Direct NOW

Дълго време се чудех какво да правя с филмите, които или вече са минали преди няколко месеца по кината, а аз чак сега съм успял да ги изгледам нелегално от някой торент сайт или пък нямам идея какво да пиша за тях в повече от три изречения. За това стартирам новата ми рубрика - 3в1, която ще има за цел да ви информира за три заглавия в една публикация. Така дори няма да ми се налага да си смуча от пръстите разни неща, само и само публикацията да не е повече от три изречения. Или иначе казано "Накратко..." Давам старт с последните три филма, които гледах.

"Abduction" / "Отвлечен"

Това беше едно заглавие, което ми грабна интереса доста преди премиерата, но се оказа, че така и не го гледах на кино. Та, преди няколко дни най-спокойно си го изтеглих. Младата звезда Тейлър Лаутнър известен на публиката от филмите "Здрач" е така да се кажа уж голямото име в този филм. С две думи - нищо особено. Филм, колкото да разпуснеш и да изгубиш време. Не мога да отрека, че грабва интереса, но пък ако очаквате нещо кой знае какво със сигурност няма да останете доволни. Но пък Тейлър със сигурност не играе зле. Има хляб в момчето и то повече от колкото в някои негови колеги станали известни по същото време, но времето ще покаже. Така или иначе филма си мина и замина, а ако не ви е останало време да го гледате, няма да сбъркате. Гледали сте и по-лоши ленти, но и по-добри. Както се казва 50/50. Изтъркана история, премесена с малко екшън, не липсва и щипка любов, както и романтика и най-накрая, разбира се - драма. Типично по американски.  Оценка: 6/10

"Contagion" / "Заразяване"

"Заразяване" също беше едно интересно заглавие за мен, което отново нямах късмета да гледам на кино. В интерес на истината филмът ми хареса, въпреки, че този звезден състав, който са събрали, можехме да видим нещо далеч по-добро. Малко мудно се развиваше действието в началото, за сметка на края. Доста от важните неща, които се случиха бяха претупани. Героинята на Кейт Уинслет, която си беше доста важна в този филм си умря като стой та гледай. И накрая просто един кадър в чувал и до там. Наистина някои неща не бяха измислени както трябва. Въпреки, че на мен ми допадна, със сигурност това е един слаб филм. Преди доста години имаше един филм, който се казваше "Зараза". Бях доста малък, когато го гледах по телевизията, тематиката беше доста подобна - е, още не мога да го забравя този филм. Колко кошмари сънувах след това. Дори още търся смелост да го гледам сега 15 години по-късно. Много добър! Ноо, да се върнем на "Заразяване", който освен, че разочарова голяма част от публиката със сигурност не е от тези филми, които бих споменал след години. Оценка: 6/10

"The Change-Up" / "Размяната"

Не знам дали съм споменавал някога, колко мразя комедии всъщност. Доста странно ще кажете вие, тъй като повечето хора харесват комедиите. Е , аз не съм от тези хора. Доста често ги подминавам, а рядко ги гледам на кино. "Размяната" нищо не ми говореше като филм, въпреки, че само от заглавието и постера вече предполагах за какво ще става въпрос. Свалих си го, просто колкото да изгубя няколко часа от безсънната зимна нощ. Както много често се случва, филми от които не очакваш нищо ти харесват. Естествено това е просто , защото имаш абсолютно нулеви очаквания и нещо поне маалко забавно би било добро. Признавам, че това е филм, който успя да ме разсмее повече от три пъти. Но не повече от пет пъти, разбира се, не си правете заключения, че това е мега забавната комедия. Но пък да губите време си е супер направо. Аз по паднах на нецензурираната версия, която наистина си беше нецензурирана и някои неща със сигурност ще ви дойдат в повече, но ако сте фен на филмите без смисъл или иначе казано комедия, то това ще ви хареса и бих ви го препоръчал. Оценка: 7/10

Вече сме в един от най-красивите месеци от годината, изпълнен с много и все хубави празници. По този повод, днес Direct NOW осъмна с напълно нова и празнична визия с която се надявам, че през целия месец ще поддържам вашето празнично настроение на ниво.
Съвсем традиционно и този месец стартирахме с рубриката "На кино през...", която продължава да се радва на голям успех сред читателите.
В киното, през годините сме гледали множество филми посветени на Коледа и Нова Година, именно заради това в следващите седмици и аз ще обърна подобаващо внимание на филми от този тип, тъй като вярвам, че много от вас обичат да гледат точно тези заглавия през студените, празнични дни.
Края на годината е момент, когато всеки прави равносметка. Ние също няма да пропуснем това като заедно с вас ще направим една голяма равносметка за изминалата филмова година. Кое беше най-доброто и кое ще остане в историята на киното предстои да разберем. Време е да си поговорим и за Оскари като ще направим спекулации и предположения за това, кои ще са номинираните заглавия тази година. 
Съвсем новото Коледно лого отново продължава традицията, като съчетава в себе си основни и задължителни за Direct NOW елементи заедно с нежната коледна украса. Блогът в този си вид ще остане до първата седмица на Януари, когато пък отново може да очаквате промяна поради един друг хубав повод, а именно първият ни рожден ден. Но за това ще говорим другия месец, а сега се радвайте на предстоящите празници, красивите декорации навсякъде около нас и гледайте любимите си Коледни филми, голяма част от тях, ще може да срещнете съвсем скоро и тук.
Отново напомням, че Direct NOW продължава да търси редактори, за това тези от вас, които мислят че са подходящи за тази работа нека се свържат с мен на мейл адреса на блога : directnow@abv.bg
Не забравяйте да посещавате редовно и страницата на Direct NOW във Facebook, където може да откриете кадри от предстоящи премиерни заглавия, както и техните трейлъри. Бъдете в крак със случващото се в киното.

Ето, че настъпи и последният за тази година месец, а с него и последните заглавия, които ще преминат премиерно по кино екраните. Празничният Декември съвсем обичайно ще ни предложи повече анимации и фамилни филмчета, защото сега е времето, когато кината се пълнят .
Въпреки, че пропуснахме миналия месец, сега отново даваме старт с рубриката "На кино през..." с пожелания за весели празници.

"Весели крачета 2" / "Happy Feet 2" 3D
 Сюжетът на “Весели крачета 2” отново ще разказва за танцуващия пингвин Мъмбъл (Илайджа Ууд) и неговата любима Глория (Пинк), които вече се радват на свой син, носещ името Ерик. Но радостта скоро се превръща в разочарование, когато Мъмбъл с изненада открива, че Ерик не може да танцува. Въпреки положените усилия от страна на родителите, младия пингвин не изпитва желание да тръгне по стъпките на баща си, и в крайна сметка бяга от семейството за да прекарва повече време с новия си приятел, летящия пингвин Могъщия Свен. Осъзнал ситуацията в която се намира, Мъмбъл с неохота приема факта, че сина му никога няма да наследи неговия талант.

"Джак и Джил" / "Jack and Jill" Филмът "Джак и Джил" разказва за Джак (Адам Сандлър) - нормален семеен мъж, на когото му се налага да се справи със своята нахална сестра-близначка Джил (в ролята ще видим отново Сандлър).
Когато тя пристига на гости за Деня на благодарността, Джак прави всичко възможно да й попречи да не развали празника.Но нещата стават още по-неконтролируеми, когато тя отказва да си тръгне и решава да заживее с Джак и неговото семейство.

"Проповедникът с картечница" / "Machine Gun Preache"
''Проповедникът с картечница'' е създаден по вдъхновяващата житейска история на Сам Чайлдърс, бивш престъпник, замесен в търговия с наркотици, който минава през удивително преобразяване и открива неочаквано призвание като спасител на стотици отвлечени и осиротели деца.Когато бившият член на рокерска банда Сам Чайлдърс /Джерард Бътлър/ взема повратното решение да замине за Източна Африка и да помага за възстановяване на домовете, разрушени от гражданска война, той е поразен от неописуемите ужаси, на които е подложено беззащитното население на региона, като най-потърпевши са децата.
 

"Новогодишна нощ" / "New Year's Eve"
Действието на “Новогодишна нощ” се развива в навечерието на новата година, а сюжетът разказва за преплитащите се истории на група нюйоркчани.
Робърт де Ниро е в ролята на винаги намръщен мъж, озовал се на болнично легло, а Мишел Пфайфър е в ролята на една жена, която е твърдо решена да спази дадените обещания преди края на годината.
Героинята на Хилари Суонк ще ръководи новогодишното шоу на Таймс Скуеър, а Аштън Къчър е в ролята на млад мъж, който ненавижда новогодишната вечер.

