Direct NOW

Аз съм от хората, които обичат онези славни приключенски филми за рицари, принцове, принцеси и техните незабравими приключения. Нещо в атмосферата, която създават тези филми, ме омагьосва наистина, връща ме в онези времена, когато няма определение като „невъзможно” и романтиката не е остаряла ценност. Опитайте се да си представите цялата тази красота, смесена с най-първичния и просташки хумор на съвремието. Изглежда ви несъвместимо, невъзможно,нали? Е, аз бях на същото мнение до скоро, когато попаднах на един филм, набрал доста популярност напоследък- „Ваше величество”( англ.- „Your Highness”). Когато видях постера и погледнах резюмето, реших, че това ще е една приказка, разказана по малко по-нестандартен начин, а и участието на Натали Портман (една от любимите ми актриси) беше обещаващо. Настаних се удобно и си пуснах филма. Още в началото бях сразена от изключително примитивното чувство за хумор, което бяха използвали, а с напредването на филма осъзнах, че не беше само чувството за хумор, ами целия сюжет и самите герои.

Всъщност лентата разказва историята на двама братя- принцовете Тадиъс(Дани Макбрайт) и Фабиъс (Джеймс Франко). Първият е ленив и вулгарен, а другият силно се доближава до образа на класическия принц- галантен и смел. Двамата, придружени от прекрасната Изабел (Натали П.), отиват да спасят възлюбената на Фабиъс, отвлечена от зъл магьосник и след много премеждия успяват, публиката получава своя красив край. Но нещата далеч не са толкова приказни. На мен всичко това ми се стори като някаква гротескна комбинация между „Властелина на пръстените” и „Американски пай” , т.е. между фентъзи и просташките комедии на нашето съвремие. Наистина не съм вярвала, че в такъв тип филм някога ще открия толкова вулгарност и елементарност. Силно се надявам някой родител да не реши, че филмът би бил подходящ за детето му, както би се предположило от постера и заглавието. Силно разочарована съм и от Натали Портман, за която предполагах, че залага на много по-силни филми (да си припомним прекрасното й изпълнение в „Черният лебед”). Иначе самият актьорски състав по мое мнение беше прекалено слаб. Най-много ме ядосва това, че има някои добри идеи във филма (как единият от принцовете се превърна от стахливец в герой, за силата на истинската любов), но пък те бяха така изкривени и бледи на фона на цялата простотия. Така че ви съветвам да не губите час и половина от деня си абсолютно напразно, в момента има много по-апетитни заглавия и сюжети, които да задържат вниманието и да завладеят съзнанието ви.