Direct NOW

Понякога ми се струва, че твърде малко съм писал за филмите, които си заслужава да се гледат повече от веднъж. Онези заглавия, останали във времето, напомнящи ни защо киното е изкуство. Може би повлиян от комерсиалната вълна се стремях да пиша за онова, което вълнува зрителите в момента, но сега почти година след създаването на блога ми, може би е време да си поговорим за истинското кино, такова каквото го помним.
Със сигурност 2011 се оказа една от най-слабите филмови години от доста време насам и искрено се зарадвах, когато преди седмица имах възможност да си припомня нещо старо, но добро. БТВ излъчиха "Последният самурай" миналата неделя като ясно ни напомниха, че за такива филми дори и три часа ефирно време не са достатъчни.
С тази статия моята единствена цел е да ви напомня отново за този филм, а ако има някой който не го е чувал или пък не го е гледал, то нека поправи тази грешка.
"Последният самурай" е филм от вече далечната 2003 година. Той е от онези филми, които гледах на кино, точно когато откривах киносалоните. Моите първи посещения на кино и сега, когато си спомням това дори не мога да разбера как времето е отлетяло толкова бързо. Едни години в които кино салоните в България бяха абсолютно празни, а за българско кино и дума не можеше да става. Трудни години, които вече са забравени. Когато направих справка за годината на филма, останах леко изненадан, защото първо не очаквах, че е минало толкова много време, а след това си затвърдих мнението как един филм изглежда качествено и изключително модерно дори и 8 години след премиерата си. Като казвам модерно, не ме разбирайте погрешно, нямам предвид, че филмът е модерен с разни готини реплики или пък се говори за вампири, ни най-малко даже. Модерен е от към визия, начинът по който тази лента изглежда страшно актуална.
Това е един от онези истинските филми, филмите на които можеш да плачеш. Филм, който ще те трогне с историята си и начинът по който е разказана. Със сигурност са много нещата, които могат да се кажат за "Последният самурай", но на всеки един от вас, който е гледал филма е ясно, че това е история, която трябва да почувстваш, просто защото тя няма нужда от хубави думи, тя няма нужда да бъде препоръчана.
Ветеранът от Гражданската война в Америка капитан Нейтън Алгрен (Том Круз) обучава бойците на японския император Мейджи как да боравят с огнестрелно оръжие, докато се подготвят за битка с последния самурай в страната.
Но когато Алгрен се оказва в плен на самураите, той е впечатлен, объркан и... завладян от техните традиции и необикновения им кодекс на честта.


 Номиниран за 4 Оскара, носител на други 15 награди и 39 номинации. Том Круз в главната роля, повече от перфектен. Тук може би говорим за върхов момент в кариерата на актьора, защото съпоставено с това, в което се снима в момента може да ни накара да закрием очи от срам.
История, която ни показва Япония в един изключително труден момент, такава каквото не можем да я познаем. Император, който не е наясно с това, което иска и е готов да отхвърли всички традиции, градени с векове в името на модерното време.
Съвсем не искам да съм многословен. В заключение ще кажа, че се надявам филми като този да бъдат на мода отново. С нетърпение очаквам мига, в който комерсиалната вълна ще си отиде и отново ще гледаме на киното като изкуство. Сега за жалост имаме повече посещаемост в кино салоните от всякога, но и най-слабите филми правени някога с много, много малки изключения, които се оказват крайно недостатъчни. С интерес бих проследил вашите коментари за "Последният самурай", защото често моите вкусове се различават от тези на масата, но пък тук съм почти сигурен, че няма как да сте останали разочаровани от филм като този.