Direct NOW

Честно казано не мислех да пиша повече за популярната вампирска преди премиерата на последния филм тази година, но след като се оказа, че интересът е наистина голям, няма как да пропусна. Освен това в първата публикация В очакване на "Здрач:Зазоряване" (която към момента е най-четената публикация в блога) обсъдихме някои далеч не толкова положителни неща. Неща, които все още мисля и в никакъв случай не се отмятам от думите ми. Но сега смятам за много по-разумно да кажем няколко добри думи за поредицата. Всичко това се дължи на това, че с първата част на Зазоряване нещата изплуваха и вече можем да говорим за истински филм, а не за някаква тийн романтика. Тук може да прочетете повече по въпроса, какво беше мнението ми след като гледах първата част от финала на сагата - Здрач: Зазоряване истинският вампирски филм? Да, дори и сега месеци след премиерата отново мога да потвърдя мнението си, че четвъртата част на филма се оказа далеч по-добра от предходните. Много по изпипана и добре направено от към режисьорски възможности. Все пак, ако сте чели първата част по темата може би сте разбрали, че дори и да имаш най-добрата история не света, не е задължително, че ще направиш добър филм по нея. Феновете естествено не обръщат внимание на тези неща и не гледат толкова обективно на нещата. Но това вече няма никакво значение, защото след години именно последните части ще са тези, за които ще се говори най-много. Първата част от финала на филма натрупа приходи от над 700 милиона долара, което е най-доброто постижение на сагата до сега. Според очакванията Зазоряване - част 2 би трябвало не само да надхвърли тези приходи, но и да се нареди до най-успешните филми на всички времена. Дали това ще се случи към момента можем само да гадаем, но изглежда хората, които работят върху филма никак не седят със скръстени ръце. В интернет вече се разпространява първият официален тийзер на филма, а през идните месеци рекламната кампания ще набира все повече сила.


Както се казва от цялата работа остана развръзката. Най-сладкото. Тук виждаме Бела по един много различен начин. Тя вече е вампир. Освен това нов колорит в сагата ще внесе и детето на Бела и Едуард - Ренесме. Едва ли ще четете тази публикация, ако не сте фен на поредицата и най-малкото не сте чели книгите, но въпреки това не смятам да разказвам подробно какво още ще се случи. Едно е сигурно - предстоят да се случат много, много интересни неща. Един плюс на това, че двете части на финала бяха заснети едновременно е, че и тук ще видим един филм на нивото на част 1. За жалост едва ли можем да очакваме нещо различно от към режисьорска игра или пък монтаж, но въпреки това, съм сигурен, че резултата ще е добър.
След като преди няколко месеца, когато написах първата публикация по въпроса бях оплют доста жлъчно от някои явно доста запалени фенове на сагата, които не успяха да вникнат в смисъла на думата ми, тук поне това не мога да кажа, че ще очаквам. Някой дори би си помислил, че ми плащат да рекламирам филма. Е, това за жалост, не е така. Но пък когато нещо е хубаво, то си е хубаво. Както съм казвал вече - Най-интересното предстои. Аз лично очаквам филма с огромно нетърпение, защото сега наистина има какво да се очаква.

Може да видите всички публикувани до момента снимки от "Здрач: Зазоряване - част 2" в галерията на официалната страница на Direct NOW във Facebook.

"The Help" / "Южнячки"

Това беше един от филмите с множество номинации за тазгодишните Оскари, който да си призная изобщо не грабваше вниманието ми и не бях запознат с него по никакъв начин. След церемонията "Южнячки" грабна вниманието ми. За огромно съжаление нямах възможност да го гледам на кино, но това, което мога да кажа е, че филмът е почти перфектен по всички параграфи. Може би не всички харесват филмите със социална тематика, дори и аз самият, но тук не мога да си изкривя душата. Историята беше изключително трогателна и докосваща. В този случай, не знам до колко това, че филмът е правен по книга и истински герои в съвсем реални случки е положително, тъй като това, което разказва историята е нещо тежко и трудно може да остави човек безразличен. Мислех да пиша една подробна публикация за това заглавие, но истината е, че ми е трудно да говоря за него. Не мога да опиша с думи, това, което ще видите в него, за това просто гледайте го, сигурен съм, че няма да съжалявате. Оценка: 9/10

