленият стършел". Със сигурност тук за Оскар не може и дума да става, но пък за Златна малинка шансовете са огромни.
Филмът, който аз лично харесах най-много през януари беше "Бурлеска". Сигурен съм, че много от вас няма да се съгласят с това, но в крайна сметка това си е лична класация. Няма как да не спомена и "Туристът", който не че беше нещо особено, но със сигурност е един приятен филм. Може би е редно да спомена и "Механикът", който привлече вниманието на българската публика, но за този филм нищо повече не мога да кажа. "Сезонът на вещиците" беше един много очакван от мен филм, който ми донесе голямо разочарование. "Стъпки в пясъка" пък беше единствената премиера на български филм, който събра прилични приходи, въпреки, че аз не мога да го нарека успешен.


Февруари месец съвсем по традиция залива кината със сладникави филмчета подходящи за празника на влюбените. Разбира се, в повечето случаи това са филми, които гледаш единствено заради духа на празника и нищо повече. Повлияни от Оскарите, българските зрители се насочиха към доста от основните претенденти, за да се убедят сами дали стават. Чак през февруари имахме възможност да гледаме филми като "Речта на краля", "Заешка дупка", "Боецът" и "Непреклонните". Безспорно за мен най-добрият филм през Февруари беше именно "Речта на краля". Вече доста писах за него и няма да се повтарям, но за по-силно заглавие и дума не може да става. Като цяло един доста разнообразен месец. Имахме от всичко - фантастика в лицето на "Аз съм номер 4", който аз доста харесах, въпреки че реално си е един посредствен филм. Имахме дори исторически филм като "Орелът", който обаче получи доста кратко и селектирано разпространение. Имахме и силна премиера на български филм, а именно "TILT" въпреки откритите грешки, получава адмирациите ми за събраните приходи. Имахме и малко по-различно предложение от европейското кино, "Сърцеразбивач". Множеството комедии дори няма смисъл да ги спомена, в крайна сметка както написах по-горе "нищо особено".


Чак през март българските кино маниаци имаха шанса да се насладят на "Черен лебед". Безспорно най-добрият филм с премиера през Март. От жанра на анимацията със сигурност не може да изпусна филм като "Ранго", който грабна вниманието ни като нещо различно от това, което сме свикнали да виждаме.  "Червената шапчица" беше едно предложение, което аз очаквах с нетърпение и съм доволен от видяното. Хубав филм. Тук е момента да спомена, може би един от най-слабите филми на Никълъс Кейдж - "С мръсна газ", който беше комично потресаващ, дори не успях да го догледам. Малко разочароващо представяне от страна на фантастиката в лицето на "Битка Лос Анджелис: Световна инвазия" и "Sucker Punch: Измислен свят". Със сигурност доста слаби филми, залагащи предимно на ефекти и нищо повече. "Любовта е опиат" беше едно от очакваните заглавия на годината за хората, които обичат любовните истории, но аз сякаш очаквах нещо повече от предимно наситения със секс сцени и клиширан сценарий филм.


Април също може да се отбележи като сравнително слаб месец. Няколко независими продукции, без никакви предварителни рекламни кампании, хората дори не бяха чували за тях. И все пак имаше няколко заглавия, които се откроиха. Тук мога да кажа, че за мен най-доброто заглавие за месеца беше българският филм "Love.net". Със сигурност филма се радваше на голяма реклама от страна на разпространителите, а и подходящ месец за премиера донесоха на заглавието голяма популярност и приходи. Мисля, че и одобрението на публиката също. "ТОР: Богът на гръмотевиците" е едно заглавие, което съм сигурен че си заслужава да спомена, въпреки че признавам нямах възможност да го гледам, но със сигурност не съм се отказал все още. "Писък 4" едва ли оправда очакванията, но поне беше радост за феновете на поредицата. "Рио" е една анимация, която привлече вниманието на публиката. Сладко филмче, но не от онези, които карат и нас по-големите да ги гледаме и чак да ни харесат.


