Direct NOW

От доста дълго време ми препоръчват един филм от 2008 година, който носи заглавието "Момчето с раираната пижама" / "The Boy in the Striped Pyjamas". Сред морето от бозави филмчета, реших, че е време да се върна назад във времето и да видя нещо, което може би си заслужава. Трябва да призная, че след като изгледах филма, сега ми е малко трудно да говоря за него. Действието се развива по време на Втората световна война или по-точно за едно конкретно събитие познато като Холокоста, моментът когато Нацистка Германия изтребват евреите. Едно ужасно събитие според мен. Филмът е адаптация по едноименния роман на Джон Бойн, като според автора, режисьорът се е справил напълно със задачата и е успял да запази духа на книгата. И все пак от това, което успях да прочета из интернет, изглежда , че книгата ще е още по-добра дори от филма, но не това е темата на тази публикация.
Семейството на девет годишния Бруно се мести от Берлин в Аушвиц, където бащата е на чело на концлагер. Бруно, който е далеч от приятелите се чувства нещастен и скоро намира начин да се добере до лагера, който той лично смята за ферма, където хората носят пижами. Твърде млад и наивен, за да разбере какво всъщност се случва, той се сприятелява с малко момченце, което седи само зад електрическата ограда. С времето двамата стават приятели, без Бруно да различава евреите и съвсем не наясно със ситуацията. По-късно той самият решава да мине от другата страна на оградата, за да помогне на своя приятел да намери баща си, но се оказва на възможно най-грешното място в най-неподходящият момент. В крайна сметка нещата свършват много неблагополучно. Но не искам да ви издавам какво точно се случва, въпреки че предполагам се досещате. Само мога да ви препоръчам филмът горещо, ако имате нужда да гледате нещо сериозно и тежко.
Един филм, уникален сам по себе си със своята история и праволинейност. Един истински филм отразяващ едни черни времена от историята.
Филм, който ще ви покаже как детските желания и мечти са безгранични. За нелепите случки. Най-вече желанието за свобода. Всяко дете си мечтае за свобода, гледайки към широкият свят. Искайки да изследва всяко кътче, без да мисли за последствията.

Понякога има филми, които впечатляват именно с тази първичност и отражение на реалността. Без каквито и да било компютърни ефекти, екшън герои или каквото и да било друго. Представяйки си последните кадри от филма, които в интерес на истината най-вероятно или ще ви разплачат или ще ви накарат да седите с отворена уста пред мониторите. Аз лично още не мога да ги изчистя от главата си. Затваряйки очи, сякаш съм там. Много натоварващо, но в същото време това е една тръпка, която можете да изживеете с много малко филми.
Един много некомерсиален филм, който дори не си спомням да се е сдобивал с кино разпространение у нас или където и да било. Това е от онези филми, които не са направени, за да печелят пари, а за да ни напомнят защо киното е най-популярното съвременно изкуство. Точно така, изкуство. Така могат да се нарекат подобен тип филми. За това ако се чудите коя слаба американска продукция да гледате, ето ви един филм, с който времето ви няма да е загубено.
От онези малобройни филми, които след като изгледаш искаш да запазиш няколко минутки само за себе си, седейки сам в тъмното. Мислейки си. Размишлявайки. Адски тъжно. Ужасно, дори.
Не е ли свободата онова нещо, което всеки иска да има. А колко е трудно всъщност да я имаме истински.