"War horse" / "Боен кон"

Ето тук, с ръка на сърцето ще ви кажа, че това за мен е най-добрият филм за изминалата година. Истината е, че това е най-добрият филм, който съм гледал след "Речта на краля", което се случи миналата година по същото време. Знам, че този филм заслужаваше една голяма и подробна публикация, но след като подбрах другите заглавия за тази публикация, мисля, че той перфектно пасва точно тук и сега. Няма да бъда многословен и да ви убеждавам колко невероятен е този филм. Той просто е истински, в най-чистия смисъл на тази дума. Няма по-трогателна история свързана с участието на животни във филм, която да ме е запленявала така. Същевременно много динамичен и разтърсващ. Хората, които говорят против заглавието, просто не са могли да вникнат в смисъла му. А и все пак говорим за Стивън Спилбърг, който и този път доказа колко е добър. Невероятен, трогващ, тъжен, радостен, уникален, истински-това са само част от думите, които мога да използвам, за да опиша чувствата, които ще изпитате докато гледате този филм. Оценка: 10/10

"Hugo" / "Хюго"

"Изобретението на Хюго", последният филм на Мартин Скорсезе беше едно заглавие от, което имах огромни очаквания, ама направо с главно "О". Трябва да си призная, че очакванията ми не се оправдаха. Да, наистина очаквах повече. Но това няма особено значение, защото филмът въпреки това е наистина добър. Не бих му дал максимална оценка, но има плюсове, които извеждат киното една стъпка напред. Визуалните ефекти и цялостната визия на лентата представляват нещо уникално и не си спомням кога преди съм гледал нещо подобно. Не случайно заглавието грабна няколко Оскара именно в така наречените технически категории. Е, заслужава си го. Този път дори съм съгласен с 3D формата на филма, който предлага един допълнителен ефект на цялата ефектност. Със сигурност едно незабравимо филмово изживяване. Но историята е нещото, от което очаквах повече. За жалост в повечето случаи винаги едното надделява. Или ще има добра история с посредствени ефекти, или ефектите ще са за сметка на другото. Баланса е нещо, което би направило един филм перфектен, без да можеш да имаш за какво да се захванеш. Но не мога да кажа кой знае колко негативни страни на "Хюго", защото дори това, което той разказва е свързано с любовта към киното в един много интерес аспект. Оценка: 7/10

Измина малко повече от година от създаването на Direct NOW и за това време успяхме да наложим някои стандарти, които правят този блог малко по-различен от другите. От самото създаване, до сега, успяхме заедно да наложим няколко рубрики, които все още се радват на интереса на читателите. През изминалата година една от тях се открои съществено и това бе "Седмица на сериалите", където за 7 дни ви представих няколко групи сериали. За това с нетърпение искам да ви кажа, че "Седмица на сериалите" ще се завърне и през тази година, но под малко по-различна форма. Естествено, с времето човек се връща и вижда грешките си като ги поправя и се опитва да не ги допуска повече. През месец Май тази година отново ще се радваме на цяла седмица сериали и само сериали, но ще се съсредоточим само върху седем от тях. По един на ден. Знаете, всеки от нас гледа сериали, вярно от различни жанрове, но пък има такива, които достигат до широк кръг от хора и остават в сърцата им дори след като приключат, някои от вас може и вече да се досещат за какво говоря, но до тук с това. Обещавам, че още в началото на Май ще публикувам подробна информация за това как ще се развие тази седмица, имайте още мъничко търпение.
С оглед на нещата, едни от най-четените публикации и до днес останаха "Филмите, на които плачем", "История - кръв, епос, любов", "Ужас, просто" и др. И в този късен, нощен час си казах "Защо пък не? Традициите са, за да се спазват!". След като това е, което читателската маса харесва не мисля, че ще е проблем през тази година да направим един втори тур на филмите от тези жанрове. Все пак филмовото изкуство е необятно - филми много. А съм сигурен, че този пък можем да подберем добри по-добри, от тези, за които вече съм писал.
Само след няколко дни пък ще можем да се похвалим с един нов проект, една колаборация с друг любим мой блог с цел разширяване на кръга от читатели, а и развитие като един все още прохождащ блогър.
Очертава се един топъл и наситен с емоции месец Май в Direct NOW и се надявам, че и вие ще станете част от него. До скоро!