"Анонимен" / "Anonymous"
Роланд Емерих създава сложен проект целящ да запознае зрителите както с политическата обстановка в Англия по време на възкачването на кралица Елизабет, така и с културното наследство за периода и в частност с произведенията на Уилям Шекспир и кой всъщност стои зад тези велики творби. Майката Ванеса Редгрейв и дъщерята Джоли Ричардсън, се превъплащават в ролята на кралица Елизабет в различните периоди от живота й.


"Мисията невъзможна: Режим Фантом" / "Mission: Impossible – Ghost Protocol"
Тайната служба IMF е закрита, тъй като е въвлечена в международен заговор за терористична бомбена атака над Кремъл. Президентът на САЩ обявява началото на режим „Фантом”. Ако приеме мисията, Итън Хънт и неговият нов екип ще трябва да премине под дълбоко прикритие, за да изчисти името на организацията. Не могат да очакват помощ, не могат да осъществяват контакт с никого и трябва да излязат напълно от шпионската мрежа. Ако някой от тях бъде заловен, ще бъде обявен за терорист. Никой от тях до сега не е участвал в толкова сложна и напрегната мисия.


"Още нещо за любовта" / "Something More About Love" 
 Филмът „Още нещо за любовта“ е създаден по действителен случай. Историята ни пренася в 1945г., когато младият д-р Иван Руменов, асистент на разстреляния от Народния съд проф. Александър Станишев (известен учен, хирург, създател на новата българска клинична хирургия, министър на вътрешните работи и народното здраве), е интерниран във Варна. Там той се запознава с арменеца фотограф Дикран, любимец на целия град. Чрез Дикран д-р Руменов преоткрива истинското приятелство и радостта от живота.
За беда, Дикран претърпява злополука и състоянието му е критично. Лекарите не дават никаква надежда за живота му. Тогава в болницата се появява красива жена, която настоява да се омъжи за Дикран, независимо от безнадежното му състояние…


"Котаракът в чизми" / "Puss in Boots" 3D
“Котаракът в чизми” е озвучен от Антонио Бандерас, Салма Хайек, Зак Галифанакис и Били Боб Торнтън. Действието на филма ще се развива години преди котарака да срещне Шрек и Магарето.
Заедно с приятелите си Хъмпти Дъмпти и Кити, легендарния котарак в чизми се впуска в търсене на прословутата гъска, която снася златни яйца.

"Шерлок Холмс: Игра на сенки" / "Sherlock Holmes: A Game of Shadows"
 Робърт Дауни-мл. отново се превъплъщава в най-известния детектив на света. Само че този път срещу него се изправя професор Мориарти /Джаред Харис/, който има славата на изключително умен и съобразителен човек.
Дали Холмс ще успее да се справи с поредния заплетен случай в завидната му кариера. Принцът на Австрия е открит мъртъв, първоначалният анализ показва самоубийство. Но Шерлок Холмс е убеден, че виновник за смъртта на принца е Мориарти.



"Ронал варваринът" / "Ronal the Barbarian"
 Ронал е млад варварин, без никакво самочувствие, защото външният му вид е тотално противоположен на общоприетата представа за мускулестите гиганти. Но съдбата е определила той да се погрижи за оцеляването на своето племе, когато селото им е нападнато от зловещия лорд Волказар. Ронал може да разчита на помощта на странстващия музикант Алиберт, на респектиращата девица Зандра и на метросексуалния гайд на елфите Елрик.

"В търсене на справедливостта" / "Seeking Justice"
 След като красива жена е нападната от непознат, съпругат й е твърдо решен сам да се заеме със случая, вместо да предостави информация на полицията. За целта той наема местна групировка, която да разнищи случилото се.

  -----------------------------------------------------

Този месец със сигурност не е наситен на премиери, едва десетина са новите заглавия, които ще имаме удоволствието да гледаме. Както споменах и в началото повечето от тях са романтични комедии, семейни филми и анимации. Трябва да призная, че съм изненадан от липсата на повече коледни филми през Декември и като цяло тази година. Но пък на кого е нужно да гледаме всяка година изсмукани от пръстите романтични истории под елхата, така че може и да е за добре. Според мен два са основните претенденти за първото място в бокс офиса и това са "Мисията невъзможна: Режим Фантом", който несъмнено ще привлече голям брой зрители, както и "Котаракът в чизми" за който аз лично имам големи очаквания съм сигурен, че ще бъдат оправдани. Със сигурност интерес сред публиката ще предизвика и премиерата на "Шерлок Холмс: Игра на сенки", съдейки по успеха на първата част, въпреки, че според мен са избрали малко странен момент за премиерата на този филм, но пък нека има разнообразие. "Новогодишна нощ" пък изглежда ще се опита да привлече публика с куп холивудски звезди, чак се чудя как ще се съберат всичките в час и половина време, но предстои да видим. "Анонимен" е заглавието, което вероятно ще допадне на хората, които обичат да гледат по-сериозно кино и вероятно за пореден път това ще е филм, който ще бъде оценен от доста тесен кръг от хора. С това даваме старт на Декември в Direct NOW, а ако вие не сте от честите посетители на кината, то мисля, че това е месецът, в който и вие може да си позволите удоволствие да изгледате някоя друга лента сред уютна обстановка.

Понякога ми се струва, че твърде малко съм писал за филмите, които си заслужава да се гледат повече от веднъж. Онези заглавия, останали във времето, напомнящи ни защо киното е изкуство. Може би повлиян от комерсиалната вълна се стремях да пиша за онова, което вълнува зрителите в момента, но сега почти година след създаването на блога ми, може би е време да си поговорим за истинското кино, такова каквото го помним.
Със сигурност 2011 се оказа една от най-слабите филмови години от доста време насам и искрено се зарадвах, когато преди седмица имах възможност да си припомня нещо старо, но добро. БТВ излъчиха "Последният самурай" миналата неделя като ясно ни напомниха, че за такива филми дори и три часа ефирно време не са достатъчни.
С тази статия моята единствена цел е да ви напомня отново за този филм, а ако има някой който не го е чувал или пък не го е гледал, то нека поправи тази грешка.
"Последният самурай" е филм от вече далечната 2003 година. Той е от онези филми, които гледах на кино, точно когато откривах киносалоните. Моите първи посещения на кино и сега, когато си спомням това дори не мога да разбера как времето е отлетяло толкова бързо. Едни години в които кино салоните в България бяха абсолютно празни, а за българско кино и дума не можеше да става. Трудни години, които вече са забравени. Когато направих справка за годината на филма, останах леко изненадан, защото първо не очаквах, че е минало толкова много време, а след това си затвърдих мнението как един филм изглежда качествено и изключително модерно дори и 8 години след премиерата си. Като казвам модерно, не ме разбирайте погрешно, нямам предвид, че филмът е модерен с разни готини реплики или пък се говори за вампири, ни най-малко даже. Модерен е от към визия, начинът по който тази лента изглежда страшно актуална.
Това е един от онези истинските филми, филмите на които можеш да плачеш. Филм, който ще те трогне с историята си и начинът по който е разказана. Със сигурност са много нещата, които могат да се кажат за "Последният самурай", но на всеки един от вас, който е гледал филма е ясно, че това е история, която трябва да почувстваш, просто защото тя няма нужда от хубави думи, тя няма нужда да бъде препоръчана.
Ветеранът от Гражданската война в Америка капитан Нейтън Алгрен (Том Круз) обучава бойците на японския император Мейджи как да боравят с огнестрелно оръжие, докато се подготвят за битка с последния самурай в страната.
Но когато Алгрен се оказва в плен на самураите, той е впечатлен, объркан и... завладян от техните традиции и необикновения им кодекс на честта.


 Номиниран за 4 Оскара, носител на други 15 награди и 39 номинации. Том Круз в главната роля, повече от перфектен. Тук може би говорим за върхов момент в кариерата на актьора, защото съпоставено с това, в което се снима в момента може да ни накара да закрием очи от срам.
История, която ни показва Япония в един изключително труден момент, такава каквото не можем да я познаем. Император, който не е наясно с това, което иска и е готов да отхвърли всички традиции, градени с векове в името на модерното време.
Съвсем не искам да съм многословен. В заключение ще кажа, че се надявам филми като този да бъдат на мода отново. С нетърпение очаквам мига, в който комерсиалната вълна ще си отиде и отново ще гледаме на киното като изкуство. Сега за жалост имаме повече посещаемост в кино салоните от всякога, но и най-слабите филми правени някога с много, много малки изключения, които се оказват крайно недостатъчни. С интерес бих проследил вашите коментари за "Последният самурай", защото често моите вкусове се различават от тези на масата, но пък тук съм почти сигурен, че няма как да сте останали разочаровани от филм като този.

