Direct NOW

За повечето от нас историята е просто един скучен предмет в училище, който изисква прочит на огромни учебници и запаметяване на безброй дати и събития. Но всичко би било различно, ако добавим малко фантазия и доста сполучливи компютърни ефекти. Точно тази интересна комбинация е и заложена в новата продукция на FOX и Marvel- „Х-мен:първата вълна”, която ни представя значими събития в световната история като Студената война и Кубинската криза през очите на съвремието.
За мен Х-мен е неоспоримо една от най-добрите и успешни продукции на Marvel и като идея, и като изпълнение. Всяка от първите 3 части е едно вълнуващо приключение рамо до рамо с невероятните професор Ксавие, Магнито, Мистик, Сторм, Върколакът, Звяр, Цикоп и други от нашите любими герои мутанти, всеки необикновен по своему. Проследихме историята на един от най-отличимите герои на Х-мен екипа, а именно Върколака. Следващата крачка бе да разберем как е започнало всичко...
Всъщност в мен тази поредица винаги е будила много емоции, винаги ми е допадала идеята да се почувствам за миг истински могъща и специална, както...е, поне предполагам, би се чувствал всеки супергерой. Затова нямах търпение да видя зараждането на една от най-любимите ми фентъзи истории. Ако трябва да съм честна...очаквах нещо много по-различно. Уважавам факта, че този път Marvel са решили да заложат на нещо по-необичайно и по принцип несъвместимо- реалност и фантазия. Интересна е идеята да съчетаят исторически събития и фентъзи. Добър е подборът и на актьорския състав, макар да няма звездния блясък на предишните части от поредицата. Но.. за съжаление не им се получи този път. Първата половина на филма ми беше наистина доста скучна. Мисля, че е прекалено недостъпна за по-голяма част от публиката, която не е запозната напълно със събитията по време на Студената война. Интересна бе срещата на Ксавие и Магнито и развитието в отношенията им и как постепенно разбраха, че истинската сила изисква увереност и вяра. Всъщност най-впечатляващото в целия филм не беше свързано с невиждани компютърни ефекти (макар да бяха на ниво) или неочаквани събития, които ти грабват дъха, а беше нещо съвсем неочаквано. Това бяха именно посланията, предадени чрез филма. Например – Мистик, която, както знаем, има доста необичаен външен вид. Доста ярко бе изобразена нейната вътрешна борба със самата себе си и как се учи на това, че да си специален,да си различен е най-ценното качество на всеки, че най-хубавото у човек е това, което таи в себе си- вътрешната сила и красота. Най-вече- че трябва да се приемаме такива, каквито сме. За мен това беше най-впечатляващата идея във филма. Но наистина съм разочарована. Очаквах една от онези вълнуващи истории, в които героите се борят и със себе си, и с общ враг, в които непрекъснато сме в напрежение, дори да знаем, че доброто ще победи. Но не беше така- е, да, щастлив финал имаше, макар предвидим за тези, по-подробно запознати с историята, но нямаше нищо за тези, които като мен копнеят да изживеят един неповторим момент, да са рамо до рамо с любимите си супергерои и невероятните им премеждия. Но наистина има нещо изумително във филма, заради което си заслужава- начинът, по който ни учи, че това да си специален е най-голямото достойнство на човека.