Май месец ни предложи доста стегнат списък от премиери, но за сметка на това повечето от тях успяха да грабнат вниманието на българския зрител. Започвам с "Карибски пирати: В непознати води", който безспорно излиза на чело на премиерите през Май. Българският филм през май беше "Сбогом, Мамо!", който не предизвика интерес, нито пък успя да събере добри суми в бокс-а, но пък на мен ми хареса. "Бързи и яростни 5" беше изненадата на месеца. Филмът събра огромни приходи, нещо което не беше планувано или пък очаквано. Явно българинът все още си пада по бързи коли, яки мацки и много екшън. "Вода за слонове" беше един от онези сълзливи филми, които се появяват от време на време. И въпреки това аз чух доста добри отзиви за заглавието, но все още не съм го гледал, нещо което смятам да поправя скоро.  "Поредният ергенски запой" беше заглавието, което категорично отказах да гледам. По никакъв начин не одобрявам подобни филми, но пък "за всеки филм си има зрители".


Типично за летните месеци по кината можем да забележим предимно комедийни заглавия и рядко нещо по-сериозно като филм. Най-силното заглавие за месеца се оказа "Трансформърс 3", което до някъде беше съвсем очаквано. Скоро и аз ще представя по-подробно мнението ми за филма. По официални данни през месец Юни имаме три премиери на български филми и това са "Подслон", "Корави старчета" и "Лора от сутрин до вечер". Единствено последното може би ви говори нещо повече, но със сигурност не мога да нарека филмите силни. Не успяха да ни привлекат вниманието, а Лора дори бих казал че граничи със съвсем бледи напъни за нещо интересно, но накрая се оказва най-вече неуспешно.  Две продължения на анимации - "Колите 2" и "Кунг-Фу Панда 2", които се радват на интерес от страна на зрителите, макар че в България повечето анимации успяват да натрупат доста добри приходи. "Х-Мен: Първа Вълна" и "Супер 8" са две от фантастичните заглавия, които за жалост не предизвикаха особен интерес, което е странно особено за първия филм, който според мен има доста фенове в България.

Сега ни остава да видим какво ще ни предложи киното през втората половина на годината. Със сигурност вече имаме един силен Юли месец в лицето на Хари Потър, а ни очакват още много премиери. Ако трябва да съм честен първото полугодие не беше нищо особено и до този момент сякаш дори нямаме претендент за Оскар, но винаги съм смятал, че втората част на годината предлага по-добри заглавия. Така, че скоро ще разберем :)

Чудих се за някакво грабващо заглавие на публикацията ми, но в крайна сметка реших, че дума като "епичен" ще отрази поне малко от това, което виждаме в последната част от поредицата за момчето магьосник. Какво може да каже човек, чак се чудя от къде да започна. Макар, че първо смятах малко да се осъзная преди да пусна публикацията, просто не се стърпях и въпреки късния час трябва да споделя емоцията. Върнах се от киното едва преди час. Тъй като тази година ни лишиха от среднощтна премиера, а на мен късното кино ми носи една особена емоция, реших че ще гледам филма още в първия ден, но на най-късната възможно прожекция. За първи път залата беше толкова празна, но разбираемо, все пак филма е на предпремиера и цените на билетите са малко по-скъпи. В крайна сметка със сигурност ще видя пълна зала при второто ми посещение в киното, което ще се случи скоро. Не ми беше достатъчно, че на кой би му било? Да се разделя с Хари Потър, е съжалявам , но не съм готов.
Да започна с някои неща, които ще си позволя да изкритикувам. Продължавам да не съм съгласен с 3D формата на филма, в крайна сметка това според мен беше най-малко впечатляващото от цялата работа, разбирам че са го направили за пари, но все тая. Може би просто , защото не съм фен на 3D-то, но те си знаят. Още само две неща неободрих, първото от които е измененията от книгата. Беше ясно, че ще кривнат, този път поне са кривнали малко, за разлика от някои от другите филми. И второ смъртта на Белатрикс и Волдемор не ми допадна. Може би са го направили за повече ефектност, но бих се израдвал, ако просто бяха дали мъртвите им тела. За първи път виждаме магьосник да умира по такъв странен начин, та ако ще това да е и самият Волдемор. Ноо.. преглъщаме и се връщаме към останалото.
Много точни реплики. Изпълних се. Най-вече след смъртта на Хари при срещата му с Дълбълдор беше сякаш както в книгата. Евала! Думата "кучка", сигурен съм сещате се къде точно също не липсваше, за мене беше важно. По-горе може би забравих да добавя, че въпреки обещанието не видяхме погребението на Дъмбълдор, ноо...преглъщаме отново...
Картината беше потресаваща, това го казвам в напълно добър смисъл. Гледката на разпадащия се Хогуортс ме караше да настръхна. Страхотно, епично... какви ли не още думи мога да добавя. Битката също неотстъпваше. Професор Макгонагъл, която винаги ме е изпълвала, във вихара си. Страхотна е тази жена. Трябва да ви призная, че колкото и гадно да звучи аз истински се притеснявах, че актрисата няма да доживее края на поредицата, много се радвам че страховете ми са били неоснователни, защото кой друг би могъл да изиграе Макгонагъл по-добре от Маги Смит. Страхотна, страхотна.