Несъмнено най-очакваната филмова премиера тази есен се оказа "Здрач: Зазоряване". Вампирската сага продължава да се радва на огромен успех сред феновете. Зазоряване е заглавието на последната книга на Стефани Майер, чиято екранизация е разделена в две части. Случайно или не това се случва съвсем скоро след като друг блокбастър - "Хари Потър и даровете на смъртта" също бе разделен в две части. Оправданието разбира се е това, че екипът, която работи по филмите иска да отрази максимално събитията от книгата. За мен обаче, това е по-скоро задна причина. Основното, което продуцентите имат на ум е повече приходи от продажбата на билети. Друго си е да спечелиш два пъти от един филм - просто трябва да го разделиш в две части.
Вече говорих надълго и нашироко за премиерата на Зазоряване, за това направо пристъпваме към филма. Няма да скрия, че чувствата и емоциите ми около заглавието са красноречиви. Един напълно обективен фен на сагата по никакъв начин не може да отрече, че филмите на Здрач са изключително посредствени и далеч от шедьоври. За първи път тази година, обаче видяхме един абсолютно сносен филм от сагата. Да, хареса ми. Определена ми хареса. За първи път виждаме истинският вампирски филм на "Здрач". Точно такъв, какъвто трябва да е. Това, обаче далеч не е достатъчно, тъй като съвсем очаквано актьорската игра във филма се оказа твърде НЕ добра, но по някакъв начин сме свикнали. Актьорите изпълняващи главните роли така и не се научиха как се изразяват емоции, но този път ще го простим. Този път имаме една чудесно направена режисура.
На всички, които са чели книгата е ясно, че това е по-спокойната част от историята. Въпреки драмите около забременяването на Бела, около сватбата - това е далеч от проблемите, които героите ще срещнат в част втора от Зазоряване. Там ще гледаме битки, повече адреналин и най-вече Бела като вампир.
Кусури винаги могат да се намерят, където и да било. Този път, обаче аз ще си позволя по-голямата част от публикацията ми да бъде положително настроена към заглавието, защото по някакъв начин го заслужава.
Най-голямо внимание ще обърна на края на филма, а именно частта в която Бела ражда и в последствие е превърната във вампир. Моите лични адмирации над режисьора и хората, които са се погрижили тази сцена да изглежда по този убийствен начин. Немощната Бела, която вероятно ще изплаши голяма част от по-малките фенчета на поредицата направо си заслужи поздравленията. А последните кадри, където Бела се превръщаше във вампир и отварянето на червените очи са си истинско постижение сред филмите на Здрач от към специални ефекти. Толкова внушителни кадри не сме виждали в нито един от трите филма преди това.

"Здрач: Зазоряване" се оказва един филм, който си заслужаваше чакането и гледането. Много нежен от към цветове, изключително добре поднесен и всички тези хвалби със сигурност могат да бъдат изречени за първи път, тъй като както казах и в началото на публикацията, както писах и преди няколко месеца до този момент Здрач никога не е бил добър филм в нито едно отношение. Именно по този повод отнесох и заядливи подмятания, но онези от вас, които поне малко разбират от кино знаят, че съм напълно прав, за това не се сърдя и на никой. В крайна сметка, както имаше едно изказване, всеки има право да няма вкус.
Да оставим настрана тези неща, Зазоряване вече оглави американският и български бокс офис и натрупа завидни финансови постижения. До къде ще стигне ще разберем с времето.

 В следващите няколко седмици това ще си остане кино събитието, което ще се обсъжда най-много. До следващия филм, а именно "Здрач: Зазоряване" - част 2, който ще бъде и последен за поредицата остава една година. Съвсем нелепо според мен решение за този огромен период между двата филма, но е ясно, че тук става въпрос за фирмена политика. Ясно, е че интересът към продуктите на Здрач ще стихне изведнъж след края на последния филм, за това и продуцентите се опитват да удължат изкуствено живота на сагата. До колко е правилно, не мога да кажа, тъй като съм абсолютно против това решение, но едно е ясно - дори и след година филмът ще бъде очакван с нетърпение от феновете и отново ще натрупа огромни суми с много нули в сметките на продуцентите.
Мисля, че с това темата за мен се изчерпва, а накрая ще ви попитам - Наистина ли "Здрач: Зазоряване" изведнъж се оказа добър филм, очаквано ли беше това и какви са вашите впечатления?
П.С. Забравих да спомена, че и този път музиката към филма се оказа изключително приятна и както някои от вас вече знаят, а други може би не - една от песните към саундтрака е на Бруно Марс, което със сигурност ще се хареса на всички негови фенове.

Края на лятото беляза и края на почивката ми като направо ме хвърли в една натоварена есен. Множеството ми задължения отново изместиха блога ми и така повече от месец той запустя без нищо ново. Сега се надявам, че нещата ще се променят. Чудя се за кой ли път се извинявам вече като това е може би третата доста голяма пауза, която правя от създаването на блога ми. Но не това е поводът да ви ангажирам с моите писаници.
Преди няколко дни се състоя световната премиера на най-очаквания филм тази есен. Четвъртата част от сагата Здрач, която носи заглавието Зазоряване. Естествено сега ще се шуми много около филма и аз напълно съзнателно ще тръгна по пътя на комерсиалното като няколко дни също ще ви говоря за това. Какво имам да ви кажа за филма, може да прочетете в следващата ми публикация, тук обаче ще ви разкажа накратко за суетата около червения килим или иначе казано световната премиера на филма.
Като казах червен килим, може би трябва да бъда малко по-точен и да кажа черен. Пред Nokia Theatre в Los Angeles беше постлан черен килим, по който звездите от филма минаваха, позирайки и поздравявайки феновете.
Що се отнася до феновете - на премиера като на премиера. Отново много запалени почитатели на сагата бяха окупирали театъра няколко по-рано само и само да успеят да зърнат любимците си. Е, някои се оказаха и късметлии да получат автограф, че дори и снимка.
Съвсем очаквано, повечето от актьорите бяха съобразили поводът и изглеждаха строго официално. Не липсваха и някои изключения, които бих предпочел да не коментирам.
За Американската суета можем да си говорим много, но нека се върнем в родната България, където популярната вампирска сага също се сдоби с премиера. А+ Синема и IMAX/Cinema City предоставиха на феновете огромна възможност със среднощната премиера на Зазоряване. Събитието бе пищно украсено със сватбени мотиви, с идеята да подготви зрителите за един от най-важните моменти от сагата – дългоочакваното бракосъчетание между безсмъртния Едуард и неговата любима, Бела.

На галапремиерата присъстваха много от младите звезди на българския шоу бизнес, сред които актьорът от „Под прикритие“ Александър Сано, актьорът, сценарист и режисьор Ники Илиев, любимците от X Factor Моисей Стойчев, Александра Апостолова, Константин Иванов, Недислав Драгнев, Михаела Филева, Богомил Бонев и Jeason Brad Lewis и други.
Аз не присъствах на така наречената гала премиера осеяна с рози и сватбени мотиви, но пък се насладих на събитието в Синема Сити Пловдив, където нещата също бяха доста празнични. Дори ме почерпиха със сватбена торта, но това не е от значение. Това, което ми достави истински удоволствие бяха опашките от хора, дошли да гледат филма за първи път. Пет зали бяха препълнени, а толкова хора в киното не бях виждал може би от Аватар насам, да не кажа, че дори бяха повече. 
Съвсем очаквано дни след премиерата му филмът вече оглави американският бокс офис, а съвсем очаквано и българският. Със сигурност това ще е безспорният лидер в идните седмици, но ще постави ли рекорди в натрупаните суми и посещения - предстои да разберем.