"The Vow" / "Сватбен обет"

Честно казано си падам по драматичните романтики, които в повечето случай завършват не особено сладникаво, дори бих казал доста тъжно. Този филм ми се стори интерес още от трейлърите, в крайна сметка не успях да го гледам на кино, защото беше свален доста бързо. Мога да кажа, че очаквах малко повече от самият филм, след драматичното начало сякаш средата на филма или иначе казано развръзката беше лишена от идея и там по-скоро на човек може да му доскучае. Актьорската игра не мога да кажа, че е нещо великолепно, но пък виждаме двама доста симпатични главни герои. Със сигурност на женската част от аудиторията заглавието ще се хареса, но в никакъв случай то няма да се нареди до еталони в жанра на романтиката. Признавам, че очаквах дори сълзи накрая, но това не се оказа така. Но пък във всички случаи това е един приятен филм, който е лек и разтоварващ (въпреки, че началото говори друго) и става, ако имате време за губене. Оценка: 6 / 10

"Project X" / "Проектът Х"

Първи си мислех дали да не напиша една разширена публикация само за този филм, но в крайна сметка изобщо не си струва. Скоро не ми се беше отдала възможност да гледам подобен "шедьовър". Глупостта на този филм може да ви удиви. Но аз напълно разбирам, не е лесно да измислиш филм, в който час и половина действие се развива на купон, който няма край. Признавам, трудно е да успееш да запълниш толкова много време с толкова много глупости. Сценаристите получават адмирациите ми за своите идеи да потопят колата в басейна и да вържат кучето за балони. WTF?? Ако някой се е заблудил, че това са истински похвали, мога да ви уверя, че пиша това с най-големия сарказъм, който мога да вложа в думите си. А когато се сетя, че имах "уникалната възможност" да гледам това нещо на кино, направо ми иде да заплача. Но пък филмът ще е един от сигурните фаворити за Златна Малинка 2013, така че пожелаваме му успех и стискаме палци да вземе "престижните" награди в колкото се може повече категории. Не си спомням дали съм давал по-ниска оценка за филм някога преди. Оценка: 2/10

 "Anonymous" / "Анонимен"

Очакванията ми за това заглавие бяха огромни. По принцип си падам по подобен тип филм, а и историята ми изглеждаше чудесна. За огромно съжаление не получих дори и половината от това, което очаквах. Дори искам да ви призная, че още не съм догледал края на филма. Сега дори не мога да кажа какво точно съм очаквал от филма. Със сигурност има неща, които си заслужават като например пресъздаването на самата епоха и костюмите. Това наистина е добре свършена работа. Може би не ми допадна начинът по който е разказана самата история. Участват страшно много персонажи, някои от които напълно излишни. През няколко минути се сменя годината, в която се развива действието като ту се връща назад, ту пак напред. По едно време вече не знаеш в кое време си всъщност и можеш да се ориентираш единствено по това дали кралицата е стара или млада. В крайна сметка аз се предадох, дори не знам дали ще го догледам, но въпреки това филмът може и да намери своите почитатели. Актьорската игра е на ниво, което не е толкова изумително за британски филми. Оценка: 4/10