Хелена Бонъм Картър отново невероятна. Не е истина колко й отива тази роля. Като цяло актьорската игра беше на ниво. Целувката между Рон и Хърмаяни един от моменти, в които се усмихваш на фона на цялата тъга. Снейп най-после разкриващ истинската си същност. Мъртвите тела на Лупин и Тонкс. Изключителни моменти. Тук е момента да изкажа впечатлението си и от майката на Хари, която седеше страшно адекватно в картинка.
Страхотната музика, отново много подходяща на това, което се случваше. Точно на края видяхме неща, които не очаквах да видя. Видяхме повечето от професорите в Хогуортс. Зарадвах се да видя професор Спраут, която макар и без реплика просто беше там, защото трябваше да бъде. Зарадвах се да видя отново Стаята на тайните, все така мрачна и зловеща. Зарадвах се да видя Корнуолски Феи за един последен път.

В Хари Потър и Даровете на смъртта - част 2, получихме това, което чакахме. Един епичен финал. Изключително тежък, но точно такъв какъвто трябва да бъде.Не мога да не спомена и голямата разходка из Хогуортс, която са ни подготвили от екипа. Със сигурност ни бяха показани доста места, въпреки че си мечтаех за един последен поглед в общата стая на Грифиндор, но уви. И накрая, когато видях черният екран, който седеше безумно дълго си казах "Не, може да бъде. Не ми казвайте, че ще свърши така!" И точно тогава надписа "19 години по-късно" ме накара да се усмихна. Последните няколко минути от филма, в които просто седиш и се усмихваш. Последните няколко минути в които осъзнаваш, че това наистина е краят. Всичко свърши. Завесата е спусната завинаги.
Предполагах, че ще приема края някак си по-тъжно. Но, не аз просто гледах с усмивка, знаеки че Хари Потър изигра важна част в живота ми. Нямах сили да съм тъжен, явно бях подготвен по някакъв начин. Вътрешно съм знаел, че трябва да го приема. Все пак "Хогуортс ще бъде винаги там, когато някой има нужда от помощ."


От тук нататък остава да следя представянето на филма в Бокс Офиса, радвайки се на големите суми. Може би още едно, две посещения в киното, преди да си кажа истинското "Сбогом". А след това, сигурен съм че всеки фен на Хари Потър, знае че историята остава вечна в сърцата ни. Завинаги!