Ако очаквате да прочетете поредната убийствена критика за най-новата част от поредицата "Последен изход", то по-добре не четете нататък. Още сега си признавам, че съм фен на поредицата. Естествено, няма да си затворя очите и да кажа, че това филм шедьовър, но защо пък това да не е един съвсем не лош филм? Истината е, че в България това е един от най-обичаните филми на ужасите, заедно с "Убийствен пъзел". Двете заглавия успяват да направят прилични приходи в родния бокс офис, за разлика от други филми в жанра на ужасите, които привличат само определен кръг от хора.
И така, настаних се удобно в пълната зала и очаквах филма да започне. Преди това бях изчел няколко страници смазваща критика, но това не ми попречи да отида на кино, тъй като знаех, че нещата които са написани няма да съвпаднат с моята представа за този филм. Първите няколко минути от филма (тоест началните надписи) бяха най-доброто 3D, което съм гледал някога. Истинско 3D, а не просто един хвърчащ кадър, който да ви стресне. Истинска красота. Счупени стъкла, пламъци, предмети летяха пред очите ми. Е, разбира се това не продължи през останалата част от филма, но кога ли е продължавало.
За мен лично, до този момент най-силни бяха първите два филма и донякъде третия. Там историята беше наистина интересна, докато сега някак си можем да предположим какво ще стане. Това, което ми хареса в новата, пета под ред част беше, че накрая на филма, освен кадри от всички части до сега, сценаристите ни върнаха отново в началото, когато всичко започваше с видение за самолетна катастрофа. Ако трябва да сравним "Последен изход 4" и "Последен изход 5", то новата част със сигурност е много по-добра от миналата, която отбелязвам като най-слаба изобщо. Не само като сценарии, но и като 3D и визия на филма.

Много четох, че всичко, което се случва във филма са пълни случайности и не са ли се изморили сценаристите да ни представят едно и също, а именно няколко човека надхитрили смъртта умиращи след това в определена последователност. Ама, чакайте малко. Нали това е основата на тази филмова поредица. По тази логика не се ли измори Хари Потър да се бори със зъл магьосник в цели осем филма? Или пък защо историята между човек и вампир трябваше да ни бъде разказана в четири части? Това е чара на този филм. Аз, когато си купя билетчето за кино очаквам да видя точно това от този филм, не нещо различно. Като искам различен филм ще отида на прожекция в съседната зала, където дават друг ужас например. А и до сега не знам смъртта на някои от героите да се е повтаряла с тази от предходен филм. Винаги успяват да измислят нещо различно. Всеки умира по различен начин. А и ако забележите детайлите от които зависи тази смърт може да си изумите. Пластмасовия нос на плюшено мече, който води до трагичен завършек?! Всичко е премислено и много добре преценено. Всеки един детайл в този филм може да определи съдбата на някои от героите. Дори прашинка прах може да е причината за смъртта на някой. Но, няма да убеждавам никого. Все пак всеки сам преценя какво да гледа и какво не.

Към този момент все още не е ясно дали "Последен изход 5" ще бъде наистина последен. Информация от преди няколко месеца съобщава, че са планирани шеста и седма част от поредицата, но това зависи от представянето на петата част в бокс офиса и приходите, които ще натрупа. Естествено, това не е особено добра новина, дори за фен на поредицата, тъй като едва ли ще видим нещо уникално. Уникалните неща ги видяхме още в първите филми. Но никога не знае човек, може именно последната част да бъде най-добре направена. Предполагам, че съвсем скоро нещата ще станат ясни. Но със сигурност "Последен изход 5" ще намери своята публика в България, както винаги до сега.

Месец октомври ще ни предложи един разнообразен и интересен кино афиш. Цели три премиери на български филми ще гледаме този месец по кината. Нещо, което не се е случвало от доста време. Не липсват и доста европейски премиери, дори може би повече от колкото американските продукции.
Традиционно стартираме месеца с рубриката "На кино през...", която дебютира през миналия месец и се радваше на голям читателски интерес. Ето и какво ще гледаме през Октомври:

"Къщата на сенките" / "Dream House"Във филма ''Къщата на сенките'' преуспелият издател Уил Ейтентън (Даниел Крейг) напуска работата си в Ню Йорк за да се премести със съпругата си Либи (Рейчъл Уайз) и двете им дъщери в малко и тихо градче в Нова Англия.
Докато се приспособяват към новият си начин на живот, те откриват, че в прекрасният им дом са били убити жестоко майка и децата. А цялото градче смята, че виновникът е бил бащата, който е и единственият оцелял. 

"Жива стомана" / "Real Steel"„Стомана на ринга” е екшън драма за бивш боксьор (Хю Джакман), който противно на всички залози, прави последен опит да се завърне на ринга, обединявайлки усилия със своя странен син (Дакота Гоьо) да построи и тренира перфектният противник за високотехнологичния свят на бокс между роботи. 

"Ларго Уинч 2: Заговорът Бирма" / "The Burma Conspiracy"
След убийството на приемният му баща, Ларго Уинч става президент на групата компании "W Group". Но ролята на мениджър в огромната корпорация не е подходяща за Ларго. Той обявява продажбата на "W Group" и създаването на хуманитарен фонд, който се оглавява от един стар приятел на баща му.

"Операция - Шменти капели"
 Шменти Капели - една комедия за това, което стана пред очите ни, без ние да го разберем. Една кримка за обикновения човек, когото никой не успя да разбере. Един филм за нашето време, и неговите престъпления. Една история за тайните, които силните не могат да скрият от слабите.


"Тримата мускетари 3D" / "The Three Musketeers" Поредната екранизация по класическия роман на Александър Дюма.
Този път на режисьорския стол е Пол Андерсън. В ролите на Атос, Портос и Арамис са съответно Матю Макфейдън /”Гордост и предразсъдъци”/, Рей Стивънсън /”Крал Артур”/ и Люк Евънс /”Сблъсъкът на титаните”/.  

"Трофейна съпруга" / "Potiche" Сюзън не се оплаква и се опитва да не обръща внимание на поведението на мъжа си. Но той се разболява и управлението на фамилната фабрика пада върху нейните плещи, точно когато работниците обявяват стачка.
Сюзън открива, че притежава истински талант да преговаря с работниците и да се справя с ръководенето на бизнеса. Това води до коренна промяна в начина, по който възприема себе си.

"Островът"
Софи (Летисия Каста) и Данийл (Туре Линдхардт) са на по тридесет и няколко години и живеят заедно в Париж, Въпреки, че всичко между тях изглежда перфектно,  Данийл е особен, той е раздразнителен и затворен в себе си.. Софи решава да изненада Данийл като организира ваканция на морето в България. Когато разбира за това, Данийл категорично отказва да тръгне, но в крайна сметка Софи успява да го склони. Стъпвайки на българска земя, Софи изумена научава, че това е родината на Данийл.


"Цирк Колумбия" / "Cirkus Columbia"
"Цирк Колумбия" разказва история от навечерието на политическия конфликт в Босна и Херцеговина в началото на 90-те години – Хърватска се е отцепила, сърбите бомбардират Дубровник... Комунистите са предали властта и Дивко Бунтич пристига в малкия си роден град след 20 години изгнаничество в Германия.


"Айрънклад" / "Ironclad"
Годината е 1215-та. Група рицари-темплиери се опитват да защитят замъка Рочестър от тираничния крал Джон /Пол Джамати/, който властва над английските земи с особена жестокост и подмоли методи, с които се е добрал и до престола.
Замъкът се превръща в символ на усилията на рицарите, борещи се да върнат свободата на родината си и справедливостта на народа си.

"Заразяване" / "Contagion"
"Заразяване" е реалистичен и напрегнат трилър, който показва на зрителите, по възможно най-реалистичен начин, последствията след световна вирусна епидемия.

"Нещото" / "The Thing"
При научно изследване в Антарктида са открити форми на извънземен живот.
Находката предизвиква бурни разногласия между студентката Кейт Лойд и ученият д-р Сандер Халворсън. Специалистът, иска сам да изследва откритието, докато Кейт се обръща за помощ към своя приятел Сам, за да й помогне за доказване на съществуването на извънземни.

"Мръсна игра" / "Trespass"
Мъж и жена му са задържани за откуп. С течение на времето животът им става все по-ужасен, след като откриват лъжите, в които са живели през годините. 


"Дилъри на време" / "In Time"
В не много далечно бъдеще, генът на стареене е изключение. За да се предотврати пренаселването, времето се е превърнало в разменна единица – чрез него хората плащат за своите нужди и лукс.
Богатите могат да живеят вечно, а останалите се пазарят и борят за тяхното безсмъртие. Един млад мъж извършва убийство, за да се сдобие с богатството на времето и да помогне на умиращата си майка, което довежда до преследването му от страна на корумпирани полицейски служители, известни като „пазители на времето”.

