7/09/2011

‎"No story lives unless someone wants to listen"

Публикувано от Христо Василев | Етикети: ,

Здравейте приятели. Неусетно за мен е минал повече от месец от последната ми публикация. Напоследък за жалост нямам време да обърна подобващо внимание на блога ми. Скоро ще се радвам да споделя с вас нещо, което предстои или иначе казано моят малък режисьорски дебют. Мисля, че е време да има какво да напиша и в страничката "проекти" на моя блог.
Та така... Повода поради който се сетих за блога ми, който беше останал на доста заден план през последните месеци е и тъжен и радостен. Става въпрос за нещо, което доста от нас очакват. Или иначе казано, за всички онези, които с нетърпение тръпнат и броят часовете до епичния финал на поредицата Хари Потър. Снощи бе английската премиера на Хари Потър и Даровете на смъртта - част 2 , където на площад Трафалгър Скуеър се бяха събрали най-верните фенове на поредицата. Е, дали са най-верните не знам, но със сигурност имаше хора, които споделиха, че седят на площада още от вторник. Ако трябва да съм искрен съжалявам, че и аз нямах възможността да присъствам на Хари Потър премиера поне веднъж.


Остават броени дни докато ние феновете ще можем да гледаме финала на любимата ни поредица за малкия магьосник. Със сигурност чувството е повече тъжно. Поне за мен. Повече от 10 години минаха от както за първи път се докоснахме до книгите, а след това имахме възможност да гледаме и филмите. Цяло едно поколение израстна с историята на г-н Потър. И нещо, което ми направи силно впечатление на премиерата снощи, бяха думината на авторката Дж. К. Роулинг, която през сълзи каза няколко неща, които със сигурност ще останат дълго в съзнанието на тези, които тъгуват за края на Хари Потър. Ще си позволя да ви ги цитирам: 

„Една история не може да бъде разказана, ако няма кой да я чуе. Без значение дали ще се върнете към историята чрез книгите или чрез филма, Хогуортс винаги ще е там, за да ви посрещне вкъщи.“


Една от може би най-емоционалните премиери и със сигурност най-емоционалната за Хари Потър. Слънчевото време беше истинско чудо. Личеше си, че всички са много радостни и трудно скриваха емоицийте си. Много сълзи, много усмивки и радостни фенове можеха да се видят на площада снощи.
Каквото и да се случва от тук нататък със сигурност вече няма да е същото. Въпреки, новия проект на Дж. К. Роулинг - Pottermore, който ще стартира на есен, вече няма да може да изпитаме емоцията от предстояща книга. Да отидеш в полунощ пред препълнената книжарница, да се прибереш и да нямаш търпение да я отвориш под светлината на нощната лампа.
От няколко дни в интернет пространството често се срещат думи, на едно момче, които той е споделил в своя блог. Нека си позволя да цитирам и него, защото мен ме трогна истински:
 
Г-н Хари Потър,Благодаря Ви, че останахте силен, когато ние не успявахме.
 
Г-н Роналд Уизли,Благодаря Ви, че винаги се връщате.
 
Г-ца Хърмаяни Грейнджър,Благодаря Ви, че имате добро сърце.
 
Г-н Джордж Уизли,Благодаря Ви, че намирахте нещо смешно, когато ние нямахме сили дори да се усмихнем.
 
Г-н Пърси Уизли,Благодаря Ви, че вярвате в силата на семейството.
 
Г-н Албус Дъмбълдор,Благодаря Ви, че осветихте пътя.
 
Г-н Дъдли Дърсли,Благодаря Ви, че показахте добрина.
 
Г-н и г-жа Уизли,Благодаря Ви за всичко, което пожертвахте.
 
Г-н Сириус Блек и г-н Ремус ЛупинБлагодаря Ви за вашата лоялност.
 
Г-н Рубиъс Хагрид,Благодаря Ви за неуморимо състрадание.
 
Г-н Невил Лонгботъм,Благодаря Ви за вашата смелост.
 
Г-ца Луна Лъвгуд,Благодаря Ви за мъдрите думи.
 
Свободният домашен елф Доби,Благодаря Ви, че ни показахте истинската стойност на приятелството.
 
Г-н Фред Уизли,Благодаря Ви за спомените.
 
И на г-н Сивиръс Снейп,Благодаря Ви за вашата любов.
 
И на г-жа Джоан Катлийн Роулинг,Благодаря ви за моето детство.
--------------------------------------------------------

Пак ще се повторя като кажа, Хари Потър е историята на цяло едно поколение, дори може би повече от едно. За това накрая простичко искам да кажа нещо, което донякъде ще покаже чувствата ми...... За всички онези, които като малки размахвахме дървени пръчки, мислейки си, че сме магьосници. За всички онези, които не спирахме да чакаме писмото от "Хогуортс", макар да знаехме, че то няма да дойде. За всички онези, които се научихме да вярваме в магията на думите. За всички онези, които преживяхме емоцийте на героите заедно с тях. За онези, които плакахме, за онези които се смеехме, четейки. За всички онези, които сега ще тъгуваме истински, защото сякаш една част от живота ни си отива....

1 коментара:

Анонимен каза...

Добре сега, нужно ли беше да ме разплакваш?!? :*( Много затрогваща статия, Ицо, мерси, че ни удостои с нея. В момента рева като бебе под звуците на скора на Деспла към втора част...

11 юли 2011 г. в 12:44  

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)