Информацията за първите 3D филми е малко красноречива, из интернет могат да се намерят различни факти за това, която е годината на създаването на 3D филмите. Естествено, има сведения, че това се е случило в далечното минало, но доколко това е било 3D такова, каквото го познаваме, не можем да кажем. Истинската еуфория по 3D филмите дойде след 2009 година, когато Джеймс Камерън създаде "Аватар" - филм сниман изцяло в 3D, с камери специално създадени за тази цел. "Аватар" промени представата ни за модерно кино, там видяхме една крачка напред отстрана на Камерън, който сякаш създаде една нова епоха във филмовото производство. Още тогава масовото мнение беше, че именно 3D-то ще бъде новата модна тенденция. И не само, някои дори го определиха като бъдещето в развитието на филмовата индустрия подобно на създаването на първите цветни филми преди години, които изцяло променят представата на хората за модерното изкуство. Да, истината е, че много от тези твърдения се оказаха верни. Какво обаче се случва през 2012?
Сега, 3D филмите не са бъдеще, те са настояще. Оказа се, че тази модерна технология е машина за пари. Към настояще една огромна част от новите филми се разпространяват в триизмерен формат. Носи ли това дивиденти на публиката? Ако вие сте фен на 3D - сега е момента да спрете да четете тази публикация, защото не мисля, че бих могъл да кажа нещо добро по този въпрос.
Първо - филмите в триизмерен формат се продават с доста по-високи цени на билетите. Това, вероятно не е проблем за Холивуд, но конкретно тук в България, това са едни доста високи цени на билети. Второ - през годините филмовата индустрия се промени като залитна повече към комерса и ефектите, за да достига до по-широк кръг от публика.Това носи известен риск, защото филмите започват да се снимат и обработват във все по-кратки срокове. 3D ефектите са скъпи и може би се чудите как някои ниско бюджетни филми могат да си го позволят. Ами много е просто, към този момент списъкът с филмите, които са снимани изцяло с 3D филми е много, много кратък. Повечето от филмите разпространявани в този формат се снимат по съвсем нормален начин, след което при монтажа се пост-конвертират като се добавят 3D ефекти. Това, обаче води само до негативи, или поне според мен. Един човек, който е поне малко запознат с филмовите технологии може да направи разликата между реалното и конвертираното 3D. При второто картината често е доста неясна, на моменти дори размазана (последен пример за това бе "Титаник 3D"). Негативите са много и на мен лично подобни филми не ми доставят удоволствие, дори напротив. Замислете се колко често вашите приятели, след посещение на кино салона, където сте гледали последният касов 3D хит се оплакват от главоболие? Да, знам, че е така, защото и на мен ми се случва доста често. Това не толкова качествено форматиране е тежко за очите и изключително дразнещо за нервите. Накрая можем да добавим и страшно неудобните 3D очила, които трябва да носим през цялото време, докато гледаме филма и по които можем да изградим цяла база данни с пръстови отпечатъци.
Виж ти, колко негативи само. Интересно кои са плюсовете? Да, реално погледнато има такива. Говоря само за филмите снимани изцяло с 3D камери, които носят наистина едно страхотно филмово преживяване. Тук е момента да споменем и IMAX, където въпреки краткото си времетраене виждаме филми наситени с ефекти, носещи една по-различна емоция. Но за жалост въпреки високите цени, главоболието и другите неудобства, по всичко изглежда, че тенденцията филмите да се разпространяват в триизмерен формат ще се засилва все повече, просто защото това за Америка е златна мина и докато не изчерпат целия потенциал, който се крие зад това или не намерят нещо, по което публиката да се запали още повече те няма да спрат.
Вече на пазара се появиха 3D телевизори, 3D игри и още какви ли не неща, струващи цяло състояние.

Една от най-смелите ми мечти като запален киноман винаги е била да имам възможността да гледам "Титаник" на голям кино екран. Никога не съм предполагам, че тази мечта може да стане реалност. И преди съм ви разказвал, за емоционалното удоволствие, което получавам от пълните кино салони придружени с един добър филм, каквито рядко гледаме напоследък. След като само преди седмица се навършиха 100 години от потъването на легендарния кораб Титаник имаме възможност да видим и легендарния филм - 15 години след своята премиера. Хората, които определят "Титаник" като любим филм не са никак малко, за това и съвсем очаквано филмът се радва на интерес от страна на зрителите, естествено никой не е очаквал някакви огромни суми (въпреки, че в Америка и това се случи). Но стига сухи факти, време е да си поговорим за истинско преживяване.
Тъй като никак не ми се иска да съм критичен към този филм, само накратко смятам да отбележа, че дори Джеймс Камерън не е способен да конвертира този филм в идеално 3D, просто защото тогава той не е бил сниман по начин позволяващ нещо повече. Истинските 3D ефекти липсваха оставяйки ни само по-различната картина на целият филм и ужасно много размазани и зацапани кадри в края на филма, където както знаете се случват изключително динамични неща. И до тук със забележките, просто със или без 3D (никому нужно) това си остава един от най-добрите филми на всички времена.