"Лесни пари" / "Snabba Cash"
Йохан е млад мъж, който държи да живее в центъра на Стокхолм, заради което е принуден незаконно да работи като таксиметров шофьор. Абдулкарим, шефът на таксиметровата компания предлага на Йохан да стане наркодилър. Той се съгласява и влиза в бизнеса с кокаин. Хорхе е бивш наркопласьор, който е осъден, след скандал със сръбската мафия, но успява да избяга от затвора. Мрадо е част от екипа на сърбите, но иска да прекрати този начин на живот и да се отдаде на дъщеря си Ловиса.

"Кецове"
В началото на лятото шестима младeжи бягат от своите провали – в семейството, в любовта, с парите, с амбициите, в срещите с различните от тях. Бягат от агресията на Града, който “различните” са превзели.Всеки един от младежите по свой път бяга на Изток от Ада... Към най-далечната от Града възможна точка. Бягат към морския бряг и към свободата си. Един девствен залив ги събира, сближава и преоткрива за тях надеждата. Но дали бягството от агресията и града е възможно…?

-----------------------------------------------------

Може би ви прави впечатление, че този месец нямаме нито една анимация. Не, че миналият месец имахме нещо силно, но пък от ноември очакваме няколко коледни филмчета, които традиционно заливат кино салоните преди празниците.
Октомври е наситен на трилъри, някои от които съм сигурен, че биха могли да се определят и като ужаси. Също нещо нормално като се има предвид наближаващия Хелоуин. Малка традиция за мен стана да отбележа празника с едно късно кино. И тази година очаквам от Синема Сити да предложат страхотно изживяване, където традиционно зрителите се радват на два филма на ужасите на цената на един в празничната вечер.
Български филми през октомври ще има. Кои от тях обаче ще успеят да се наредят до успешните родни ленти? Честно казано страхувам се да давам прогнози. "Кецове" със сигурност е едно много рекламирано заглавие, но какво ще се случи ще разберем в края на месеца.
Лично за мен най-интересното през този месец със сигурност е "Тримата мускетари" и "Жива стомана". "Заразяване" и "Къщата на сенките" също са две заглавия на които ще обърна подобаващо внимание. Кои от филмите грабнаха вашето внимание и кои от тях смятате да гледате на кино?

Филмовите новини около българското кино в последните дни ни дадоха един малък повод за радост, когато преди няколко дни стана ясно, че филмът "TILT" на режисьора Виктор Чучков - син ще се бори за Оскар в категорията за най-добър чуждоезичен филм.
Този тип новинарски публикации винаги съм избягвал в моя блог, но все пак този път си заслужава да се прежаля. За тези от вас, които вече са чели мнението ми за филма (Обратно в България - пълен блокаж) вероятно ще сметнат, че това ще бъде поредната гневна публикация от моя страна. Е, този път грешите!
С оглед на изминалата година "TILT" се оказва най-успешният български филми през 2011. Може би по-този начин категорично отричам предстоящите няколко премиери, които ще видим до края на годината, но все пак правилата за участие в конкурса, според които продукцията трябва да е разпространена в страната, която я предлага, не преди 1 октомври 2010 г. и не след 30 септември 2011 г., да е първоначално прожектирана публично в киносалон поне за седем последователни дни на 35 мм или 70 мм филмова лента или във формата “дигитално кино“ при 24 или 48-квадрата прогресивно сканиране.
Искам ясно да разграничите думите успешен и добър, това са две напълно различни неща и продължавам да държа на думите, които съм казал в първата ми публикация за филма. Може би сега не бих се изказал толкова гневно, но пък мина доста време и някак си преглътнах нещата. Ако тогава нарекох филма труден за преглъщане, сега по-скоро бих казал, че това е филм за който ще ви трябва време, за да го приемете. Както и да е, но още веднъж апелирам, че малките детайли са важни и трябва да им се обръща внимание. Надявам се, че малко по-незапознатите Американци няма да отбележат големи минуси по повод подробностите, стига да не ги забележат, разбира се. Но, мисля, че важното е да стигнем поне до номинация. Твърде рано е да се говори за каквото и да било все още, тъй като предварителните селекции те първа предстоят.
Като цяло решението "TILT"  да се бори за Оскар, със сигурност е достатъчно адекватно, като знаем за какво кино говорим в нашата родина. До колкото успях да проследя събитията из интернет основната дилема е била между "TILT" и "Подслон". Като за втория четох силни думи, които така и не можах да проверя до колко са истина. Това е от онези филми, които в повечето случаи не събират и две седмици по кината, но пък после с години се хвалят колко европейски конкурси са спечелили. И като се почнат фестивали, конкурси, фестивали, конкурси... и все някакви измислени. Може би ще кажете, че това са твърде силни думи, но до кога ще се заблуждаваме с трохите, когато някой друг обира всичко останало.
84-тото издание на церемонията по връчване на наградите “Оскар“ ще се проведе на 26 февруари 2012 г. в Лос Анджелис, а водещ на бляскавото събитие ще бъде комикът Еди Мърфи. Академията често взима малко странни решения, по-запознатите от вас могат да потвърдят думите ми. Често се оказва много трудно да предложим филмите, които влизат в номинация. Но ще се надяваме. И пак казвам, че дори номинация би било повод за гордост. Това, с което ще завърша е, че не съм сигурен дали "TILT" всъщност заслужава Оскар. Разбира се, първо трябва да видим и другите участници в категорията, но някак си... сещате се нали? Прекалено много грешки, поне за мен.

От няколко дни си мисля, че след като публикацията ми за Класиките на Disney е сред най-четените статии в моя блог, може би анимацията е нещо интересно за читателите. За това реших, че днес е време да обърнем внимание на другата водеща компания в света на анимацията, а именно PIXAR. Първо си мислех, да озаглавя статията Класиките на PIXAR, но някак си, все още не мога да нарека тези филми класика. Може би, защото Дисни са се съсредоточили върху екранизацията на приказки познати едва ли не от векове, докато Пиксар по-скоро ни показват лични интерпретации на своите филми.
След като се разрових, установих, няколко интересни неща. Пиксар тази година празнуват 25 години от създаването си със своя последен филм "Колите 2". Интересното, е че на своята 20 годишнина компанията пусна "Колите". Явно след 5 години ще чакаме трета част. Шегата на страна, по-запознатите от вас може би знаят, че от 2006 година насам, компанията е собственост на Disney.
Оказва се, че до момента Пиксар имат едва 12 филма. Тяхната тактика в последните е години е очевидна - само по един филм на година и то предимно в летните месеци. Очевидно печеливша тактика.
Ето и списък с филмите на PIXAR: "Играта на играчките" (1995), "Животът на буболечките" (1998), "Играта на играчките 2" (1999) "Таласъми ООД" (2001), "Търсенето на Немо" (2003), "Феноменалните" (2004), "Колите" (2006), "Рататуи" (2007), "WALL-E" (2008), "В небето" (2009), "Играта на играчките 3" (2010), "Колите 2" (2011)
Сигурен съм, че прочитайки този списък срещате едни от любимите си анимации. Поне за мен е така с най-любимите ми филми като "Таласъми ООД", "Рататуи" и "Феноменалните" . "Играта на играчките" например е една от любимите анимации на малки и големи години наред, а третата част от миналата година към момента държи рекорда за най-печелившата анимация на всички времена в световен мащаб.
Всъщност вече се питам защо тези филми да не са класика, само защото не са приказки ли? Може би да, но това няма значение, защото PIXAR се оказва една компания, която залага изключително много на качествено представените филми, без право на грешка. Е, за "Колите 2" ще им го простим, може би наистина беше грешка, но всеки има право, стига да не става навик. Докато Дисни често се връщат към рисувата анимация, с която все пак са започнали, всички филми на Пиксар са изцяло компютърна анимация. Анимацията на новото време. Въпреки, че компанията си е кажи речи нещо като Disney две, аз ги възприемам като две напълно различни неща. Освен, че логото и на двете седят върху филмите, не мисля че като стил имат нещо общо. Даже напротив. Както бях споменал и при публикацията ми за Дисни и тук ще кажа, че има още какво да видим от PIXAR, а с времето съм сигурен, че ще говорим за истински класики. Освен това Пиксар имат и няколко изключително забавни късометражни филмчета, навярно и вие сте гледали някои от тях преди прожекциите на основните им филми в кината.

