Тази година ни предстои едно последно завръщане в училището за магия и вълшебство - "Хогуортс". "Хари Потър и Даровете на смъртта" - част 2 ще ни отведе в стария замък за последно. Но този път той няма да бъде същия. Няма да ги има богатите и пищни вечери в голямата зала, нито леко плашещите духове бродници по коридорите. Червените балдахини в общата стая на Грифиндор ще са там, но този път край тях няма да се има забавни истории и безброй усмивки.
Горящият замък, разрушените кули и смъртоносна битка - това е, което ще ни предложи "Хогуортс" в екранизацията по последната книга за малкия, вече пораснал магьосник Хари Потър. С наближаването на премиерната дата ми става сякаш малко тъжно. Всички фенове на поредицата добре знаят какво ще се случи и че краят, въпреки всичко ще е добър. Но пък какво ще ни остане сега? Преди с трепет очаквахме книгите, после с трепет очаквахме филмите.... а сега, когато всичко свършва?
Някъде четох, че има идея след излизането на последния филм, всички да бъдат преиздадени отново в 3D формат. Разбира се към този момент няма потвърдена информация за такова нещо, но пък съмнява ме, ако се случи изобщо, това да бъде подарък за феновете. Това преди всички ще е нова формула за печелене на пари. А и колко от феновете ще се радват на нещо подобно? Да, няма да е лошо да изглеждам всички филми още веднъж на кино, но защо ни е притрябвал този така комерсиален в момента 3D формат, който в повечето случаи само разваля филмът? Но няма значение..
Епичната битка, която предстои е само една от причините да отидем на кино, за да видим последната част на Хари Потър.
Да си припомним куидич сблъсъците на които станахме свидетели. За един последен път да върнем спомена за димящият локомотив на "Хогуортс Експрес", да зърнем малката къщичка на Хагрид по залез слънце, да се полюбуваме на езерото, странен звук да дойде като ехо от тъмните пътеки на Забранената гора, мраморното стълбище, рицарските брони, кулите, соварникът.... Красивият свят на магьосниците, светът в който всеки истински фен на поредицата си е мечтал да стъпи поне веднъж. Светът в който израснахме, когато си играехме с парчетата пръчки, мислейки си че правим магии.
Сега остава само споменът за прекрасните моменти, в които "Хогуортс" изникваше в нашите мисли, четейки книгите на Дж.К.Роулинг. Малко тъжно, обвзема ни едно чувство на меланхолия, но остава надеждата, че винаги, когато ни домъчнее пак ще отворим твърдите корици на някоя от книгите или пък ще си пуснем ДВД-то на някой от филмите и за още час-два ще бъдем там, където проблеми също има, но те са много по-различни и вълнуващи от нашите.
.png "English"){kind=small}
1 коментара:
Ужасна статия! Майтап, статията е прекрасна... всъщност е толкова хубава, успя да ме разчуства, а сетя ли се, че идва краят, ми става ужасно гадно... :(
Публикуване на коментар