Direct NOW

Опитвам се да споделя мнение за повечето от новите български филми, които излизат напоследък по кината. Радвам се на всеки един от тях като на малко дете, дори когато не ми харесат. Чисто и просто, знаейки, че и аз съм се насочил натам, няма как да остана без лично мнение по въпроса.И преди съм споделял радоста си от събуждането на българското кино през последните години. Няма да подмина и едно нашумяло заглавие от последните месеци, за жалост не толкова с положителни коментари, големи суми в Бокс офиса, а със скандал след скандал. Става въпрос за "Сбогом, мамо" с режисьор Мишел Бонев. Аз няма да ви говоря за скандалите около филма, защото не съм корица на жълто списание, което си търси сензация. Аз ще ви говоря за филма. Съвсем скоро имах възможност да го гледам, за което много се радвам. Самият филм мина толкова незабелязано по българските кина, че за малко да го изпусна. Опитвайки се да намеря нещо повече за филма в интернет попадам само на скандални заглавия за това каква била г-жа Бонев и куп простотии, които по никакъв начин не ме интересуват. С две думи - харесва ми. Да, филмът ми хареса, но преди това искам да започна с отрицателните му страни. Първо, чисто технически филмът се връща няколко години назад като техники на заснемане и качество, което със сигурност е минус, но в крайна сметка колкото - толкова. Второ, аз самият не мога да не отбележа като минус тези препратки към социализма, които защо не спират да бъдат засягани в нашето кино, не мога да си отговоря.И преди съм ви споделял, че за мене не е нормално всеки втори нов български филми да ни връща в соц времената. Както и да е, в този случай поне беше сполучливо.
Филмът показва една жестока реалност, една изключително неприятна история. За мен това беше страшно натоварващо. Няколко часа след като излязох от залата продължавах да се чувствам зле, заради това което видях. Искам да подчертая дебело, че това в никакъв случай не го споменавам като минус. Това, драги мои, аз мога да нарека добре свършена работа, защото това, което са искали да покажат в този филм, е толкова страшно, че щом ме кара да се чувствам зле, значи са го постигнали.

Трябва да отбележа, че някои от актьорите искрено ме зарадваха. Най-вече Татяна Лолова, която харесвам много. Изключителна игра, не че някой би се съмнявал в нейните способности.  Мишел Бонев като актриса беше нещо ново за мен, признавам, не бях гледал филми, в които участва. Трябва да отбележа, че беше адски добра в тази роля и също ми хареса много.
Като цяло това си е филм, който трябва да се види от повече хора и много жалко, че не му беше обърнато достатъчно внимание. И чудя се защо? Може би, защото е типична черта на българите да обръщаме гръб на проблемите си и на това как седят нещата в реалността. А този филм показва много проблеми, които са възникнали в последствие от това, че някой не е обърнал внимание. Аз мога да ви кажа само - ако в киното във вашия град все още прожектират "Сбогом, мамо", искрено ви препоръчвам да го посетите. Може и да не ви хареса, е, това какво пък, ще сте дали своите 5 лева в името на изкуството и ще се надявате следващия път да попаднете на нещо по-добро. Но пък може и да ви хареса и да ви накара да се замислите и да се запитате "Господи, това наистина ли се случва?"
В крайна сметка, поздравления за проекта, поздравления към Мишел Бонев, аз лично се надявам скоро да имаме възможност пак да гледаме нейни проекти.