Това, което предстои на Пиксар от тук нататък са продължения на някои от най-успешните им филми, както и няколко нови проекта: "Brave" (2012), "Monsters University" (2013) , "The Untitled Pixar Movie About Dinosaurs" (2013), "The Untitled Pixar Movie That Takes You Inside the Mind " (2014), а както "Феноменалните 2", който към този момент е едва идея, дали ще бъде реализирана предстои да разберем.

От доста дълго време ми препоръчват един филм от 2008 година, който носи заглавието "Момчето с раираната пижама" / "The Boy in the Striped Pyjamas". Сред морето от бозави филмчета, реших, че е време да се върна назад във времето и да видя нещо, което може би си заслужава. Трябва да призная, че след като изгледах филма, сега ми е малко трудно да говоря за него. Действието се развива по време на Втората световна война или по-точно за едно конкретно събитие познато като Холокоста, моментът когато Нацистка Германия изтребват евреите. Едно ужасно събитие според мен. Филмът е адаптация по едноименния роман на Джон Бойн, като според автора, режисьорът се е справил напълно със задачата и е успял да запази духа на книгата. И все пак от това, което успях да прочета из интернет, изглежда , че книгата ще е още по-добра дори от филма, но не това е темата на тази публикация.
Семейството на девет годишния Бруно се мести от Берлин в Аушвиц, където бащата е на чело на концлагер. Бруно, който е далеч от приятелите се чувства нещастен и скоро намира начин да се добере до лагера, който той лично смята за ферма, където хората носят пижами. Твърде млад и наивен, за да разбере какво всъщност се случва, той се сприятелява с малко момченце, което седи само зад електрическата ограда. С времето двамата стават приятели, без Бруно да различава евреите и съвсем не наясно със ситуацията. По-късно той самият решава да мине от другата страна на оградата, за да помогне на своя приятел да намери баща си, но се оказва на възможно най-грешното място в най-неподходящият момент. В крайна сметка нещата свършват много неблагополучно. Но не искам да ви издавам какво точно се случва, въпреки че предполагам се досещате. Само мога да ви препоръчам филмът горещо, ако имате нужда да гледате нещо сериозно и тежко.
Един филм, уникален сам по себе си със своята история и праволинейност. Един истински филм отразяващ едни черни времена от историята.
Филм, който ще ви покаже как детските желания и мечти са безгранични. За нелепите случки. Най-вече желанието за свобода. Всяко дете си мечтае за свобода, гледайки към широкият свят. Искайки да изследва всяко кътче, без да мисли за последствията.

Понякога има филми, които впечатляват именно с тази първичност и отражение на реалността. Без каквито и да било компютърни ефекти, екшън герои или каквото и да било друго. Представяйки си последните кадри от филма, които в интерес на истината най-вероятно или ще ви разплачат или ще ви накарат да седите с отворена уста пред мониторите. Аз лично още не мога да ги изчистя от главата си. Затваряйки очи, сякаш съм там. Много натоварващо, но в същото време това е една тръпка, която можете да изживеете с много малко филми.
Един много некомерсиален филм, който дори не си спомням да се е сдобивал с кино разпространение у нас или където и да било. Това е от онези филми, които не са направени, за да печелят пари, а за да ни напомнят защо киното е най-популярното съвременно изкуство. Точно така, изкуство. Така могат да се нарекат подобен тип филми. За това ако се чудите коя слаба американска продукция да гледате, ето ви един филм, с който времето ви няма да е загубено.
От онези малобройни филми, които след като изгледаш искаш да запазиш няколко минутки само за себе си, седейки сам в тъмното. Мислейки си. Размишлявайки. Адски тъжно. Ужасно, дори.
Не е ли свободата онова нещо, което всеки иска да има. А колко е трудно всъщност да я имаме истински.

 Тази неделя (11.09.2011) БТВ за първи излъчиха в телевизионен ефир един от най-популярните български филми на новото време - "Мисия Лондон". За мен лично, "Мисия Лондон" събуди искрата на надеждата за успех в българското кино. След близо 400 000 зрители в кино салоните и над 2.5 млн. лева в родния бокс офис, филмът бе излъчен и по малките екрани. За мен беше много интересно да проверя рейтинга като се има предвид, че в същия ден и часове време по Нова Телевизия стартира едно от най-успешните реалити формати в света - X Factor. Е статистиката сочи, че в късната неделна вечер "Мисия Лондон" е събрал малко под 1 млн. зрители. Поздравления! Естествено, това беше нещо очаквано. Именно "Мисия Лондон" върна зрителите за български филми в кино салоните. След това последваха още два успешни филма като "Love.net" и "TILT", които също събраха огромни приходи. Няма значение дали тези филми са успели да възвърнат вложеното в тях, важното е, че те ни върнаха надеждата. Как ще продължат нещата, обаче за сега още не ясно. Ако чакате хубав български филм до края на годината - чакайте си! Но нека не съм черноглед все пак.
Срамота е, да нямам нищичко написано за "Мисия Лондон", така че каква по-подходяща причина за това от телевизионната му премиера.
Въпреки, че на мен филмът ми е интересен, това в никакъв случай не го прави добър. Даже е доста далеч от добър. Но пък за първи път видяхме нещо малко по-професионално направено, нещо добре изглеждащо. В крайна сметка, това си е комедия, така че едва ли трябва да търсим кой знае какъв замисъл, но определено има моменти в които ще се забавлявате.
За мен важното е амбицията да се правят хубави български филми. Време беше да се вложи нещо повече като сума, защото виждаме резултатите са много по-добри.
Типично по български, нашите филми са почти винаги свързани със комедия, веселие и нелепи ситуации. Както гласи и анонса на филма - "Комедия за малки грешки и големи проблеми". Откровено казано аз грешки в самия филм не видях. Нещата бяха добре изпипани и направени. Съвсем лек филм. Но какво ли ви говоря, вярвам, че повечето от вас са го гледали вече, ако не на кино, то по друг начин. За това и не искам да съм прекалено многословен. С времето каквото имаше да се каже за този филм, се каза. Едни го оплюха тотално, заклеймявайки го. Но пък какво толкова търсите в подобен тип филми? Дълбок замисъл ли? Няма да го намерите. Ще се потретя най-вероятно като кажа, важно е, че именно "Мисия Лондон" постави началото на поредица обещаващи и този път добри български филми.
Сега очакваме продължението, което най-вероятно ще носи заглавието "Мисия Москва". Аз лично очаквам повече от тази втора част. Още повече успех и този път може би по-добър филм. Но ще поживеем и ще видим. Може и да ви лъжа, но това май ще е първият български филм с продължение. Можем само да се радваме. Преди няколко години би звучало комично български филм с милиони приходи, че дори и продължение. Сега е реалност. С тенденцията нещата да се оправят и да вървим към една градация в родното кино. Само, моля ви, спрете да се връщате към социализма. Казвал съм го и преди, но това вече не е оригинално. Това е натоварващо.
А ако ти си някой, който още не е гледал най-успешният ни български филм, бързо влизай в торентите да теглиш, че направо си е за срам.