Днес няколко пъти преглеждах публикацийте си в блога, чудейки се каква да е следващата ми статия. Почти бях решил да си излея душата за пореден път, споделяйки мъката ми около края на Хари Потър, но тогава се спрях на статията за Класиките на Дисни, която се радваше на голям интерес. И там бях споменал, че за Дисни може да говорим много. Може би, дойде време да кажем още нещо. Противоположно на първата ми публикация този път няма да се връна назад в историята на компанията, а ще погледна напред. Съвсем мъничко - едва месец. Сигурен съм, че много от вас знаят, други може би не, че тази година Дисни ще пуснат една съвсем нова история за Мечо Пух и жителите на Голямата гора - Тигър, Йори, Прасчо и всички останали познати герои. Мечо Пух е една история, която е любима не само на малки, но и на големи. Може би една от най-известните книги за деца. За първи път в моя публикация ще приложа трейлър на филм и смятам, че ще ви е интересно да го видите, защото е адски искрен, адски симпатичен и някак си по детски оптимистичен. Ако още не сте го гледали, вижте го тук: 


Това, което ми прави впечатление от трейлъра на филма е начина по който ще ни бъде представена тази анимация. Може би забелязвате, че това ще бъде една типично рисувана анимация, каквито вече почти не се правят. Сега всичко е компютърно, но тук си личи сякаш една отминала епоха в анимациите. В този случай, това според мен е много подходящо решение, защото аз лично бих се чувствал странно да гледам компютърно направеният Тигър или пък Пух. Точно в това му е чара, в тази своя праволинейност. И сякаш напомня на онази първа версия на филма, правена преди повече от 30 години. Смятам, че понякога има неща, които би било много неподходящо да бъдат лъскави и модерни. Има неща, които са чаровни точно с нещо определено и каквато и да била модернизация върху тях би ги съсипала.
Някак си този филм ме натъжава. Напомня ми за едно отминало детство, едно отминало безгрижие. Точно за това смятам да посетя кино салона с група приятели, които да споделят усмивките по време на филма заедно с мен.
По моя лична, предварителна прогноза Мечо Пух ще бъде един от успешните филми за тази година. В крайна сметка та той го заслужава, не мислите ли? Очаквам едно прилично представяне в Бокс Офиса, а ние ще се заредим с големи пуканки и много настроение, защото както добре знаете -  "Колкото повече, толкова повече!"

Опитвам се да споделя мнение за повечето от новите български филми, които излизат напоследък по кината. Радвам се на всеки един от тях като на малко дете, дори когато не ми харесат. Чисто и просто, знаейки, че и аз съм се насочил натам, няма как да остана без лично мнение по въпроса.И преди съм споделял радоста си от събуждането на българското кино през последните години. Няма да подмина и едно нашумяло заглавие от последните месеци, за жалост не толкова с положителни коментари, големи суми в Бокс офиса, а със скандал след скандал. Става въпрос за "Сбогом, мамо" с режисьор Мишел Бонев. Аз няма да ви говоря за скандалите около филма, защото не съм корица на жълто списание, което си търси сензация. Аз ще ви говоря за филма. Съвсем скоро имах възможност да го гледам, за което много се радвам. Самият филм мина толкова незабелязано по българските кина, че за малко да го изпусна. Опитвайки се да намеря нещо повече за филма в интернет попадам само на скандални заглавия за това каква била г-жа Бонев и куп простотии, които по никакъв начин не ме интересуват. С две думи - харесва ми. Да, филмът ми хареса, но преди това искам да започна с отрицателните му страни. Първо, чисто технически филмът се връща няколко години назад като техники на заснемане и качество, което със сигурност е минус, но в крайна сметка колкото - толкова. Второ, аз самият не мога да не отбележа като минус тези препратки към социализма, които защо не спират да бъдат засягани в нашето кино, не мога да си отговоря.И преди съм ви споделял, че за мене не е нормално всеки втори нов български филми да ни връща в соц времената. Както и да е, в този случай поне беше сполучливо.
Филмът показва една жестока реалност, една изключително неприятна история. За мен това беше страшно натоварващо. Няколко часа след като излязох от залата продължавах да се чувствам зле, заради това което видях. Искам да подчертая дебело, че това в никакъв случай не го споменавам като минус. Това, драги мои, аз мога да нарека добре свършена работа, защото това, което са искали да покажат в този филм, е толкова страшно, че щом ме кара да се чувствам зле, значи са го постигнали.