 Аз лично не си спомням някога да съм гледал филм с продължителност над 3 часа в кино салон и то без да скучаеш нито за миг. Сякаш го гледах за първи път. Все пак преди 15 години съм бил твърде малък да осъзная драмата в цялата работа, но това не ми попречи да сънувам доста кофти кошмари навремето. Естествено през годините съм гледал филма многократно, но сега за първи път и може би за последен имах възможността да го гледам на кино. Хората, които оценяват и подкрепят ходенето на кино ще ме разберат най-добре. Е, няма такова преживяване! Вълнуващо, емоционално и все така трагично. Филм, който не може да остарее. Изключително тежък и дори натоварващ. Е, надеждите на някои хора, които пускаха множество шеги из интернет пространството, че този път те ще видят айзберга се оказаха напразни, корабът си потъна все така драматично и впечатляващо.


Чудих се изобщо дали е нужно да пиша каквото и да било за филма, тъй като нито има нужда да ви убеждавам колко е добър, нито пък да ви казвам какво се случва, но може би след подобно филмово преживяване, което се случва веднъж не е лошо да споделиш тези емоции.
Сега Джеймс Камерън вероятно ще подобри собствения си рекорд, той и без това си ги подобрява сам, защото няма грам конкуренция по филмови приходи за всички времена, но може да му е малко досадно да го прави през няколко години. Това разбира се в кръга на шегата, защото просто няма филм, който да заслужава първото място сред най-печелившите филми на всички времена повече от "Титаник".
Да, истина е, "Титаник" по кината, ама както се казва "Limited Edition"!

 Филмът "Моята седмица с Мерилин" представя отношенията между сър Лорънс Оливие и Мерилин Монро по време на филма “The Prince and the Showgirl” от 1957-ма, в който Мерилин участва, а Оливие е режисьор и изпълнител на една от ролите.
Признавам, че доста дълго време отлагах този филм, защото по една или друга причина имах известни колебания дали ще ми хареса. Около мен доста хора се изразиха критично, и в крайна сметка изпуснах шанса си да го гледам на голям екран.
Оказа се, че опасенията ми са били напразни, защото съвсем искрено мога да ви призная, че филмът е много, много добър. Около суетата за Оскарите и всички други престижни награди, филмът сякаш остана в сянката на победителите. Дали обаче защото е една идея по-слаб от "големите" победители. Всъщност не мога да кажа, защото имаше филми, които се оказаха абсолютна  глупост, но имената им бяха спрягани във всяка втора статия свързана с някакви награди.
В крайна сметка това няма значение, защото на мен филмът ми хареса изключително много и го нареждам сред най-добрите заглавия за изминалата година. Мишел Уилямс, която играе Монро се оказва изключително подходяща за ролята, въпреки, че на пръв поглед изглежда приликата с Монро не е много близка, когато започнете да гледате филма, ще си мислите, че именно Монро играе в него. Толкова добре пресъздаден образ, дори възхитителен.
Филмът ми даде и една доста по-ясна представа за това каква е била Монро като характер, нещо, което не знаех до сега. Леко надута, винаги закъсняваща, една идея над другите, несъобразителна... с една дума звезда. Звезда, каквато друга по онова време няма, въпреки нейното отвратително държание всички са длъжни да я търпят, защото иначе рискуват да я загубят.
Какво става обаче, когато Монро прелъстява третият асистент режисьор? "Третият", който няма право да разговаря със звездите, той е почти никой там, просто момче за всичко, но се влюбва в голямата звезда и единствено той е способен да я смири.
Да се влюбиш в жена, с три брака зад гърба си, която е известна като сърцеразбивачка е пълна глупост, но пък това е една любов, която за момент може да повярвате, че е истинска. Кой какво спечели от това не може да се каже много сигурно, но пък със сигурност ще видите доста интересни моменти, които ще изтълкувате сами.
Аз лично ви препоръчвам филма като бих му поставил доста висока оценка, защото това е от онези филми, които пораждат различни чувства у всекиго. Дали ще бъдете ядосани, нервни, вдъхновени, развълнувани или разчустване не може да се каже, защото на момент може да изпитате от всичко по малко. И въпреки това, филмът е една красива история, все пак отново става дума за любов, но не само.