Въпреки, че минаха месеци от премиерата на "Sucker Punch: Измислен свят" няма как да подмина това заглавие без да кажа и аз някоя друга лоша дума за филма. Естествено повечето от вас вече знаят, че това е най-голямата безумица тази година. Абсолютна глупост. Без вложен грам замисъл и предварителна идея.
Най-интересното е, че този филм има такива ефекти, за които някоя фантастика може само да си мечтае. Както беше писал моят приятел Влади Неколов от подобен тип блог, този филм притежава ефекти правени по учебник. И това е точно така, седиш и гледаш как всичко е перфектно изработено до най-малкият детайл.Един наистина напълно нов и измислен свят, перфектно създаден чрез компютърна технология. А аз винаги съм си мислел, има ли един филм страхотни ефекти то няма как да не е добър. Това само ми доказва колко много имам да уча още като режисьор. И това, че в тези два реда хваля нещо по този филм нека не ви заблуждава. Аз не хваля филма, а изказвам адмирации към човекът, който е правил ефектите и до тук.
На мен лично ми отне цели 2 месеца, за да докарам този филм до края. На седмица издържах не повече от 15 минути. Беше трудно. Истински трудно. Гледаш, гледаш... ама то грам смисъл няма в това, което гледаш? И се питаш какви са тези глупости. Най-много се радвам, че не отидох на кино. Чак съм доволен, че не го направих. Някакви действия без никаква логика през цялото време. Не знам дали ще успея да опиша този филм с толкова много различни негативни думи, но вероятно ще се повторя, защото ако вземете та решите да го гледате, да не правите тази грешка.
Безспорно оглави класацията за най-лош филм тази година, дори предполагам ще си вземе и Златната Малинка, но това ще видим.
По принцип още снощи щях да пиша, за да си излея мъката. Обаче, след като успешно му видях края, взе че ми хареса. Цялата работа за последните десет минути от филма, които по някакъв странен и нелогичен начин ми харесаха. Чак ме изпълниха. Тогава, когато вече нещата има някаква логика и едва ли не хората разбраха какво се е случвало през цялото време.
Ами господа сценаристи, така ли се мисли филм да му се невиди. С тези ефекти можехте да направите нещо велико, което щеше да остане в историята, ама вие тц, вие решихте да ни покажете един ефектен филм без капка смисъл и накрая едни десет приятни минути, в които че чак и да ни хареса. Та, за това не писах снощи де. Рискувах да кажа нещо добро, повече от колкото трябва.
За това се връщам пак към негативизма. Главната актриса Емили Браунинг в ролята на Бейби Дол, която трудно ще познаете играе в един от най-любимите ми филми "Лемъни Сникет: Поредица от злополучия". Щях да се изкажа доста грубо по адрес на Бейби Дол, докато не разбрах кой всъщност играе ролята и само заради този мой любим филм ще се въздържа.
И така, пак да кажа, че"Sucker Punch: Измислен свят" е филм еталон по отношение на визуалните ефекти и филм провал по отношение на какъвто и да било смисъл в него. За огромно съжаление това ни показва как лъскавата опаковка не гарантира качеството в кутията.

Ах, ах, черен ден за моя блог. Не си мислете, че аз съм в кофти настроение с тези негативни публикации. Просто отчайващо искам да гледам хубав филм. Ама май, няма да е скоро. Едно от премиерните заглавия тази седмица - "Zookeeper" с нелепото си българско заглавие "Опашати сватовници". Ама, кой ги мисли тези?
Естествено, не си дадох парите за кино, така че може да се радвате за мен. Още от рекламата този филм изглеждаше нелеп и глупав. А и все пак всички сме гледали "Доктор Дулитъл". Всъщност идеята, която ни представят в "Zookeeper" си беше интересна и забавна ... преди 10 години. Говорещи животни, не е никак странно, в киното всичко може да говори, но все пак кой реши, че това нещо би било интересно?
Вярно, че бях решил да загубя безвъзвратно два часа от ежедневието си, още когато тръгнах да свалям този филм, но все се надявах да ми грабне интереса. Истината, е че ми трябваха два дни, за да го изгледам, тъй като вярвайте ми не е лесно. При мен ли е проблема, не знам, но аз забавни моменти не видях, а накрая бях до болка отегчен от несполучливо говорещите животни, които бяха решили да дават любовни съвети на главният герой, който сляпа беше тръгнал да се влюбва във възможно най-неподходящата за него жена.
Дори в момента се чудя какво толкова искам да ви кажа, че тръгнах да пиша тази публикация, защото с една дума, този филм дори не става за губене на време, той си е само губене на време. Въпреки, че срещам твърде свежи и ведри коментари относно "Опашати сватовници", ако щете ме убийте с камъни, но това за мен е някаква пародия и не разбирам хората, които биха предпочели това пред нещо друго от кино афиша. Дори твърде безинтересните романтични комедии за мен са класи над подобни филмови нещастия.
Лишен от всякакъв смисъл и предварителна идея, филма както вече казах, ще ви отегчи. Може и да ви разсмее на моменти от мъката с, която сценаристите са се опитали да направят нещо забавно. Ако друг път бих подминал подобен тип филми без да ми прави впечатление, през отчайващата 2011 година може би трябва да възхищавам, или не знам?  Май наистина трябва да взема да напиша нещо за тази така "велика" филмова година. И ако си мислите, че иронията ми е прекалена, то аз си мисля, кой ли ще е следващия филм, за който ще трябва да си затворя очите и да се правя, че никога не е съществувал. Защото за един се направих, за два също, за пет леко трудно, ама при положение, че това сигурно е десетият тази година наистина започвам да си мисля, дали не е по-добре да се откажа от киното.
Ако си мислете, че тази публикация е прекалено посредствена и къса, защото в интерес на истината не ви казах нищо съществено - скъпи приятели, вината не е в мен, а във филмът, който съжалявам, че гледах. Ако пък вие сте от онези с ведрите коментарчета от рода на "супер филмче" - искрено се радвам за вас, значи 2011 е вашата година, моля обадете ми се, ще ви препоръчам още доста филми, които явно биха ви заинтригували. Боже, никога не съм бил така саркастичен. Но съм сигурен, че ще има такива които ще ме разберат напълно. Амин!

Дами и господа, скъпи гости искам да ви съобщя, че официално съм отчаян. Понякога се чудя, аз ли съм мазохист или съм прекалено наивен да вярвам, че филм получил масово неодобрение, граничещо с провал във всеки аспект би ме впечатлил и би ми харесал. Всъщност, да , ако трябва да съм честен наистина съм наивен, давайки шанс на всичко по което се плюе из интернет. Е, най-после се реших да гледам Конан, като разбира се предпочетох киното. По принцип има филми, които съм си казвал, че ако ги гледам на кино биха ми харесали много повече, от колкото пред малкия екран на компютъра ми и съм сигурен, че това е така, но тук, ако ще и в космоса да бях гледал този "летен блокбъстър" нямаше да ми хареса.
Първо - ако се чудите на заглавието и още не сте разбрали "Конан Варварина" / "Conan The Barbarian" е сниман изцяло в България. Това е първата масова и високо бюджетна продукция, която се снима изцяло на родна земя. Ние като български зрители може да се радваме, то и без това ще е единствено, което би ви зарадвало в този филм. Искам само да кажа на господа режисьорите и продуцентите, скъпите сънародници - Ето така се снима филм. Как пък един български филм не можахте да снимате нормално, че да изглежда красиво и да се изкефим на природата ни. И това го казвам аз, който по принцип съм толкова добре настроен към българското кино с постоянната ми надежда за прогрес, ама нали говорихме вече съм наивник, ето още едно доказателство. Та след това лирично отклонение да се върнем към острия тон и убийствената ми критика, която искам да споделя в тази публикация.
Абе изобщо кой реши да изкарва готови пари от класика като Конан, че на кой му трябваше нова версия, при наличието на една достатъчно добра оригинална версия от далечното минало. То лесни пари лесно се изкарват, ама провалихте ли се сега? Провалихте се, не че ще спрете да ни заливате с глупави римейк филми, ама айде.
Това сигурно е най-големият провал тази година и не се чудете защо съм толкова гневен. Не може да се харчат милиони долари за подобни глупости.
Второ - кой я определи тази категория, забранено за под 12 г. при положение, че филма направо трябва да си е забранен за под 16 г. Сигурно дори любителите на кървавите бани се отчаяха. То бива прекаляване, ама тук направо се насраха, с извинение. То не бяха ръце, крака, че чак орязан нос и ухо. Глави се размятаха по полетата нейде из Родопите като топки боулинг.
А сценарият, майко! Лишен от всякаква оригиналност и сюжетна линия. По предвидим и от тъпа американска романтика. Никаква тръпка, нищо, този филм е едно голямо нищо. То поне битките да бяха битки, ами то и там нищо. Дори накрая, дето се вика пак не се бяха постарали като хората. Обикаляха и се гониха из едни пещери, които оприличих като Чудните мостове, но може би греша, като шантави. Каквото и да очаквате от този филм, еми няма да го получите. И кой реши, че този актьор е подходящ за Конан, не знам. Ама все пак след Арнолд Шварценегер хората малко или много очакват достоен заместник, а не просто напомпан грозник.
Дори не си заслужава да коментирам повече. За мен тази година няма по-голям провал. Толкова съм ядосан, че този филм ще ме провокира да напиша едно още по-гневна публикация за слабата филмова 2011 година. Наистина отчайващо слаби филми видяхме тази година, а дето се вика Оскари ни чакат. Ама, какви Оскари, бе. Направо да ги отменят.