Трябва да отбележа, че някои от актьорите искрено ме зарадваха. Най-вече Татяна Лолова, която харесвам много. Изключителна игра, не че някой би се съмнявал в нейните способности.  Мишел Бонев като актриса беше нещо ново за мен, признавам, не бях гледал филми, в които участва. Трябва да отбележа, че беше адски добра в тази роля и също ми хареса много.
Като цяло това си е филм, който трябва да се види от повече хора и много жалко, че не му беше обърнато достатъчно внимание. И чудя се защо? Може би, защото е типична черта на българите да обръщаме гръб на проблемите си и на това как седят нещата в реалността. А този филм показва много проблеми, които са възникнали в последствие от това, че някой не е обърнал внимание. Аз мога да ви кажа само - ако в киното във вашия град все още прожектират "Сбогом, мамо", искрено ви препоръчвам да го посетите. Може и да не ви хареса, е, това какво пък, ще сте дали своите 5 лева в името на изкуството и ще се надявате следващия път да попаднете на нещо по-добро. Но пък може и да ви хареса и да ви накара да се замислите и да се запитате "Господи, това наистина ли се случва?"
В крайна сметка, поздравления за проекта, поздравления към Мишел Бонев, аз лично се надявам скоро да имаме възможност пак да гледаме нейни проекти.

Здравейте приятели. Неусетно за мен е минал повече от месец от последната ми публикация. Напоследък за жалост нямам време да обърна подобващо внимание на блога ми. Скоро ще се радвам да споделя с вас нещо, което предстои или иначе казано моят малък режисьорски дебют. Мисля, че е време да има какво да напиша и в страничката "проекти" на моя блог.
Та така... Повода поради който се сетих за блога ми, който беше останал на доста заден план през последните месеци е и тъжен и радостен. Става въпрос за нещо, което доста от нас очакват. Или иначе казано, за всички онези, които с нетърпение тръпнат и броят часовете до епичния финал на поредицата Хари Потър. Снощи бе английската премиера на Хари Потър и Даровете на смъртта - част 2 , където на площад Трафалгър Скуеър се бяха събрали най-верните фенове на поредицата. Е, дали са най-верните не знам, но със сигурност имаше хора, които споделиха, че седят на площада още от вторник. Ако трябва да съм искрен съжалявам, че и аз нямах възможността да присъствам на Хари Потър премиера поне веднъж.

Една от може би най-емоционалните премиери и със сигурност най-емоционалната за Хари Потър. Слънчевото време беше истинско чудо. Личеше си, че всички са много радостни и трудно скриваха емоицийте си. Много сълзи, много усмивки и радостни фенове можеха да се видят на площада снощи.
Каквото и да се случва от тук нататък със сигурност вече няма да е същото. Въпреки, новия проект на Дж. К. Роулинг - Pottermore, който ще стартира на есен, вече няма да може да изпитаме емоцията от предстояща книга. Да отидеш в полунощ пред препълнената книжарница, да се прибереш и да нямаш търпение да я отвориш под светлината на нощната лампа.
От няколко дни в интернет пространството често се срещат думи, на едно момче, които той е споделил в своя блог. Нека си позволя да цитирам и него, защото мен ме трогна истински:
 

Пак ще се повторя като кажа, Хари Потър е историята на цяло едно поколение, дори може би повече от едно. За това накрая простичко искам да кажа нещо, което донякъде ще покаже чувствата ми...... За всички онези, които като малки размахвахме дървени пръчки, мислейки си, че сме магьосници. За всички онези, които не спирахме да чакаме писмото от "Хогуортс", макар да знаехме, че то няма да дойде. За всички онези, които се научихме да вярваме в магията на думите. За всички онези, които преживяхме емоцийте на героите заедно с тях. За онези, които плакахме, за онези които се смеехме, четейки. За всички онези, които сега ще тъгуваме истински, защото сякаш една част от живота ни си отива....