"Възходът на планетата на маймуните" е един филм, който много дълго време отлагах да гледам. И не защото не предизвикваше интерес за мен, а защото трудно успях да склоня някой от приятелите ми да ме придружат до киното. Не знам защо, филмът получи неодобрението на българската публика, въпреки че за малко повече от месец успя да събере над 200 000 лв. в родния бокс офис. Хората масово си мислят, че това е някаква върховна измислица, която не заслужава вниманието им. Всъщност, филмът както и предполагах, се оказа доста добър и оправда очакванията ми. Заглавието няма нищо общо с "Планетата на маймуните", който преди години се превърна в безспорен хит.
Често гледаме филми, в които главните герои се изпълняват от животни. Някои от тях се получават доста сполучливи. Тук, маймуните като главни действащи лица са изцяло компютърно направени, за жалост, но въпреки това внушението е максимално реално.
Тук историята се върти около опитите на учен да намери лек за Алцхаймер, който прави своите опити върху шимпанзета. Когато опитът се проваля с гръм и трясък и проектът е прекратен, Уил Родман (Джеймс Франко) се оказва горд собственик на новородено шимпанзе, което носи генетично наследен от майка си интелект, в следствие на опитите на учените върху нея. С времето малката маймуна на име Цезар развива интелекта си с изключителна бързина. След редица проблеми обаче Цезар се озовава затворен в клетка, но благодарение на уникалният си ум се превръща във водач на дозина себеподобни, устремени към свободата.
Хората често се отнасят с животните по един изключително жесток начин и в този филм за пореден път се показва, че едно животно може да бъде дори по-добро от човекът, който със всеки следващ ден става все по-жесток към всичко и всеки. Обичта и предаността, която едно животно може да даде на стопанина си са незаменими. Може би няма друго нещо, което може да замени тази връзка.
В края на филма ставаме свидетели на едно малко зрелище. На една напълно излишна битка. Излишна не за самият филм, а заради причината поради която се налага. Маймуните, които просто се борят за свободата си. Както е правилно, та това е в тяхната природа. В крайна сметка това е един поучителен филм, премесен с фантастиката, екшъна и специалните ефекти. Един филм, който не търси комерсиалното, а показва нещата с един реален поглед. Но в никакъв случай не е от онзи тип филм, който ви натоварва. Ще си кажете какво ли пък толкова съществено и дълбоко съм намерил, че да ме кара да се замислям. Не, няма нищо дълбокосмислено, има просто една праволинейност, която е толкова откровена и искрена, че нищо повече не е нужно. Един от най-добрите филми на лятото. Ако ви се струва някаква си там измислица, ами да ви кажа лъжете се. 
Човекът винаги си мисли, че може да има контрол над всичко. За това понякога е добре да се осъзнаем и да се огледаме. Ние не сме господари на тази планета и не трябва да се мислим за безгрешни и недостижими. 

"Зеленият фенер" е едно от новите 3D предложения, които се завъртяха по кината тази седмица. Въпреки, че лентата не оправда очакванията в Америка, аз бях сигурен, че това е филм точно като за мен. Приходите от премиерния уикенд в България едва нахвърлят 40 000 лв., но все пак историята за "Зеления фенер" е напълно непозната за българските зрители.
Жанра на фантастиката е голяма моя слабост и съвсем очаквано филмът ми хареса. По-точно - хареса ми и то много. Точно това, което исках да гледам. Често ставаме свидетели на борбата между доброто и злото, но рядко това е показано по един добър начин.
В необятната и мистериозна вселена, малка, но могъща сила е съществувала през вековете. Закрилници на мира и справедливостта, наречени Зелените Фенери. Братство от войни, заклели се да пазят междугалактическия ред. Всеки Зелен Фенер носи пръстен, който му дава суперсили. Когато нов враг на име Паралакс заплашва да наруши баланса във Вселената, съдбата на Земята и Фенерите попада е в ръцете на един новобранец, първия човек в редиците им – Хал Джордън.но Зелените Фенери не таят уважение към хората, които никога не са изпитвали безмерната сила на пръстена. Вписвайки се като липсващата част от пъзела, непоколебимия Хал притежава нещо, което нито един от братството не притежава – човечност.
Смятам, че "Зеленият фенер" ще се хареса на феновете на фантастиката. Страхотни ефекти, интересни създания и какво ли още не може да се види в лентата. Със сигурност нещо, което си заслужава парите. Ако се чудите дали филмът си заслужава, само защото не сте запознати с историята може да решите да ми се доверите. Харесвате ли подобен тип филми, няма как да останете разочаровани.
Въпреки слабите приходи на филма, вече е взето решение, че ще се снима продължение. Всъщност за тези от вас, които вече са гледали лентата, но не са изчакали надписите може би ще се стори интересно, няколко кадъра които следват именно след надписите, където един от зелените фенери сложи пръстена изкован от жълтата сила и по всичко си личеше, че в евентуално продължение именно това ще е новият злодей. Продуцентите обещават един много по-мрачен и наситен с екшън филм в продължението на "Зеленият фенер" и трябва да призная, че това може би ще е една по-печеливша формула. Един по-мрачен вид на подобен тип филми винаги седи добре, дори малко плашещо, докато сега е дори шарено.
Сигурен съм, че с времето хората ще приемат "Зеленият фенер" като един от любимите герои, просто все още не са толкова запознати с историята, но едно продължение със сигурност ще привлече доста по-широк кръг зрители. Скоро по кината не бяхме имали възможност да гледаме качествена и добре направена фантастика, така че това е вашият шанс, след посредствени филми от началото на лятото като "Тор: Богът на гръмотевиците" това ще ви се стори шедьовър. Най-подходящ завършех на тази публикация би бил цитат от клетвата на "Зеленият фенер", който гласи:

Едно от премиерните заглавия тази седмица беше "Стръв 3D" / "Shark Night 3D". История, в която уикендът на седем ентусиасти се превръща в ад, след като са нападнати от сладководни акули, които обитават езерото, в което отдъхващите се къпят. Филмите на ужасите, които се излъчват по българските кина не са много често явление. Този месец ще имаме удоволствието да се насладим освен на "Стръв 3D", така и на един от най-любимите филми на ужасите за българските зрители - "Последен изход 5".
Лично аз от "Стръв" не очаквах кой знае какво, но все пак отидох в препълнената зала в празничния вторник, недоволен от факта, че отново ще се налага да търпя крайно неудобните 3D очила в продължение на два часа. В повечето случаи, 3D филмите изобщо не си заслужават парите, но тук пък останах доволен от това, което видях. Този път се бяха постарали и нещата изглеждаха реалистични, дори на моменти плашещо реалистични.
След десетата минути на филма, вече знаех какво ще се случи и започнах да залагам, кой ще оцелее до края на филми и разбира се, оказах се прав. Това е от онзи тип филми на ужасите, в които група млади хора излизат извън града, било то във вилата на богаташче от компания, разположена край езеро, потопена в лукс или пък стара постройка, където могат да се изгъзарят и да покажал, че не се страхуват от нищо, но накрая нещата винаги свършват по един и същи начин, оцеляват само един или най-много двама от компанията. И тук нещата са точно такива. Ако търсите интерес замисъл от към сценарии едва ли ще го получите. Единственото, което може да видите в "Стръв" е едно сравнително добро 3D и малко зрелище. Коронният номер на филма беше, когато на няколко пъти акулите правеха олимпийски скок и зрителите се озоваваха право в устата им. Да, признавам това беше един от плюсовете на филма.
Кратката справка сред героите от филма сочи следното - имаме зубър, който се оказва герой, атрактивна красавица, самовлюбен плейбой и две влюбени гълъбчета... мда, клише! Така или иначе вече ви стана ясно, че сценаристите не са търсили нещо различно, а по-скоро нещо с което да хванат окото на зрителите. Да, успешни филми с акули има много. Дори имаме акулски класики през годините. "Стръв" едва ли ще се запомни с нещо. Особено, имайки предвид факта, че ужасите не са любимите филми на българските кино зрители, може би не сме свикнали, но много рядко филм на ужасите бележи добри резултати в родния бокс офис. Но, ако обичате ужаси и се радвате всеки път когато срещнете такъв в кино афиша, няма да съжалявате чак толкова, ако дадете някой лев и за този. Може и да се погнусите на моменти, и то повече от колкото ще се уплашете от каквото и да било в този филм, но докато чакаме нещо по-познато като "Последен изход 5", не ни остава друго освен да се опитаме да познаем колко вида акули съществуват и с колко от тях ще се срещнем лице в уста, така де или иначе казано през 3D очилата в най-близкия кино салон.